Решение № 5598 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5598 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110205811 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Алтернатива Сървисис България” ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ № 29-2400015/14.03.24г., издадено от и.д. директора на дирекция „Трудова мобилност“ при ИА „ГИТ“, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда/КТ/ за нарушение на чл. 160, ал. 1 КТ.

В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че искането за ползване на неплатен отпуск е било отправено в устен вид, като нормата на чл. 160, ал. 1 КТ според жалбоподателя не поставя като изискване писмено искане от страна на работника за ползване на отпуска. Изтъква се, че работникът реално е ползвал неплатения отпуск видно от окончателен график за действително отработеното време за месец октомври 2023г. Поддържа се, че е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като наказващият орган приел, че липсата на молба означава липса на съгласие от страна на работника за ползване на отпуска, без да събира доказателства. Моли се за отмяна на НП и за 1 присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., която моли за отмяна на НП. Поддържа съображенията в жалбата. Счита, че наказващият орган не е установил липса на искане от страна на работника за ползването на неплатен отпуск. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна се представлява от гл. инспектор Г, която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Приема, че нарушението е доказано от събраните доказателства. Представя писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

В периода от 18.01.2024г. до 12.02.2024г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство. Обект на контрол е офис на „Алтернатива Сървисис България“, находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 298, ет. 10, ап. 37. По време на провеката от страна на дружеството присъства управителят К П. В хода на проверката от работодателя е представен окончателен график за действително отработено време за месец октомври 2023г., в който за лицето Ю Б е отбелязано ползването на отпуск от 03.10.2023г. до 12.10.2023г. В платежна ведомост за месец октомври 2023г. за Ю Б е отбелязано ползването на 8 дни неплатен отпуск. Според писмени обяснения на управителя на дружеството Ю Б е ползвала неплатен отпуск, което е отразено във ведомостта за заплати.

Установено е, че в трудовото досие на Ю Б се съхранява проект на молба за ползване на неплатен отпуск, считано от 03.10.2023г. до 12.10.2023г., в която липсва подпис на работника.

При тези данни проверяващите приели, че липсва искане от страна на работника Ю Б за ползване на неплатен отпуск.

Съставен е протокол за извършена проверка № ПР2402617/12.02.24г., предявен на управителя на дружеството К П.

На 12.02.2024г. св. И. Ю., главен инспектор при дирекция „Трудова мобилност“, съставила АУАН № 29-2400015/12.02.24г. на „Алтернатива Сървисис България“ ЕООД за нарушение на чл. 160, ал. 1 КТ.

2

Въз основа на така съставения акт при идентично описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено, и посочване на правната му квалификация е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на 160, ал. 1 КТ.

Със заповед № З-0862/17.10.22г. изпълнителният директор на ИА”ГИТ” е възложил на директора на дирекция „Трудова мобилност” да издава наказателни постановления по АУАН, съставени от служители на дирекция „Трудова мобилност“. Със заповед № 167/23.02.24г. на секретаря на ИА“ГИТ“ за и.д. директор на дирекция „Трудова мобилност“ за периода от 05.03.2024г. до завръщане на титуляра е определен Д Н М.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на св. И. Ю. и приобщените към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени доказателства.

Събраните писмени и гласни доказателства единно и непротиворечиво изясняват описаната по-горе фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстоен доказателствен анализ.

От правна страна:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал. 5 КТ, оправомощен със заповед № З-0862/17.10.22г. на изпълнителния директор на ИА”ГИТ”.

Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН , поради което и няма формални основания за отмяна на издаденото НП.

Както протоколът за извършена проверка от 12.02.24г., така и АУАН, съставен на същата дата, са връчени на управителя на „Алтернатива Сървисис 3

България“ ЕООД К. АУАН е подписан само от един свидетел, който е свидетел на установяване на нарушението и е участвал наред с актосъставителя по време на извършване на цялата проверка. Изискването за двама свидетели при съставяне на АУАН се отнася единствено за хипотезата по чл. 42, ал. 3 ЗАНН, когато отсъстват свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие.

Съставеният акт и издаденото НП вменяват на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 160, ал. 1 КТ, предвиждащ, че работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.

Отпускът е субективно право на работника/служителя по трудовото правоотношение, което се упражнява чрез волеизявление на неговия носител и на насрещната страна. Процедурата по искане ползването на неплатен отпуск е формална и не изисква ползването на образци за заявления, но същите следва да са в писмен вид и да са подписани от подателя. Писмената форма на заявлението на работника и разрешението на работодателя гарантират спазването на трудовите права на работещите. Подаденото от работника заявление следва да съдържа ясно изразената воля на работника за ползването на отпуск, вида на искания отпуск, началната дата, от която ще се ползва отпускът и за какъв период от време и така обективирана тази воля следва да бъде скрепена с подписа на лицето, което я изразява. В настоящия казус безспорно се установи, че работникът не е депозирал пред работодателя искане за ползване на неплатен отпуск за процесния период, както и че работодателят не е издавал разрешение за ползването на такъв отпуск.

Отбелязването в платежната ведомост за месец октомври 2023г. за ползване на 8 дни неплатен отпуск и отбелязването в окончателния график за действително отработено време за месец октомври 2023г. на отпуск от 03.10.23г. до 12.10.23г. не е равносилно на издаване от работодателя на разрешение за ползване на неплатен отпуск. Въз основа на това съдът прие, че на работника е бил даден без негово съгласие неплатен отпуск, с което дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по чл. 160, ал. 1 КТ.

Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице, безпредметно е да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 414, ал. 1 КТ, като наложената имуществена санкция е в минималния размер от 1500 лева.

По гореизложените съображения

4 издаденото наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно и правилно, а жалбата да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото въззиваемата страна има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя „Алтернатива Сървисис България“ ЕООД да заплати в полза на ИА“ГИТ“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 29-2400015/14.03.24г., издадено от и.д. директора на дирекция „Трудова мобилност“ при ИА „ГИТ“, с което на „Алтернатива Сървисис България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 160, ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА „Алтернатива Сървисис България“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5