Решение № 154 от 25.07.2017, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 97/2017
- Вид
- Решение № 154
- Подписан
- 25.07.2017
- В сила
- 25.07.2017
- Състав
- ДИМИТЪР СТЕФАНОВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 - 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 - 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№
/25.07.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ при участието на съдебен секретар И. В., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 97 по описа на ПРС за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е установителен и с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с ЕИК *********, чрез пълномощник твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено от него заявление по чл.
410 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 1039/ 2016 г. по описа на Районен съд Провадия, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 411 от ГПК срещу Я.П.П. с ЕГН **********,***, за сумата 1237.14 лева, включваща главница в размер на 1055.25 лева и неустойка в размер на 175 лева, сумата 6.89 лева законна лихва за забава за периода от 10.12.2015г. до 02.02.2016 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 04.11.2016 г., както и за разноските в заповедното производство, дължими от последния на основание Договор за потребителски кредит № ********** от 12.10.2015 г.
В исковата молба се твърди също така, че срещу издадената заповед за изпълнение по горецитираното ч. гр. д. № 1039/ 2016 г. в законоустановения срок е подадено възражение от страна на ответника и при това положение като единствено възможен правнорегламентиран способ за кредитора се оказва предявяването на иск по чл.422 ГПК.
По същество ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане – предмет на подаденото от него заявление по чл. 410 от ГПК.
Претендира направените по делото разноски.
С нарочна молба (л. 49) пълномощника на ищецът е заявил разглеждането на делото да се извърши в негово отсъствието и моли съда да постанови неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК.
Ответникът
Я.П.П. не е депозирал отговор на така предявената искова молба в срока по чл.
131 от ГПК.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.
СЪДЪТ,като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 от ГПК), съобразявайки разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК приема за установено следното:
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на уп-равление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с ЕИК ********* е подал срещу ответника Я.П.П. с ЕГН **********,*** заявление по чл.410 от ГПК в Районен съд Провадия, където е образувано ч. гр. д. № 1039/ 2016 г. по описа на същия съд. Заявлението е било уважено, като на 04.11.2016 г. е издадена Заповед № 595 за изпълнение по чл.411 от ГПК срещу настоящия ответник за следните суми:
1055.25 лева главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 12.10.2015 г.; 175 лева – неустойка; 6.89 лева лихва за забава за периода 10.12.2015 г. до 02.02.2015 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.11.2016 г. до окончателното погасяване на дълга; 341.59 лева – сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 1 и 8 от ГПК.Срещу така издадената заповед за изпълнение е подадено възражение в законоустановения срок и в тази връзка е предявен настоящия установителен иск.
По силата на чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Процесуалният ред за постановяване на неприсъствено решение е установен в чл.239, ал.1 от ГПК и предвижда, че на страните трябва предварително да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание (т.1); на следващо място – искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения от ответника и подкрепящите ги доказателства (т.2).
Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване – чл.239, ал.4 от ГПК.
Както вече бе посочено по-горе ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. С постановено по делото определение № 376/03.05.2017 г. съдът е внесъл делото за разглеждане, насрочвайки съдебно заседание за 25.05.2017 г. С молба с вх. № 2806/ 23.05.2017 г. ответника моли за отлагане разглеждането на делото на 25.05.2017 г. поради наложително отсъствие и заявява желание за сключване на извънсъдебно споразумение с ищеца. С разпореждане № 1887/18.05.2017 г. ПРС е отсрочил разглеждането на делото, като е насрочил първото по делото съдебно заседание за 04.07.2017 г. Отсрочването предхожда подадената от ответника молба и се основава на причини, нямащи връзка със сочените от ответника. На проведеното на 04.07.2017 г. съдебно заседание ответника не се е явил, а е бил редовно призован; не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време данните по делото категорично сочат, на ответника, както впрочем и на ищеца са разяснени последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, видно от приложените разписки от призовките им (л. 43 и 44), връчени по законоустановения ред и надлежно оформени. Едновременно с това съдът намира, че с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства предявения иск е вероятно основателен. Налице са следователно предпоставките по чл. 238, ал. 1 и 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което такова следва да бъде издадено, като основаващо се на наличието на горепосочените предпоставки, без да се мотивира по същество.
Ето защо и предвид гореизложеното искът се приема за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът има срещу него валидно, изискуемо, а с постановяване на настоящето решение – и ликвидно вземане на основание и в размери, посочени в заявлението по чл. 410 – 411 ГПК, като една от законните последици на настоящето решение е правото на ищеца да се снабди с изпълнителен лист на основание влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1039/ 2016 г. на РС Провадия.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и следва да бъде осъден да му заплати направените разноски в настоящето съдебно исково производство в размер общо 350 лева, от които 50 лева внесена държавна такса плюс 300 лева за заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 238, ал. 1 ГПК съдът Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.П.П. с ЕГН **********,***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с ЕИК ********* сумите, посочени в заявление вх.№ 5730/ 04.11.2016 г. по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№ 1039/ 2016г. по описа на Районен съд Провадия и е издадена заповед за изпълнение по чл.411 от ГПК, впоследствие оспорена по реда на чл. 414 – 415 от ГПК, а именно: 1055.25 лева главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 12.10.2015 г.; 175 лева – неустойка; 6.89 лева лихва за забава за периода 10.12.2015 г. до 02.02.2015 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.11.2016 г. до окончателното погасяване на дълга; 341.59 лева – сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Я.П.П. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с ЕИК ********* сумата 350 лева разноски, направени в настоящето исково производство.
НАСТОЯЩЕТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: