Решение № 51 от 11.03.2025, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 106/2022
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 11.03.2025
- Състав
- Борислав Любомиров Чернев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. Елин Пелин, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20221820100106 по описа за 2022 година
С исковата молба се твърди, че чрез непрекъснато владение осъществявано повече от 20 години до настоящия момент, ищецът е придобил по давност правото на собственост върху двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 31 кв.м. построена в У. с ПЛОЩ от 403 КВ.М., която с обща преградна стена и с общ покрив с изградена на калкан сграда в съседен имот- У. I.-117, кв....... по плана на селото, находящ се в с. О., Община Г.М. обл. С. който по регулационен плам на селото, одобрен със Заповед №2439/1966г, и изменен със Заповед №344/01.11.2017г., съставляващ имот с планоснимачен номер 117 (сто и седемнадесет), за който отреден У. XVI-117 (шестнадесети отреден за планоснимачен номер сто и седемнадесети) в квартал 12 (дванадесети) , при съседи и граници по скица: улица, У. I.-117, У. IV-118 иУПИII-116.
Твърди се, че с нотариален акт за дарение на недвижим им от 1997г. И. П. И. е дарил на синът си П. И. П., свой собствен недвижим имот придобит чрез дарение, а именно:
1/2 идеална част от дворно място, находящо се в с. О., С. област, съставляващо парцел Ш117 (трети-сто и седемнадесети) в квартал 12 (дванадесети) по плана на с. О., С. област, заедно с една стая и мазе от жилищната постройка, застроена върху горното дворно място, цялото състоящо се от 806 (осемстотин и шест) кв. м., при съседи: от две страни улици, Н.
П. и Б. П.
Сочи се с исковата молба, че с Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 14.12.2018г. между П. И. П., И. И. Г. и З. И. Г., в дял първи на П. И. П. е поставен следният недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ, находящ се в с. О., община Г.М. обл.
С. с площ 403 (четиристотин и три) кв.м., който по регулационен плам на селото, одобрен със Заповед №2439/1966г. и изменен със Заповед №344/01.11.2017г., съставляващ имот с планоснимачен номер 117, за който е отреден У. XVI-117, квартал 12, при съседи и граници по скица: улица, У. I. -117, У. IV-118 и У. II-116. Твърди се че през декември 2021г. е изготвено геодезично заснемане на притежаваната от ищеца масивна жилищна сграда попадаща в У. XVI- 117, кв..... по регулационния план на с. О., която с общ покрив със сграда построена в съседния имот - У. I.-117, кв....., като представя и 1 скица за процесния имот.
Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 31 кв.м. построена в У. с площ от 403 кв.м, който по регулационен плам на с. О. одобрен със Заповед №2439/1966г, и изменен със Заповед №344/01.11.2017г., съставляващ имот с планоснимачен номер 117 (сто и седемнадесет), за който отреден У.
XVI-117 (шестнадесети отреден за планоснимачен номер сто и седемнадесети) в квартал 12 (дванадесети) по плана на с. О., Община Г.М. обл. С. при съседи и граници по скица: улица, У. I.-I17, У. IV-118 и У. - II-116, която жилищна сграда с обща преградна стена и с общ покрив с изградена на калкан сграда в У. I.-117, кв..... по плана на селото.
В едномесечния срок указан с разпоредбата на чл.131 от ГПК ответниците, чрез пълномощника си по делото са представили отговор на исковата молба. Оспорват предявената искова претенция. Считат, че не са налице предпоставките по чл.79, ал.1 ЗС.
Считат, че е налице несъответствие между отразеното в Нотариален акт № 136, том VI, дело 1535/1997г., на нотариус при районния съд в гр. Елин Пелин и декларираното от ищеца съгласно удостоверение за данъчна оценка от 28.02.22г..
Оспорват твърдението ищецът да е собственик на повече от една стая и мазе от обща в съсобственост помежду им стара жилищна сграда. В противен случай правят възражение за извършено застрояване и/ или пристрояване без надлежни технически книжа.
Твърди се, че преди 2017г., т.е. преди разделянето на съсобственото между страните дворно място на два самостоятелни У., е извършено допълнително застрояване.
Позовават се на чл.92 ЗС, като всички изградени сгради преди разделянето на дворното място, което дворно място в съсобственост между страните, са обща собственост между ответниците и ищеца, като твърдят, че за тези постройки не е изтекъл 10-годишния предвиден в закона срок за придобИ.е по давност, съгласно разпоредбите на чл.79, ал.1 от ЗС.
Считат, че предявената искова претенция подлежи на отхвърляне, като неоснователна.
Претендират направени по делото разноски.
С исковата молба е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 136, том VI, дело № 1535/1997г. на нотариус с район на действие РС Елин Пелин, с който И. П. И. е дарил на сина си П. И. П. собственият си придобит по дарение недвижим имот - 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в с.О., обл. С. съставляващо парцел I.-117, кв.12 по плана на с. О., заедно с една стая и мазе от жилищната постройка, застроена върху дворното място, цялото с площ от 806 кв.м., при съседи: от две страни улици, Н.П., Б. П.
Съгласно Нотариален акт №..., том IV, дело № 691/1974г., Нот.акт №....., том IV, дело № 1052/1997г. и Нот. акт № 100, том II, рег. № 2724, дело № 264/2010г. , трите на нотариус с район на действие РС Елин Пелин ответниците се легитимират като съсобственици с ищеца на дворно място съставляващо У. I.-117, кв.12 по плана на с. О., обл.С. цялото с площ от 806 кв.м. , заедно с 1/2 ид.ч. от построена в северната част на имота жилищна сграда и цялата плевня намираща се в дворното място, при съседи: от две страни улици, Н.Пачеджиев, Борис Пачеджиев, а по скица: от две страни улици, У. II-116,У. IV-118.
Съгласно Заповед № 344/01.11.2017 година е одобрен ПУП-ИПРЗ на У. I.-117, кв.12 по плана на с. О., с който имотът е разделен на два урегулирани поземлени имота, а именно: У. I.117 и У. XVI-117, кв.12 по регулационния, застроителен и кадастрален план на с. О., според приложен ПУП-ИПРЗ нерзаделна част от заповедта.
С Договор за доброволна делба на недвижим имот от 14.12.2018година П. П., И. Г. и З. Г. са прекратили съсобствеността по отношение на новообразуваните недвижими имоти - У. I.-117 и У. XVI-117, кв.12 по плана на с. О..
От показанията на св.А. е видно, че е съседка на страните по делото, като живее на същата улица, на която се намира имота на страните, в който имот има една къща. За къщата цялото село 2 говорело, че страните не можели да си я разделят. Не знае колко е голямо дворното място, в което е построена къщата, която е на два етажа- приземен етаж, с външни стълби към втория етаж.
Предполага че на втория етаж има по една стая. В имота П. влизал от едно място, а И. влизал от дугата улица. Преди 2015 година баба им и дядото си живеели в една част от къщата. През 20152016 г. видяла, че П. си правел подобрения на приземния етаж на къщата. На И. майката и на П. бащата били брат и сестра, като вероятно те наследили този имот от дядо П.. Ищецът П. си правел на приземния етаж нещо като стая и кухня, като разширил приземния етаж малко към градината в двора. Предполага, че И. е бил съгласен и са се разбрали за това разширение. Знае, че преди да бъде разделен двора И. и П. са се разбирали, но в последствие вече възникнали много проблеми и сега не могат да се разберат. За подобрения извършвани от П. знае, тъй като е ходила в имота и е виждала, че той ги правел още преди да бъде сложена мрежа между двата имота. Не е ходила в имота от момента, когато страните си го разделили с ограда. Знае, че половината от имота е на П., а другата половина на И..
От показанията на св. А.е видно, че знае къщата на П. в с. О.. Тъй като се занимавал със строителство, от 2010 година ходел в тази къща периодично за съвети и работа. Изпълнявал замазките и шпакловките, където имало денивилация, отстранявал течове, сменял тръби, плочки.
Не е извършвал пристрояване или надстрояване по къщата, а работел само вътре в къщата. През 2010г. къщата имала външно стълбище към втория етаж, чиито метални колони, на които то се държало, били корозирали. От едната страна на къщата живеел П., а от другата страна живеели други хора.Тогава дворното място не било разделена, но сега имало ограда. Не е забелязал след 2010 година да е имало пристрояване и дострояване в тази част на къщата, където извършвал ремонтни работи. Последно през миналата година бил в къщата. Не е чувал някой да имал претенции за тази къща, нито от съседи нито от роднини. Братовчед на П. от съседната долепена къща идвал всеки ден.Свидетелят направил рампа, за да влиза кола в двора, но по покрива на къщата не е работил. Почти всяка година посещавал имота, за да работи по къщата, като правел ремонти на две стаи на първия етаж и на две стаи на втория етаж. Не е чувал П. да е имал спорове във връзка с този имот.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, както и становищата на страните по същество на спора, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения от ищеца Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 136, том VI, дело № 1535/1997г. на нотариус с район на действие РС Елин Пелин е видно, че П. П. е бил собственик на 1/2 ид.ч. от У. I.-117, кв.12 по плана на с. О., заедно с една стая и мазе от застроена в дворното място жилищна постройка, като цялото място с площ от 806 кв.м., при съседи: от две страни улица, Н.П., Б.П.. През 2015- 2016 година ищецът е направил подобрения в имота, като е предприел разширяване на приземния етаж на построената в У. I.-117, кв.12 по плана на с. О. къща. През 2017 година със Заповед № 344 от 01.11 същата година е одобрен ПУП - изменение на плана за регулация и застрояване на У. I.-117, кв.12 по плана на с. О., като имотът се разделя на два урегулирани поземлени имота, а именно: У. I.-117 и У. XVI-117, кв.12 по плана на с. О.. От частичен дворищно-трасировъчен карнет от месец август 2017 година към проект за изменение на У. I.-117, кв.12 по плана на с. О. е видно, че процесната жилищна постройка вече е отразена като двуетажна жилищна сграда, даващо основание да се приеме, че към 01.11.2017 година ищецът е извършил пристрояване и/или надстрояване на масивната жилищна сграда с площ от 31 кв.м.. На 14.12. 2018 г. е сключен договор за доброволна делба между страните по делото, по силата на който ищецът е получил в дял и изключителна собственост У. XVI-117, кв.12 по плана на с. О., а ответниците - У. I.117, кв.12 по плана на с. О.. С договора страните са постигнали съгласие по отношение на урегулираните поземлени имоти, но не и по отношение на сградите намиращи се в имота / вж. и скица № 132/18.04.2018г. , ЧДРК към проект за изменение на У. I.-117, кв.12 по плана на с. О. от месец август 2017 година/, като същите изрично не са били посочени в договора, поради наличието на спор относно подялбата на къщата, за който спор знаели всички в с. О./ св. А./.
Съдът кредитира показанията на изслушаните по делото свидетелка, като Л. А. е 3 съседка на страните по делото и има постоянни и непосредствени възприятия, в т.ч. и за извършените лично от ищеца подобрения на приземния етаж на къщата в посока към градината, в частност раширяването на етажа към градината. От своя страна св. А.през отделни периоди от време,считано от 2010 го и до настоящия момент, е извършвал вътрешни ремонти по къщата и “не е забелязал извършено от ищеца пристрояване и дострояване” /. От изложеното се налага извод, че извършеното от ищеца пристрояване и/или надстрояване е предхождащо датата на доброволната делба между страните, обективирана с Договора за доброволна делба от 14.02.2018 година. С оглед осъществените от П. П. строителни дейности в периода 20152016г., последният не ангажира доказателства за евентуално учредено в негова полза право на строеж за процесния имот, до колкото учредяването на такова право би обосновало избягване действието на приращението, като по този начин ищецът да стане изключителен собственик по отношение на пристроената и/ или надстроената част. Липсата на така учредено в полза на ищеца право на строже по отношение на пристроената и/ или надстроена част към процесната жилищна сграда уголемява дела на останалите съсобственици с част съответстваща на частта им по отношение на терена, в който е извършено пристрояването или надстрояването /в този смисъл вж.Постановление No 5/1972 г. на ВСРБ, т. 4 /. Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, като в настоящия случая ищецът претендира да е собственик на процесния имот на основание давностно владение, продължило повече от 10 година към датата на депозиране на исковата молба – 07.02.2022г.. Споре чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на построиките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Презумпцията е оборима в случай, че ищецът би доказал наличие на учредено в негова полза право на пристрояване/надстрояване в процесния имот, което не е сторил с оглед доказателствената тежест, поради което в случая е приложемо именно правилото на чл.92 от ЗС. С оглед предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК , вр. с чл.79, ал.1 ЗС ищецът не е доказал твърдяното с исковата молба упражяване на цялата фактическа власт върху порцесния имот и владение явно, несъмнено и непрекъснато в продъжление на 10 и повече години към датата 07.02.2022 година. Придобивната давност е средство за придобИ.е на правото на собственост след изтичане на определен период от време и при условия установени от закона. Същата е оригинерно основание за придобИ.е право на собственост и в тежест на ищеца е да установи владението върху процесния имот масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 31 кв.м., находящо се в У.