Решение № 3450 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3450 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100503667 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба подадена от С. А. К. с ЕГН: ********** понастоящем в Затворническо общежитие „Кремиковци“, гр. Бухово – към Затвора в гр. София срещу действия на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 2246/2019г. при СИС на Районен съд гр. София, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, чрез налагане на запор върху средствата по личната му партида водена в Затвора гр. София – поделение ЗО „Кремиковци, гр.

Бухово“.

Жалбоподателят – длъжник по соченото изпълнително дело излага, че по тази партида получава лични средства за задоволяване на лични нужди от първа необходимост. Посочва, че същия не притежава движимо и недвижимо имущество, а парите по личната му партида не са от получено трудово възнаграждение, пенсия, а дарение от близки. Счита, че при налагане на запора върху личните средства по партидата му в Затвора, ДСИ не е съобразил разпоредбите на чл.78 и чл.79 от ЗИНЗС.

Моли съдът да отмени извършеното изпълнително действие по налагане на запор върху личната му партида в Затвора.

Със становище от 06.06.2023г. служебно назначеният на жалбоподателя процесуален представител по реса на чл.95 от ГПК – адв. Г. Ч. поддържа всички изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното действие на ДСИ в частната жалба и моли същата да бъде уважена.

Взискателят по изпълнителното дело – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА, получил препис от частната жалба, не депозира възражение в 1 срока по чл.436 ал.3 от ГПК.

Държавен съдебен изпълнител М. З. по реда на чл.436 ал.3 от ГПК е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че във връзка с молба на взискателя е наложила запор върху личната партида на длъжника в затвора, вследствие на което са постъпили общо 420,00 лв. Счита, че запорът е наложен законосъобразно, а удържаните суми не попадат в нито една от хипотезите на чл.446 ал.1 и чл.446а от ГПК Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител.

Въпреки направеното с жалбата искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, настоящият състав счита, че следва да се произнесе по същата в закрито съдебно заседание, доколкото не са налице основанията по чл.437 ал.1 in fine от ГПК-не са направени искания и не се налага събиране на гласни доказателства и изслушване на експертни заключения.

Р а з гл е д а н а по същество, настоящият

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: състав намира жалбата за

Приложеното изп. дело № 2246/2019 г. по описа на ДСИ при СРС, е образувано по молба на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ с приложен към нея изпълнителен лист, издаден в негова на 12.03.2019г. по адм.д. № 1395/2016г. на АССГ срещу длъжника С. А. К. за сумата от 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На С. А. К., намиращ се в Затворническо общежитие Кремиковци към Затвора в гр.

София е връчена покана за доброволно изпълнение на 03.02.2021г. – л.33 от копие на изпълнително дело.

На основание чл. 458 ГПК е присъединена Държавата чрез НАП за сумата от 4244,17 лв. и за което длъжника е надлежно уведомен на 27.04.2021г. /л.49 от изп.д./.

С молба от 31.01.2022г. взискателят по изпълнителното дело уведомява ДСИ, че длъжникът разполага със средства постъпили по личната му партида в затвора и във връзка с която съдебния изпълнител налага запор върху същата. Длъжникът е уведомен за наложения запор със съобщение изх. № 1128.02.2022г., връчено му надлежно на 18.03.2022г. – л.85 от изп.д.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. От изложените в жалбата обстоятелства, съдът счита, че наведените доводи сочат допустимо основание 2 за обжалване по чл. 435 ал. 2 т. 2 ГПК.

Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 2/2014 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част.

Институтът на несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум от вещи за живот, упражняване на професията и средства за издръжката на длъжника и неговото семейство. С нея се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

В случая, длъжникът е лице, което понастоящем е лишено от свобода, поради което е с гарантиран подслон, храна, облекло, обувки, образование т.е. цялата издръжка за нормално съществуване е за сметка на държавата /чл.84 ЗИНЗС/ На част от лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанието се осигурява, при желание, възможност за полагане на труд, за което да получават съответно възнаграждение. Лишеният от свобода, който полага труд обаче не е в трудово правоотношение т.е. и получаваното възнаграждение няма характеристиката на трудово такова.

В чл. 78 ал. 3 ЗИНЗС е предвидено, че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, и това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка; в този смисъл е и разпоредбата на чл. 57 ал. 1 от ППЗИНЗС, съгласно която удръжките по чл. 78 ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78 ал. 2 от ЗИНСЗС се полага на лишения от свобода след като от нея се приспаднат данъците. Посочено е, че участието на лишения от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъденото лице, неговото ресоциализиране, както и други последици, различни от присъщите на едно трудово правоотношение, поради това и полученият от този труд доход не е несеквестируем. /в т. см. определение № 50883/29.11.2022г. на ВКС, гр.д. № 2411/2022г. III г.о./.

Предвид посоченото дори и в личната партида на длъжника да са постъпвали суми като възнаграждение за положен труд /за което нямаме твърдения и доказателства/, налагането на запора е допустим изпълнителен способ, а самото изчисление на удръжките по чл.446 от ГПК се извършва от длъжностното лице в затвора.

В случая жалбоподателят не упражнява трудова дейност, от която да получава възнаграждение. От приложените по делото доказателства и твърденията на жалбоподателя се установява, че в случая не се касае за запор върху суми от доход по смисъла на чл. 78 ал. 1 ЗИНЗС, а върху средства по личната партида на жалбоподателя в Затвора, които обаче нямат характер на посочените в чл. 446 от ГПК средства.

3

От друга страна, разпоредбата на чл. 444 т. 8 ГПК не допуска изпълнението да бъде насочено върху предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. Вземането, за което е образувано настоящото изпълнително дело е и публично такова /чл. 162, ал. 1, т. 6 ДОПК/. Съгласно чл. 213 ал.

2 т. 3 ДОПК не се допуска принудително изпълнение за публични вземания върху сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение. В случая няма доказцателства на какво основание жалбоподателят получава суми по личната си партида, но дори и да се приеме, че е по дарение от близки и за задоволяване на лични нужди, но не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно да има качеството на лице с посочените по – горе характеристики.

От изложеното следва, че средствата по личната партида на жалбоподателя, не се явяват несеквестируем доход по смисъла на закона. Същите не съставляват средства от трудово възнаграждение и пенсия на длъжника.

Предвид изложените мотиви жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 7648/24.02.2023г. подадена от С. А.

К. с ЕГН: ********** по настоящем в Затворническо общежитие „Кремиковци“, гр.

Бухово – към Затвора в гр. София срещу действия на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 2246/2019г. при СИС на Районен съд гр. София, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, чрез налагане на запор върху средствата по личната му партида водена в Затвора гр. София – поделение ЗО „Кремиковци, гр. Бухово“ със запорно съобщение 11636/28.02.2022г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4