Решение № 542 от 14.03.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7743/2021
- Вид
- Решение № 542
- Подписан
- 14.03.2022
- В сила
- 01.07.2022
- Състав
- Доника Илиева Тарева - Пехливанова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, Т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 542 гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Доника Ил. Тарева Пехливанова при участието на секретаря Елена Ив. Дженева като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Административно наказателно дело № 20215330207743 по описа за 2021 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4275689 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който Л.
Г. Т., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 700.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Л. Г. Т., оспорва процесния ел. фиш с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като се претендира за неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, изразява писмено становище за неоснователност на така депозираната жалба. Претендират се и разноски.
От фактическа страна се установява следното:
Н а 28.11.2020 г. в 09:48 часа на Републикански път II-64, км. 50, в посока от с. Труд към град Пловдив, е било извършено нарушение за скорост при въведено ограничени с пътен знак В26 /60 км./, с *** „***“ с рег. № ***, установено и заснето с TFR1-M № 529, като при разрешена скорост от 60 км/ч. е установена скорост от 124 км/ч., след отчитане на толеранс на 1 измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 64 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е Л.
Г. Т.. Именно собсвеникът на МПС за така констатираното нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, Т. 6 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 700 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП ( в редакцията към датата на извършване на нарушението), за превишаване на разрешената скорост от 61 km/h до 70 km/h е предвидена глоба в размер 700 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.
2
Налице са и всички реквизити. Съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя са неоснователни. Мястото на извършване на нарушението е описано, посочени са и координати, които отговарят на конкретна точка от земната повърхност и позволяват установяването с точност на мястото на извършване на нарушението. Непосочването на издателя на електронния фиш, както и неговата длъжност и съответно неполагане на подпис от същия не представляват нарушение на административно процесуалните правила при провеждане на административното производство по установяване на подобно нарушение и налагане на санкция. В ЗДвП не е предвидено, че издателят на електронния фиш следва да се посочи като длъжност и да положи подпис, за да се преценява авторството на постановения административно наказателен акт. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изискуем реквизит в тази насока е единствено данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Що се касае до датата, според § 6, т. 63 ДР ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Идентично определение, дава и нормата на § 1 ДР ЗАНН. Посочените, в цитираните норми характеристики на електронния фиш, предпоставят неговата валидност не само без подпис, но и без посочване на дата на издаване. Фишът материализира обработени данни, получени от техническо средство, като датата на издаване не е предвиден с процесуална норма елемент. Това е така, защото последиците от издаването му са свързани с датата на връчване. Съществени елементи са датата и мястото на извършване на нарушението, както и фактите, въз основа на които се прави извод, че е извършено. По този начин правото на защита е гарантирано. Гарантирана е и 3 възможността да бъде извършена преценка за законосъобразността на този акт. Горното обосновава извода, че липсата на изрично посочване на датата, място и автор на ел. фиш, не обуславят неговата порочност.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на собственика на МПС, с което е извършено заснетото нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са налице данни процесното МПС да е било управлявано от друго лице, различно от неговия собственик, но така или иначе от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък данни да е спазила процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност в самия ел. фиш. В качеството си на собственик жалбоподател ят е бил длъжен да спази реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Съгласно цитираната норма при издаден електронен фиш, собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. В процесния случай липсват доказателства, а всъщност дори и твърдения жалбоподателят да е представил Декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността си. Последното от своя страна обуславя извода, че правилно собственикът на процесното МПС, с което е било извършено нарушението, е бил привлечен към отговорност.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство , представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват 4 точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на деянието: на 28.11.2020 г. в 09:48 часа на Републикански път II6 4 , км. 50, в посока от с. Труд към град Пловдив, е било извършено нарушение за скорост при въведено ограничени с пътен знак В26 /60 км./, с *** „***“ с рег. № ***, установено и заснето с TFR1-M № 529, като при разрешена скорост от 60 км/ч. е установена скорост от 124 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 64 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3 км.ч. като от измерената скорост са извадени 3 км/ч толеранс в полза на водача. Налице е следователно пълно съответствие.
Налице е и снимка на разположението на уреда, с който се извършва заснемането, от която е видно и посоката на заснемане.
В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.
2, т. 6 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен размер, което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Относно въражението, касаещо наличието на ограничение на скоростта от 60 км./ч., въведено с пътен знак В26, бе изискана Справка от Областно пътно управление-Пловдив, видно от която пътен знак В26 е монтиран на 5 км. 49+860 при заснето нарушение на 50 км. при нарастващ километраж в посоката на движение на автомобила (от с. Труд към гр. Пловдив).
Последното обосновава и извода, че при наличие на пътен знак В26 на км.
49+860, в зоната на 50 км. е налице действащо ограничение от 60 км./ч., поради което и доколкото в случая се установява стойност на скоростта от 124 км./ч., е налице наказуемо превишение от 64 км./ч., така както правилно е констатирано от наказващия орган. Видно е също така от така депозираната от ОПУ справка е, че със същата е изразено становище за зоната на действие на пътен знак В26, като е посочено, че предвид наличието на вход/изход за търговски обект Амек Тойс на км.49+942 е налице кръстовище, което отменяло зоната на действие на поставения преди това пътен знак В26 на 49+860. Съдът не е обвързан от този констатация и не я възприема, поради следното: Съгласно констатната съдебна практика на стария Върховен съд, възприета и следвана и понастоящем от Административните съдилища в страната, входовете и изходите към търговски обекти не представляват кръстовища по смисъла на закона, респ. в конкретния случай не е налице кръстовище, което да е отменило действието на наличния пътен знак В26. В този смисъл: Решение № 46 от 15.02.1990 г., по н.д. № 532/89 г., III н.о. , според което: “…Входовете на гаражи, складове, дворове и др. подобни не образуват кръстовище с пътя, който преминава покрай тях.”. Решение от 24.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 135 / 2020 г. на Административен съдГаброво, според което: „Не може да се приеме, че отбивката за бензиностанцията съставлява кръстовище.