Акт от 25.11.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ гр.Плевен, 25.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 28.11.2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №1360 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, Бизнес център, представлявано от *** и ***, чрез адв. П.И., САК, преупълномощена от Адвокатско съдружие „*** и партньори“, съдебен адрес:*** против Ц.К.Т., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното : ищецът се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях Ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 05.12.2016 г. до 04.04.2017г. От своя страна ответникът, не е изпълнила задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от Ищеца ми фактури.

Ищецът „Ч.Е.Б.’ АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на Ц.К.Т., с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в ***, с ИТН ***ел.енергия за периода от 05.12.2016 г. до 04.04.2017г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:

1. Фактура №********* от 10.02.2017г. на стойност 64.96 лева за периода 05.01.2017 - 03.02.2017 2. Фактура №********* от 11.01.2017г. на стойност 100.30 лева за период 05.12.2016 - 04.01.2017 г.

3. Фактура №********* от 10.03.2017г. на стойност 96.65 лева за периода 04.02.2017 - 06.03.2017 г.

4. Фактура №********* от 09.04.2017г. на стойност 37.62 лева за периода 07.03.2017 - 04.04.2017 г.

Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Ч.Е.Б.” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

На основание чл.107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд РС Плевен, по което е образувано ч.гр.дело 8330/2018 г. Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде Възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, е което оспорва вземането на кредитора. С подаването на възражение от страна на длъжника издадената заповед за изпълнение не се обезсилва, а присъдените е нея вземания следва да бъдат установени със сила на присъдено нещо в настоящото производство, за да може същата да релевира търсеният правен ефект, а именно да влезе в сила и въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист за процесиите вземания. Настоящата искова молба се подава в тази връзка и следва да се има предвид, че същата представлява доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК и следователно за Ищеца ми е налице задължение само да довнесе дължимата държавна такса и следователно съгласно чл.422, ал.1 от ГПК за момент на предявяване на настоящата следва да бъде приета датата на подаване на Заявлението с произтичащите от това законови последици.

В съответствие със ЗЕ, Ищецът е издал справка за възникналите задължения, което съдържа всички, претендирани и посочени по-горе фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.

Съгласно действащото законодателство Ищецът има право и е начислил на лихвата за процесния период, както следва:

1. 10.88 лева за периода от 07.03.2017 -

09.11.2018г. за фактура № *********.

2. 17.64 лева за периода от 07.02.2017 -

09.11.2018г. за фактура № *********.

3. 15.47 лева за периода от 04.04.2017 -

09.11.2018г. за фактура № *********.

4. 5.63 лева за периода от 05.05.2017 -

09.11.2018г. за фактура № *********.

Общата стойност на непогасения паричен дълг на Ц.К.Т., е ЕГН **********, възлиза към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 299.53 - главница по неплатени фактури - 49.62 лева законна лихва за забава, считано от 07.02.2017 г. до 09.11.2018г.

Така посочените вземания са присъдени в издадената Заповед за изпълнение, но тъй като същите са оспорени от страна на длъжника, чрез подаването на възражение, моля, същите да бъдат установени със сила на присъдено нещо с настоящото производство.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено, че длъжникът Ц.К.Т., с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в ***, ИТН ***по издадената Заповед за изпълнение дължи на „Ч.Е.Б.” АД следните суми:

• Сумата от 299.53 лева — главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 05.12.2016 г. до 04.04.2017г..;

• Сумата от 49.62 лева – законна лихва за забава, считано от 07.02.2017 г. до 09.11.2018г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения;

• Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата;

Претендират се разноски.

Направено е искане по чл.238 ал.1 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор.

В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява.

В о.с.з. ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Не е ангажирала искания по доказателствата.

Съдът, след като взе предвид представените доказателства по делото и становището на ищцовото дружество, намира иска за изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се постанови неприсъствено решение.

Приложено е ч.гр.д. № 8300/2018год. по описа на ПлРС, от което се установява, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за процесната сума; заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало настоящото исково производство. Предявеният иск на основание чл.422 от ГПК е допустим и основателен. Прието е и заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза от ВЛ В.В..

Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.

Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовата страна направените по делото разноски : в настоящето производство в размер 75лв.-за внесена държавна такса и 104,40лв. - разноски за един адвокат, или разноски в общ размер – 179,40лв.; за заповедното производство : общо 83лв. – за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.238 ал.1 от ГПК от ГПК, че Ц.К.Т., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, Бизнес център, представлявано от *** и ***, чрез адв. П.И., САК, преупълномощена от Адвокатско съдружие „*** и партньори“, съдебен адрес:*** сумите, както следва: 299.53 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 05.12.2016 г. до 04.04.2017г..; 49.62 лева – законна лихва за забава, считаноот 07.02.2017 г. до 09.11.2018г., законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 20.11.2018год. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8300/ 2018год. по описа на Плевенски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Ц.К.Т., ЕГН **********, адрес: *** ДА

ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, Бизнес център, представлявано от *** и ***, чрез адв. П.И., САК, преупълномощена от Адвокатско съдружие „*** и партньори“, съдебен адрес:*** направените разноски по делото в исковото производство по чл.422 от ГПК в общ размер 179,40лв.; за заповедното производство: 83лв. – за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.

Решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: