Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 448 от 17.09.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 1076/2023
Вид
Решение № 448
Подписан
17.09.2024
В сила
17.09.2024
Състав
Лада Паунова, Христина Михова, Валя Рушанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Валя Рушанова

Христина Михова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Лада Паунова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201076 по описа за 2023 година Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от подсъдимия Н. Д. С., подадена чрез неговия защитник – адвокат Г. В., и по касационна жалба от частния обвинител М. Л. М., подадена чрез нейния повереник - а. С., срещу решение № 247 от 22.06.2023г., постановено по внохд № 99/2023г. на Софийски апелативен съд.

С присъда № 260010 от 13.10.2022г. по нохд № 92/2021г. на Софийски окръжен съд подсъдимият Н. Д. С. е признат за виновен в това, че на 24.11.2017г., около 16,00 часа, на първокласен път 11113, в участъка между 192+950 км. и 193+000 км., в района на Община Правец, Софийска област, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***”, модел „***”, с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата – по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП и по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В. В.в Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, буква ”в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, 1 считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, вр. чл. 343 от НК подсъдимият С. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се произнесъл по разноските по делото.

По подадени въззивни жалби от подсъдимия чрез неговия защитник – адвокат В., от частния обвинител В. Г. М. чрез неговия повереник – адвокат С. и от частния обвинител М. Л. М. чрез повереник – адвокат С. е образувано внохд № 99/2023г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 247 от 22.06.2023г. по горепосоченото дело първоинстанционната присъда е потвърдена.

В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от подсъдимия С. чрез неговия защитник, е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че е неправилна преценката на съда за наличието на причинна връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и настъпилото ПТП. Навежда се довод, че не е било отчетено обстоятелството, че в участъка на пътя пред мотел „***“ осевата линия е прекъсната. Излагат се съображения за допуснатите от починалия водач на мотоциклета В. Г. нарушения на правилата по ЗДвП, считани от касационния жалбоподател за единствена причина за настъпване на ПТП. Поддържа се, че поведението на пострадалия е единствена причина за настъпване на ПТП, като същият, движейки се с превишена скорост от 124 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието. Посочва се, че Г. е бил без предпазна каска и е било затруднено възприемането на обстановката по пътя поради силната въздушна струя в очите му, както и че е управлявал мотоциклета без да има свидетелство за управление на МПС. Прави се искане да бъде отменен обжалваният акт и да бъде постановена присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

В касационната жалба, подадена от повереника на частния обвинител М.

Л. М. - а. С., се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено при липса на мотиви, като се твърди, че апелативният съд не е извършил обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата. Посочва се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си при противоречие в доказателствените 2 източници да посочи кои от тях кредитира и защо други отхвърля. Твърди се, че съдът е основал изводите си относно мястото на удара, поведението на всеки един от водачите, взаимната видимост, на предположения. Възразява се, че е направен подробен анализ защо е кредитирана последната КСМАТЕ. Във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон се възразява, че неправилно въззивният съд е определил момента на възникване на опасност. Излагат се доводи, за неправилност на приетото допринасяне за настъпване на ПТП от страна на пострадалия, доколкото и при движение с 50 км/ч пак би настъпила смъртта. В касационната жалба се сочи, че не е извършен задълбочен анализ за наличието на предпоставките по чл. 55, ал. 1 от НК и че не е налице основание за приложението на разпоредбата, тъй като липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия – адв. В. поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения.

Посочва, че основната причина за настъпване на ПТП е високата скорост, с която пострадалият е управлявал мотоциклета. Оспорва подадената от частния обвинител касационна жалба.

В съдебно заседание пред касационната инстанция не участват частният обвинител М. Л. М. и нейният повереник – адвокат С.. В депозирана молба адвокат С. поддържа касационната жалба и моли да бъде отменен оспорвания съдебен акт, като делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Частният обвинител В. Г. М. и неговият повереник не се явяват в откритото съдебно заседание.

Представителят на ВП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Счита, че безспорно е установено извършеното от подсъдимия нарушение, поради което е настъпило ПТП, като приема, че наложеното наказание е справедливо.

Подсъдимият Н. С. моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал.

1 от НПК, намери следното:

Касационните жалби от подсъдимия чрез неговия защитник и от частния обвинител чрез неговия повереник са процесуално допустими като подадени в 3 срок, от легитимирани лица, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

Депозираната от подсъдимия С. чрез неговия защитник касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Защитата на подсъдимото лице е сезирала касационния съд с оплаквания, аналогични с тези във въззивната жалба, базиращи се на твърдението, че единствена причина за ПТП е поведението на водача на мотоциклета. Тези възражения са намерили дължимия отговор в атакуваното въззивно решение, като настоящата инстанция се съгласява със съображенията, изложени от контролирания съд.

Възражението на защитата, че в участъка на пътя пред мотел „***“ осевата линия е прекъсната и там е настъпило произшествието, е без основание. С него се оспорват възприетите от инстанционните съдилища факти, което, без да се излагат съображения за допуснати процесуални нарушения в процеса на доказване, не може да предизвика намеса на касационната инстанция. В проверяваното решение е прието, че подс. С. е предприел завой наляво в участък, в който двете пътни ленти са били разделени с бяла непрекъсната линия M1, като този фактически извод е доказателствено обезпечен. Поради това е неоснователна тезата на касатора за недоказаност на нарушение на превилата за движение по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП. Всъщност оплакванията в касационната жалба са вътрешно противоречиви – твърди се липса на нарушение и едновременно с това неналичие на причинно-следствена връзка между това нарушение и причинения резултат. В проверяваното въззивно решение се съдържа отговор и на двете взаимно изключващи се възражения – обоснован е изводът за допуснато от подсъдимия нарушение на посоченото правило за движение, както и този за причинно-следствената му връзка с настъпилата смърт на пострадалия.

Като правилни следва да бъдат споделени съображенията на Софийски апелативен съд, аргументиращи извод, че подсъдимият Н. С. е осъществил състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Възприетата фактология е дала основание на заключението, че подсъдимият на инкриминираните време и място е предприел маневра завиване наляво при наличие на единична непрекъсната осева линия и същевременно не е изпълнил задължението си при преминаване в друга пътна лента да се съобрази с положението и скоростта на движещият се в лентата 4 мотоциклетист, когото е имал възможност да възприеме, и да го пропусне.

Изводите на контролирания съд за съставомерност на извършеното от подсъдимия С. деяние са подробно мотивирани и съдържат отговор на възраженията на защитата за това, дали допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение са каузални за настъпване на ПТП.

Въз основа на кредитираното заключение на повторната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /ПКАТМЕ/ въззивният съд, както и първоинстанционният, са приели за установено, че подсъдимият С. е имал ясна видимост от 400 метра и е могъл да възприеме пострадалия, като към момента на навлизане на лекия автомобил на подсъдимия на платното за движение, мотоциклетът се е намирал на разстояние от около 152 метра преди мястото на удара, а в момента му на навлизането му в лентата за движение на мотоциклета, последният се е намирал на около 19 метра преди мястото на удара, при скорост на движение на автомобила 24 км/ч и опасна зона за спиране на автомобила в конкретната пътна обстановка от 12,4 метра.

В тази връзка, задълбочено и правилно въззивният съд е посочил, че пострадалият мотоциклетист е бил изцяло в зоната на видимост на подсъдимия С. и извън опасната зона за спиране на управлявания от него автомобил и същият при изпълнение на задължението си по чл. 25, ал.1 от ЗДвП /дори и при нарушение на забраната по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП/ би пропуснал пострадалия мотоциклетист да мине безпрепятствено по платното за движение и съответно би предотвратил настъпването на произшествие с него. Съдебната практика е последователна в изводите си, че водачът, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне да се убеди, че няма да създаде опасност за движението и че преценката за безопасността на движението трябва да се извърши преди маневрата и само след като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност да се появи такава опасност, с оглед мястото на пътното платно и времето, за което може да се осъществи маневрата. В конкретния случай, ако подсъдимият е бил съобразил хоризонталната пътна маркировка и указаната от нея забрана за завиване наляво и при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП, той е могъл да възприеме мотоциклетиста и да предотврати удара с него. Поради това подсъдимият не може да претендира, че неговото поведение не е причина за ПТП, след като е безспорно установено, че е предприел маневра завиване наляво при наличие 5 на непрекъсната разделителна осева линия и не е изпълнил задължението си при преминаване в друга пътна лента да се съобрази с положението и скоростта с движещия се от дясната му страна мотоциклетист и да го пропусне да премине, което поведение е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия резултат.

Възражението на касационния жалбоподател, поддържано през цялото наказателно производство, че единствената причина за настъпилото ПТП е нарушаване правилата за движение от страна на пострадалия мотоциклетист – управление с превишена скорост, е намерило отговор в мотивите на атакувания съдебен акт. Въззивният съд е анализирал както поведението на подсъдимия, така и на пострадалия на пътното платно. Проследил е движението на двете ППС, както и възможността на всеки един от водачите да избегне удара. Позовавайки се на заключението на ПКАТМЕ въззивният съд е анализирал подробно началния момент на възникване на опасността за пострадалия мотоциклетист, а именно моментът на навлизане на лекия автомобил в платното за движение и е аргументирал защо от този момент за пострадалия е възникнало задължение да намали скоростта и при необходимост да спре съобразно установените в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП правила. Но това негово задължение е възникнало като последица от неправомерното навлизане на лекия автомобил, управляван от подсъдимия С., на пътното платно и в лентата за движение на моториста. Ако подсъдимият не беше допуснал нарушение на правилата за движение, то не би имало основание поведението на пострадалия да се преценява на плоскостта на задължението му по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.