Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260837 от 26.05.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2570/2019
Вид
Решение № 260837
Подписан
26.05.2021
В сила
14.07.2021
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА БОЙЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

Гр. София, 26.05.2021 г.

В ИМЕТО

Н. НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2570 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът ФОНД З.Г.НА В.В

Б. твърди, че има парично вземане към ответника “А.Т.Г. – Ф.С” ООД, ЕИК *****, произтичащо от заплатена без правно основание от ФГВБ на “А.Т.Г. – Ф.С”

ООД сума като гаранция по влог на “А.Т.Г. – Ф.С”

ООД в “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА

БАНКА” АД (в несъстоятелност) по депозитна сметка с IBAN: ***змер на 15023,51 евро или 29 383,43 лева, който не подлежи на гарантиране.

Твърди, че според предоставената информация от квесторите на “КТБ” АД на ФГВБ, по реда и при условията на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер, ответникът “А.Т.Г. – Ф.С” ООД притежава влогове в “КТБ” АД, които са означени от квесторите като непривилегировани/непреференциални, както следва:

- по депозитна сметка в евро с IBAN: ***, наличност в размер на 15 023,51 евро или 29 383,43 лева;

- по разплащателна сметка в лева с IBAN: ***, наличност в размер на 16 116,80 лева;

- по депозитна сметка в лева с IBAN: ***, наличност в размер на 108 000 лева.

Ищецът твърди, че съгласно решение № 61/18.11.2014 г. на УС на ФГВБ, началната дата на изплащане на гаранция по влоговете в “КТБ” АД, е 04.12.2014 г. Твърди, че на 22.01.2015 г., на базата на получената по реда на Наредба № 23 на БНБ информация от квесторите на “КТБ” АД, ФГВБ е изплатил на “А.Т.Г. – Ф.С” ООД чрез обслужващата банка – “УниКредит Булбанк” АД, като гаранция по влоговете на това дружество в “КТБ” АД сумата от 125 453,63 лева с платежно нареждане от 22.01.2015 г. и сумата от 28 046,60 лева с платежно нареждане от 01.04.2015 г.

Ищецът твърди, че след поисканата с писмо с изх. № 20-7-0014/25.05.2015 г. информация от синдика на “КТБ” АД за влоговете с привилегировани лихвени условия, е получена информация във ФГВБ, че по влога на “А.Т.Г. – Ф.С” ООД по депозитна сметка с IBAN: ***, са предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители и поради това, същият влог не подлежи на гарантиране от ФГВБ. Твърди, че е налице привилегирован влог, тъй като по сключения между банката и вложителя “А.Т.Г. – Ф.С” ООД договор за депозит № 30060/29.01.2014 г. по банкова сметка ***: ***хвяван с лихвен процент в размер на 7%, а преди това 8%, докато съгласно Скалата на стандартните лихвени проценти, които “КТБ” АД прилага към привлечени средства от клиенти в сила от 12.12.2012 г., съответно Скалата в сила от 01.11.2013 г., стандартния лихвен процент за 12-месечен срочен депозит в евро за юридически лица е бил в размер на 4,5%.

Твърди, че сумите по горепосоченият депозит на ответника попадат в изключението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.), съгласно който не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители.

Твърди, че ответникът е получил като гаранция по влоговете си в КТБ сумата от 153 500,23 лева, от които дължима и платима на валидно правно основание е била само сумата от 124 116,80 лева, платена във връзка с наличностите по притежаваните от ответника разплащателни сметки в лева в размер на 16 116,80 лева и депозитна сметка в лева в размер на 108 000 лева. Остатъкът от изплатената на ответника сума от 29 383,43 лева е получена от ответника без основание.

Твърди, че в производството по несъстоятелност за “КТБ” АД са били разпределени суми по Частична сметка за разпределение, обявена на 25.04.2017 г. в Търговския регистър, в размер на 11,304% от общия размер на приетите вземания в производството по несъстоятелност на “КТБ” АД. Твърди, че ФГВБ е получил частично плащане във връзка с вземането му към “КТБ” АД, възникнало по силата на чл. 24, ал. 1 от ЗГВБ (отм.) и настъпилата суброгация на ФГВБ в правата на вложителите в “КТБ” АД с право на гаранция. Твърди, че поради плащането по първата частична сметка в несъстоятелността, то сумата в размер на 29 383,43 лева, платена от ФГВБ на ответника без основание, следва да бъде намалена с полученото плащане по първата частична сметка за разпределение от ФГВБ относно платената без основание гаранция за този влог, а именно със сумата от 3 321,50 лева (29 383,43 лева - 29 383,43 лева х 11,304 %).

Твърди, че с оглед на горното към датата на подаване на исковата молба ответникът се е обогатил неоснователно със сумата от 26 061,93 лева. Твърди, че ФГВБ е поканил ответника да върне сумата с покана за доброволно изпълнение с изх. № 90-0081/06.11.2019 г., но това не е сторено.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му върне сумата от 26 061,93 лева, представляваща платена без основание сума от ФОНДА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ като гаранция относно влог по банкова сметка ***: *** “КОРПОРАТИВНА

ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (в несъстоятелност), който не подлежи на гарантиране съгласно ЗГВБ (отм.), ведно със законната лихва върху претендираната сума от 26 061,93 лева от датата на подаване на исковата молба (29.11.2019 г.) до окончателното й изплащане.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът “А.Т.Г. – Ф.С” ООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Доводите на ответника относно допустимостта на иска касаят неговата основателност. Ответникът оспорва наличието на правото на иск по реда на чл. 55 от ЗЗД, тъй като е налице друг правен ред за връщане на твърдените платени суми по влог с преференциален лихвен процент – по реда ДОПК. Сочи, че публичните вземания, каквито са и твърдените от ФГВБ, се установяват по основание и размер с акт за установяване на публично вземане, съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Сочи, че правата на ФГВБ се реализират по административен ред, а не по исков ред, което представлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за иска. Сочи, че при уредена в ДОПК процедура по чл. 162, ал. 2, т. 2 и т. 8 относно публични държавни вземания и начина на тяхното събиране с административен акт по смисъла на чл. 166 от ДОПК, не може да се предявява иск по чл. 55 от ЗЗД.

Сочи, че според него нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) е процесуална, защото урежда правопорядък относно реализириане на субективни права, и поради това след отмяната на закона от 14.08.2015 г. не може да се търсят по отменения закон възникнали и осъществени вече права. Сочи, че дори да се приеме, че нормата е материалноправна, новият ЗГВБ не предвижда изрично правен ред за уреждане на вече осъществени и погасени материални права.

Сочи, че и с оглед § 7, ал. 2 от Директива 94/19/ЕО от 30.05.1995 г. относно схемите за гарантиране на депозити, действала към момента на сключване на процесния договор за влог, изисква да се установи, че ползваният от вложителя лихвен процент е спомогнал за влошаване на финансовото състояние на банката, за да е налице изключение на влога на ищеца.

Оспорва процесуалната легитимация на ищеца ФГВБ, тъй като при плащането на депозит с привилегирован лихвен процент ФГВБ е можел да предяви само отменителен иск по чл. 60 от ЗБН, а такъв не е бил предявен в случая.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни поради противоречие на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) с т. 11 от Приложение I вр. с чл. 7, §2 от директива 94/19/ЕО от 30.05.1995 г.

Сочи, че депозитите на ответника не са с привилегирован лихвен процент, както и че същите не са спомогвали за влошаване на финансовото състояние на “КТБ” АД. Сочи, че не е изпълнено задължението за транспониране на директивата, разпоредбата на директивата е безусловна и прецизна и установява права за частно правни субекти срещу юридическо лице, управлявано и контролирано от държавата, поради което разпоредбата на директивата следва да произведе директен ефект и да дерогира чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.). Сочи също, че при размера на депозита от 15 012 евро по раздел III от Скалата на стандартните лихвени проценти на “КТБ” АД е бил предвиден максимален лихвен процент от 10%, т.е. не е налице привилегия на депозита. Сочи, че поради предвиденото в скалата, то е без значение, че в такива случаи се изисквало индивидуално договаряне.

Сочи, че в случая съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗКИ обстоятелството на гаранцията по процесния депозит на ответника е било потвърдено от квесторите на “КТБ” АД след отнемането на лиценза на банката.

Сочи, че депозитите са изплатени от ищеца ФГВБ като непривилегировани и фондът се е суброгирал в правата на ищеца в производството по несъстоятелност на “КТБ” АД.

Сочи, че поради това липсва функционална връзка между евентуалното обогатяване на ответника и обедняването на ищеца. Твърди, че ответникът не е включен като кредитор в производството по несъстоятелност на банката и сроковете за това са изтекли. Сочи, че ФГВБ е получил пълно и цялостно плащане от “КТБ” АД за процесния влог, поради което същият не е материалноправно легитимиран да предявява разглежданите искове. Сочи, че с протокол № 14 от 30.07.2014 г. на УС на БНБ всички влогове са с намалени лихвени проценти, поради което няма депозити с привилегирован лихвен процент към момента на тяхното плащане.

Ответникът прави възражение на основание чл. 110 от ЗЗД за изтекла петгодишна погасителна давност за връщане на платените суми, която била започнала да тече от поставяне на “КТБ” АД под специален надзор на 20.06.2014 г. и била изтекла към м. 06.2019 г., т.е. преди датата на подаване на исковата молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ответникът

“А.Т.Г. – Ф.С” ООД е вложител в “КОРПОРАТИВНА

ТЪРГОВСКА БАНКА” АД по смисъла на §1, т. 3 от ДР на

ЗГВБ (отм.), включително с влог по депозитна сметка в евро с IBAN: ***.

Между банката и ищеца като депозант е сключен договор № 30060 от 29.01.2014 г. за индивидуален срочен депозит, съгласно който депозантът депозира на съхранение, а банката приема сумата от 15 012 евро по сметка с IBAN: ***, със срок до 29.01.2015 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, банката начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 7%.

Представено е от ищеца писмо с вх. № 10442/03.11.2014 г. по описа на “КТБ” АД, изпратено от ответника до “КТБ” АД, с което настоящият ответник прекратява горецитирания договор за депозит в евро.

Между банката и ищеца като депозант е сключен договор № 30060 от 29.01.2013 г. за индивидуален срочен депозит, съгласно който депозантът депозира на съхранение, а банката приема сумата от 13 900 евро по сметка с IBAN: ***, със срок до 29.01.2014 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, банката начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 8%.

Представен е от ищеца

Препис-извлечение от Протокол № 14 от 30.06.2014 г. от решение № 82 на УС на БНБ, с което БНБ намалява лихвените проценти по депозитги на “КТБ” АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути, в съответствие с приложението към това решение, а тези, които са по-ниски от средния пазарен размер към м. май 2014 г., не се променят.

Представени са от ищеца доказателства, че на

22.01.2015 г. от ищеца ФГВБ на ответника е изплатена сумата от 125 453,63 лева, а на 01.04.2015 г. и сумата от 28 046,60 лева.

Представени са от ищеца Скала на стандартните лихвени проценти, които “КТБ” АД прилага към привлечени средства от клиенти от 2012 г. и съответно Скалата от 2013 г.