Решение № 5125 от 09.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5125 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100508959 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20158750 от 16.07.2021 г., постановено по гр. дело № 22958 по описа за 2020 г., поправено с Решение № 20201659 от 22.10.2021 г. и с Решение № 20047738 от 13.07.2022 г., Софийският районен съд , III ГО, 89-ти състав, е оставил без уважение, предявения от Т. П. Д. , ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител И. И. К., ЕГН **********, иск по чл. 150 от Семейния кодекс (СК), срещу П.

Д. Д., ЕГН **********, за увеличение на размера на присъдената с Решение от 30.07.2018 г. по гр. дело № 5327/2018 г. на Районен съд – Пловдив, издръжка от 300.00 лева на 1000.00 лева. Осъдил е Т. Д., действаща чрез нейната майка и законен представител И. К., да заплати на П. Д. сумата от 400.00 лева – разноски по делото.

С Решение № 20201659 от 22.10.2021 г., постановено по горното гражданско дело и имащо характер на определение в тази му част, е отхвърлена молба на П. Д. с вх. № 25138528 от 14.09.2021 г. за изменение на Решението от 16.07.2021 г. в частта за разноските.

Ищцата Т. П. Д. (въззивница в настоящото производство), действаща чрез нейната майка и законен представител И. И. К., е останала недоволна от така постановеното Решение от 16.07.2021 г. и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 1

25152781 от 18.10.2021 г. по описа на СРС. В жалбата се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Изтъква се, че липсват мотиви за отхвърляне на предявения иск, като не е обосновано защо съдът е намерил, че първоначалната издръжка от 300.00 лева е достатъчна, за да покрива нуждите на ищцата. Не е определен, според оплакванията в жалбата, общият размер на издръжката на детето и дела на всеки родител от нея, при съобразяване на факта, че майката полага непосредствените грижи за ищцата. Поддържа се в жалбата, че не са съобразени материалните възможности на бащата да заплаща издръжка в претендирания размер, както и намалелите доходи на майката в периода след първоначално определената издръжка. Съобразно с изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск изцяло или частично. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответникът П. Д. Д. (ъззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт.

Претендира разноски за въззивното производство.

Постъпила е частна жалба, вх. № 25161277 от 08.11.2021 г. по описа на СРС, подадена от ответника П. Д. Д. срещу Решение № 20201659 от 22.10.2021 г., в частта, в която е отхвърлена молбата на П. Д., с вх. № 25138528 от 14.09.2021 г., за изменение на Решението от 16.07.2021 г. в частта за разноските. В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост на изводите на първата инстанция, че не следва да се присъждат разноските в полза на ответника в пълен размер. Релевират се и доводи за неправилност на изводите на първостепенния съд, че размера на адвокатския хонорар се определя по реда на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като посочения в този текст размер е 300.00 лева, а съдът е присъдил 400.00 лева, поради което за жалбоподателя е останало неясно как е определен всъщност размера на дължимите му разноски. Счита, че възражението за прекомерност на ищцата е неоснователно и неправилно е уважено. Излага също така, че искът за издръжка е облигационен и оценяем, а не е производство по спорна съдебна администрация, поради което от значение е цената на иска за определяне на размера на разноските. Моли решението в обжалваната част да се отмени и да се присъдят разноските в пълния им доказан размер от 1523.00 лева. Прави искане за присъждане на разноски за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Постъпил е отговор на тази частна жалба от Т. Д., действаща чрез нейната майка и законен представител И. К., в който е оспорена жалбата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в съдебен акт.

Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от легитимирана да обжалва страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим в атакуваната част съдебен акт.

2

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от жалбата предмет на спора, прие следното:

Софийският районен съд е сезиран с иск по чл. 150 СК, предявен от Т. Д., действаща чрез нейната майка и законен представител И. К., против П. Д. за увеличаване на определената с влязло в сила решение по гр. дело № 5327/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив издръжка от 300.00 лева и осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 1000.00 лева (след изменение размера на иска), считано от датата на насрещната искова молба – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.

От събраната в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствена съвкупност се установява, че ответникът П. Д. е баща на малолетната ищца Т. Д., родена на ******* г., което обстоятелство не е и спорно между страните по делото. Не е спорно, че с Решение от 30.07.2018 г. постановено по гр. дело № 5327/2018 г. на Районен съд – Пловдив (л. 16 от първоинстанционното дело) е прекратен по взаимно съгласие брака на родителите на ищцата – майката И. И. К. и бащата П. Д. Д., като последният е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от влизане в сила на Решението (30.07.2018 г.). Местоживеенето на детето Т. е определено при нейната майка.

От писмени доказателства (на л. 35 и следващите от първоинстанционното дело) е видно, че ответникът е сключил договор за профилактика и хигиена на здравето № 5107 от 18.04.2013 г. (за абонаментно обслужване) с Денонощна детска поликлиника при медицински център “Вела“ за детето Т. Д., с месечна такса от 70.00 лева. За детето е закупена месечна абонаментна карта “Мултиспорт“ от дружеството “Д.“ЕООД, ЕИК ******* (л. 149 от първоинстанционното дело), чиито едноличен собственик на капитала е ответникът П. Д. (справка за актуално състояние от Търговския регистър на л. 86).

Последният е вписан и като управител на дружеството.

С Решение № 20220427 от 08.10.2020 г., постановено по гр. дело № 63839 по описа за 2019 г. на СРС, е утвърдено, на основание чл. 127, ал. 1 СК, споразумение между родителите на ищцата, по отношение на режима на лични контакти на бащата с детето, който е разширен спрямо първоначалния такъв, определен с решението за прекратяване на брака.

От писмо, изх. № 10-00 – 3288/04.09.2020 г. на ТД на НАП – София и приложенията към него (л. 76 и сл. от първоинстанционното дело) е видно, че осигурител на ответника Д. е “Д.“ЕООД. Отбелязано е прекратяване на трудово правоотношение с този осигурител на 01.02.2020 г. с основна заплата 3 670.00 лева (л. 79 от първоинстанционното дело), а от Справка – данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2019 г. – 31.08.2020 г. (л. 80 от първоинстанционното дело) се установява, че бащата П. Д. продължава да полага труд при същия осигурител – “Д.“ЕООД, с доход от 1000.00 лева. От справка, изготвена към 04.09.2020 г., е видно, че за данъчен период 2019 г. е получил дивидент в размер на 234 000.00 лева от “Д.“ЕООД.

От справка № 381398/02.11.2020 г. чрез отдалечен достъп до данни за 3 физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания (л. 99 от първоинстанционното дело), е видно, че по партидата на П. Д. за периода от 01.01.1991 г. – 31.10.2020 г. са извършени общо 15 вписвания относно извършени разпоредителни сделки – възмездни и безвъзмездни с недвижимо имущество, заличаване на ипотеки, като е вписан и договор за наем от 2008 г. Установява се от цитираната справка, че ответникът Д. към момента на извършването й притежава в собственост недвижим имот - апартамент в град Пловдив, ул.“Модър“, ет. 6 и поземлен имот от 4.45 дка. Налични са и две вписвания, съответно под номера 11 и 12, от които е видно, че ответникът е придобил недвижими имота (чрез дарение и покупко - продажба), за които е отбелязано обаче, че не е въведено в системата описание на имот. Предвид последното не е възможно да се извърши преценка дали тези два недвижими имота са останали още в собственост на П. Д. или са прехвърлени впоследствие с някоя от сделките, вписани в Имотния регистър.

Доходите на майката И. И. К. за периода м.07.2020 г. – м. 02.2021 г. са в общ нетен размер от 3 263.66 лева, или средномесечно 407.95 лева (Удостоверение, изх. № 001/04.03.2021 г. - л. 155 от първоинстанционното дело).

Твърденията на малолетната ищца, че посещава частна занималня, за която месечно таксата е в размер на 190.00 лева, се доказват от документ на л. 159 от първоинстанционното дело, изходящ от Народно читалище “Средец - 1926“. В посоченото писмено доказателство е удостоверено, че детето Т. П. Д. посещава обучителна програма, където се подобрява подготовката й за образователния процес в училище, за което се заплаща месечна такса от 190.00 лева.

При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен изцяло предявения иск за увеличение на издръжката, първостепенният съд, който не е обсъдил подробно и в цялост описаната доказателствена съвкупност, е обосновал, че от момента на присъждане на първоначалната издръжка е изминал кратък период от време – 2 г. и 7 месеца. Възрастта на детето от 10 години и размера на издръжката, чието изменение се претендира, отговаряли напълно на нуждите на детето Т. Д.. Предвид което съдът е приел, че не е налице изменение на обстоятелствата, което да обосновава уважаване на иска. Сочил е и мотиви, че искът по чл. 150 СК е предявен първоначално като насрещен в производството по изменение на режима на лични контакти, поради което претенцията е по – скоро ответна реакция на майката, а не е предявен поради причини, налагащи увеличаване на размера на първоначално определената издръжка.

Във въззивната инстанция не са приети други допустими и относими доказателства, извън обсъдените.

Въззивният съд не споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея изводи, като намира че така подадената въззивна жалба е частично основателна.

За да бъде уважен иска по чл. 150 СК е необходимо трайно изменение на нуждите на издържаното лице и/или промяна във възможностите на задълженото лице. На преценка подлежат и конкретно установените по делото доходи на лицето, дължащо издръжката, 4 неговото имуществено състояние, квалификация и други обстоятелства, имащи значение за възможностите му да заплаща увеличения размер на издръжката. Трайна е практиката на съдилищата, включително и съобразно с постановките на ППВС № 5/1970 г., че нуждата от издръжка е показател за размера й, заедно с възможността на дължащия издръжка родител, която е винаги конкретна, като се вземат предвид и непосредствените усилия на отглеждащия родител, на когото следва да се определи по – малък дял от месечната издръжка. В процесния случай към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, въззивницата ищца е вече на 11 години и 6 месеца, а от определяне на първоначалния размер на издръжката през 2018 г. е изминал период от почти 5 години (на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът зачита така изтеклия период от време, който е релевантен за спора факт). Следва да се съобрази и обстоятелството, че издръжката ще задоволява нужди на детето и за период, последващ влизане в сила на решението, до настъпване на нови обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. При подрастващите, каквато е и ищцата, нуждата от издръжка се предполага и с увеличаване на възрастта, като дефинитивно нарастват и потребностите от средства за съществуване (доколкото всеки човек има нужда от такива); за образование (доколкото ищца е ученичка ) и за социално – културно развитие (всеки човек има нужда от такова). Предвид изложеното, не може да се сподели понастоящем извода на първата инстанция, че издръжката, определена с влязлото в сила Решение от 30.07.2018 г., постановено по гр. дело № 5327/2018 г. на Районен съд – Пловдив, е в достатъчен размер, за да покрива обичайните нужди на ищцата за храна, облекло, транспорт, образование, свободно време и културен отдих. За пълнота следва да се посочи, че съгласно официалните статистически данни на НСИ сумата за издръжка на всяко едно домакинство в страната през 2022 г. спрямо 2018 г. се е увеличила на годишна база средно с над 4 400.00 лева, а според ноторно известните изследвания за издръжка на живот, извършвани от КНСБ, през 2023 година всяко физическо лице се нуждае от почти 200.00 лева месечно повече спрямо 2022 г.