Определение № 517 от 19.07.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 7009/2021
- Вид
- Определение № 517
- Подписан
- 19.07.2021
- Състав
- АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 323, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 243 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 244, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 517 гр. София , 19.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
А. Т. М. като разгледа докладваното от А. Т. М. Частно наказателно дело № 20211110207009 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 от НПК.
С Постановление от 05.04.2021 г. на прокурор в Софийска районна прокуратура, на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 2312/2020 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 36084/2020 г. по описа на СРП образувано за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК, за това, че на 13.06.2020г. в гр.
С********* е извършено престъпление по чл. 3232 ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство не е било повдигано и предявявано обвинение срещу конкретно лице и няма привлечено обвиняемо такова.
Наблюдаващият прокурор е приел, че липсват от събраната доказателствена маса съставомерни действия на конкретно лице, субсимиращи състав на престъпление по чл. 323 ал.1 от НК и е прекратил наказателното производство. Постановлението е връчено на Б. Ц. Т. на 09.04.2021г. видно от обратна разписка на л. 45 от ДП.
Срещу постановения прокурорски акт е постъпила жалба от Б. Ц. Т., въз основа на чието заявление и извършена проверка по него е било образувано досъдебното производство – вх. № 36084 от 13.04.2021г., като жалбата е предназначена за Софийска градска прокуратура.
Постъпила е и жалба от Т., чрез упълномощеният от нея защитник – адв.
А. Ц. – с вх. № 36084 от 16.04.2021г., отново предназначена съгласно титулната част за Софийска градска прокуратура.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление и е направено искане досъдебното производство да продължи с цел изясняване на обективната истина.
С постановление от 12.05.2021г. на прокурор при СРП материалите от досъдебното производство, ведно с постъпилите жалби са изпратени в 1
Софийски районен съд, като в същото са изложени доводи относно компетентността на съда да се произнесе по депозираните жалби срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, макар да са адресирани до по-горестоящата прокуратура в лицето на СГП, като се сочи, че в случая жалб. Т. има качеството на пострадал.
След като се запозна с всички материали, приложени по досъдебно производство № 2312/2020 г. по описа на 02 РУ-СДВР, прокурорска преписка № 36084/2020 г. по описа на СРП и наведените в жалбите доводи, съдът намира следното:
Жалбите са подадени в преклузивния 7-дневен срок по чл. 243, ал. 3 НПК, но са процесуално недопустими, тъй като произхождат от лице без право на обжалване. Мотивите за този извод са следните:
Съгласно чл. 243, ал. 3 НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.
В чл. 74 НПК е дадено законово определение на понятието “пострадал”, а именно лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. При анализа на цитираната разпоредба се налага изводът, че за да има пострадал по смисъла на закона от едно престъпление, то следва да е резултатно и определено лице следва да е претърпяло като пряка и непосредствена последица от осъществяването на престъплението имуществени или неимуществени вреди.
Видно от материалите по досъдебното производство, същото е образувано и водено за деяние по чл. 323, ал. 1 от НК - за установяване дали в гр. С***** са били извършени самоуправни действия на 13.06.2020г.
Престъпният състав на чл. 323 ал.1 от НК криминализира единствено извършеното деяние със съответните му обективни и субективни характеристики, без да поставя изискване за настъпването на каквито и да било допълнителни вредни последици. Разглежданото престъпление е формално, на просто извършване, т.е. единствената съставомерна последица е самото извършено деяние, което априори изключва наличието на пострадал (в този смисъл е трайната практика на Върховния касационен съд по отношение на формалните престъпления: р. № 1081-2006-III н.о. на ВКС, р. № 3012003-I н.о. на ВКС, р. № 596-2002-II н.о.на ВКС и др.).
Допълнителен аргумент за липсата на процесуалното качество на пострадал в лицето на жалбоподателя Т., може да бъде изведен и от систематическото място на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. Посочената разпоредба е разположена в Глава десета от НК: „Престъпления против реда и общественото спокойствие”, чийто родов обект гарантира нормалния обществен живот на гражданите. До същия извод се достига и от анализа на конкретния фактически състав на самоуправството, при което самоволно се 2 упражняват оспорени субективни права като по този начин се пренебрегват установените властнически правомощия на компетентните държавни органи по повод законосъобразното разрешаване на възникнали спорове между гражданите. Липсата на отрицателно изменение в материалната сфера на посочените лица, предвид различния обект на защита, представлява своеобразна пречка за възникването на процесуална правоспособност, респективно води до невъзможност да бъде реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора. В тази връзка съдът не споделя изложеното от представителя на обвинението, че в случая компетентен да разгледа жалбата е съдът, доколкото жалбоподателят Т. не се явява правоимащо лице по смисъла на чл. 243 ал.4 от НПК, и именно СГП до която са били адресирани и двете жалби е с правомощия да извърши контрол върху постановения прокурорски акт.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че разглежданите жалби депозирани от Т. и нейният процесуален представител се явяват процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 5 НПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустими, жалбата на Б. Ц. Т., ЕГН **********, и жалбата на адв. А Ц, съд.адрес гр.
С**** срещу постановление от 05.04.2021 г. на прокурор при Софийска Районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 2312/2020 г. по описа на 02 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 36084/2020 г. образувано за престъпление по чл.
323, ал. 1 от НК на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 7009/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 105 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от получаването на препис от него от страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на СРП, жалбоподателя Т. и адв. Ц.
След изтичане на срока за обжалване и протестиране делото да се изпрати на Софийска градска прокуратура за осъществяване на контрол върху Постановление на СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3