Решение № 960 от 08.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Пловдив, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20205300502006 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ОД на МВР“ Пловдив, ЕИК:

129009870, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, против Решение № 2285/06.07.2020г., постановено от Районен съд – Пловдив, XV гр.с. по гр.д.№ 20920/2019г., в частта, с което е осъдена да заплати на К. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. *************, сумата от общо 1 778, 98 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 246 часа за периода от 01.12.2016 г. до 31.10.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер от общо 178, 16 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 18.12.2019 г.; както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 169, 39 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 20920/2019 г. на Районен съд – Пловдив; както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на К. Н. Н. сумата от 419, 10 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за 1 осъществено процесуално представителство по гр.д. № 20920/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период.

Поддържа се приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР по отношение на процесния период, както и за неприложимост на общата уредба относно трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. За откритото съдебно заседание на 03.05.2022г. от пълномощника му адв. М.Ц. е постъпила молба, с която претендира разноски в размер на 420 лв.

Прилага писмена защита.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Районният съд, за да уважи жалбата излага основни съображения, че между страните не е спорно обстоятелството, че за процесния период от 01.12.2016 г. до 31.12.2019 г. ищецът е заемал *********.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза се е установило, че за периода от 01.12.2016 г. до 31.10.2019 г. ищецът е положил 1 720 часа нощен труд, които са заплатени по 2

0,25 лв. на час. Вещото лице е установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на 246 часа превърбат нощен труд към дневен с равностойност от 1 778, 98 лв. и обезщетение за забава от 218, 59 лв. Спорен в производството по делото е въпроса дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата на ал. 3 е установено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал. 9 на същия текст, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл.

187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи.

Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била 3 отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з592и № 8121з-776) няма норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1. 143.

Последното изречение на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, а именно че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период, не определя нито продължителността на работната смяна, която може да е по-голяма или равна на осем часа, като съчетава нощен и дневен труд, нито пък е свързано с отчитането на нощния труд. Посочената разпоредба фиксира каква е нормалната продължителност работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, а именно - осем часа, с тази спецификата, че въпросните служители работят при сумарно отчитане на работно време. Цитираната разпоредба няма характеристиките на специален закон, тъй като диспозицията не припокрива диспозицията на чл. 140, ал. 1 КТ. При сравнителен анализ, според чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Посочената разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и работен ден за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В случая под нормална работна седмица и нормален работен ден следва да се разбират, визираните в чл. 136, ал. 1-3 КТ правни понятия, а именно найшироко прилаганото работно време, което за работната седмица, която е 5дневна, е 40 часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо смисловото съдържание на чл. 140, ал. 1 КТ е, че работник, който полага нощен труд, при нормални работен ден и седмица, ще работи по-малко часове, така че след отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се зачитат за 40 часа, а положените седем часа в рамките на денонощието, за осем. Няма законова пречка обаче установеното за работника нормално работно време от осем часа да бъде разпределено при сумарно отчитане на работното време, като в конкретен работен ден изцяло се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00 часа. При сумарното работно време, както бе вече изтъкнато, от значение за продължителността на 4 нормалния работния ден са средно аритметично отработените часове за ден в рамките на съответния период. Последното е от значение за това дали е налице извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа нощен труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем часа, според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а това ще се отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода.

Няма законова забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и 06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно работно време, няма да е налице извънреден труд, ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е превишена средната продължителност на нормалния работен ден. В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника. Посоченият в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, представлява числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип, а именно, че нощният труд като продължителност не съвпада с астрономически отработеното време. Този принцип е характерен за всеки вид трудова ангажираност, тъй като съставлява най-съществената правна последица от полагането на нощен труд. Престирането на нощен труд е свързано настъпване на определени благоприятни за работника компесаторни правни последици. Ако се приеме, че правните последици или част от тях липсват, то и не би имало разлика между нощен и дневен труд. При отчитане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за соътветното работно място. Съгласно това правило, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Целта на определения коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да 5 получава възнаграждение, колкото за 8 часа през деня.

Затова работник, който работи по трудово правоотношение, също може да работи на смени и да престира нощен труд в целия часови диапазон от 22,00 до 06,00 часа, така както работят и служителите на МВР, последното обаче не е аргумент, че положеният от този работник нощен труд се приравнява на дневен, с оглед организацията на работния процес. В сравнение, чл. 187, ал. 3 ЗМВР определя само каква е организацията на работния процес за служителите на МВР, без да засяга въпроса за отчитането на нощния труд.

Отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Районният съд е приел, че под специална закрила по смисъла на чл. 188, ал. 2 ЗМВР следва да се разбират нормите на Кодекса на труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд. В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника. Исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана по основание. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 7 от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час (съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ), съдът счита, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В разглежданата хипотеза, няма спор, 6 че ищецът е служител в ответното министерство, като от прието по делото експертно заключение се установява, че при приравняване на положения от ищеца нощен труд в дневен за процесния период, по коефициента по чл. 9, ал.