Решение № 131 от 24.10.2025, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 207/2025
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 24.10.2025
- В сила
- 24.10.2025
- Състав
- Диана Кузманова, Олег Софрониев, Костадин Живков
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, ал.1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. *, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Диана Кузманова
Членове:
О. Софрониев
Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора К. Цв. В. като разгледа докладваното от О. Софрониев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251600600207 по описа за 2025 година
С присъда на РС * от 20.05.2025г по НОХД № 274/2024г., подсъд. Б.И., род. на * г в гр. *, настоящ адрес в с. *, обл. *, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 11.06.2023г в с. *, обл. *, на ул. „*“, пред №*, чрез нанасяне на удар с тъп предмет /неустановен в хода на разследване/ в областта на лакътната става е причинил средна телесна повреда на Д.Н. от с.
*, обл. *, изразяваща се в счупване на долна част на лява мишнична кост, което увреждане е причинило трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок на оздравяване не по-малък от месец и половина – два, при нормално протичане на оздравителния процес, с последващо постепенно натоварване и поетапно раздвижване на засегнатия крайник престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал.
2 от НПК във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода”, в размер на шест месеца, изпълнението на което е отложил с тригодишен изпитателен срок, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъд. Б.И. да заплати на частния обвинител и граждански ищец Д.Н., ЕГН ********** сумата 5 000лв, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди и сумата от 2360лв обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждане - 11.06.2023г до окончателното им изплащане, както и направените по водене на делото разноски в размер на общо 1600лв за адвокатско възнаграждение, като е 1 отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди в останалата му част над уважения размер до претендирания такъв от 10 000лв, като неоснователен.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъд. Б.И. да заплати по сметка на РС * сумата от 200лв държавна такса върху уважения размер на гражданският иск за неимуществени вреди и сумата от 94.40лв държавна такса върху уважения размер на гражданският иск за имуществени вреди, както и по 5 лева държавна такса при всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъд. Б.И., който чрез адв. Р. Б. я обжалва в срок, изцяло, като в жалбата се поддържа, че обвинението не е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че съдът не е анализирал самостоятелно и в съвкупност всички релевантни за изхода на делото факти. Моли за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло, а гражданските искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Окръжен съд * е провел разпоредително заседание на 18.08.2025г. и е преценил, че не следва да се допуска разпит на подсъдимия, както и събиране на нови гласни доказателства.
В открито съдебно заседание прокурора счита жалбата за неоснователна, а постановената присъда за правилна и законосъобразна.
Адв. Н. А., като повереник на частния обвинител и граждански ищец Д.Н. счита жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди присъдата.
В съдебно заседание подсъд. Б. И., чрез защитника си адв. Б. поддържа, че присъдата е постановена при липса на категорични и безспорни доказателства, поради което моли за отмяната й и постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия, с отмяна и на гражданските искове.
Окръжен съд *, след като прецени основателността на постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС *. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на досъдебното производство, както и по време на съдебното следствие, е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество - фактът на извършване на деянието, неговото авторство, механизмът на осъществяването му, субективното отношение на извършителя към деянието и личността на подсъдимия.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно 2 обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обектив-на и субективна страна е доказано по несъмнен начин подсъд. Б.И. да е осъществил състава на престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като на 11.06.2023г в с. *, обл. *, на ул. „*“, пред №*, чрез нанасяне на удар с тъп предмет /неустановен в хода на разследване/ в областта на лакътната става е причинил средна телесна повреда на Д.Н. от с. *, обл. *, изразяваща се в счупване на долна част на лява мишнична кост, което увреждане е причинило трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок на оздравяване не по-малък от месец и половина – два, при нормално протичане на оздравителния процес, с последващо постепенно натоварване и поетапно раздвижване на засегнатия крайник
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната: Подсъд. Б.И. живее в с. *, обл. *.
Д.Н. живее постоянно в с. *, обл. *, но работи като * в гр. *. На 10.06.2023г заедно със сина й В. били в с. *, тъй като имало бал. На 11.06.2023г, около 01:30ч, след като свършил бала, тя, заедно със сестра си С. и зет си А., синът й В. и племенникът й П. тръгнали да се прибират в дома на сестра й. Тъкмо влезли в двора на сестра й и били последвани от група момчета от селото, които нападнали сина на Й. - В.. Това станало, тъй като по време на празнуването на бала двете групи се били спречкали и били употребили алкохол. В разразилия се масов конфликт /бой и чупене на вещи/ В. бил ударен с тъп предмет и паднал на земята. В това време Д. Й. била на улицата, обърнала се и видяла срещу нея Б. И., като го питала „Какво правите, защо ударихте детето ми“. Б. бил сам срещу нея и я ударил с тъп предмет /неустановен в хода на разследване/. Ударът бил много силен и Й. паднала на земята. Като попитала Б. защо я удря, той отговорил, че така заслужава, след което избягал надолу по улицата. След получения удар пострадалата започнала да усеща силни болки в ръката, отишла при сестра си и се оплакала, заявявайки, че Б. я е ударил с нещо. Свид. А.ов подал сигнал в РУ * и извикал линейка. Й. е транспортирана до МБАЛ гр.
* и прегледана, като е установено, че лявата й ръка е счупена. На 15.06.2023г постъпила на 12-дневно лечение в МБАЛ „Д-р. С.И.“ - гр. *.
С протокол за разпит на свидетел /пострадалата Й./ от 11.06.2023г е образувано досъдебно производство. В хода на разследването са разпитани свидетели, проведени са очни ставки, приобщени са справки и медицински документи. Назначена е и е изготвена съдебномедицинска експертиза, от която е видно, че на Д. Й. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване долна част на лява мишнична кост, довело до трайно затруднение на ляв горен крайник за срок не по-малък от месец и половина – два при нормално протичане на оздравителния процес, с последващо постепенно натоварване и поетапно раздвижване на засегнатия крайник.
3
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените доказателства: показания на свидетели, справка за съдимост, съдебно-медицински експертизи, протоколи, епикризи, медицинска документация.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които проверени по отделно и в съвкупност не оставят съмнение за факт на причиняването на средна телесна повреда на Д. Й..
С жалбата се оспорва доказаността на авторството на деянието в лицето на подсъд. Б.
И..
В проведените съдебни заседания са разпитани множество свидетели, като повечето от тях излагат обстоятелства, свързани с общия конфликт между празнуващите преди това компании и нанасянето на побой над други лица.
По отношение на конкретното деяние съдът е приел, че са оформени две групи свидетелски показания: първата - на свидетелите Д. Й., С. Й., И. И.а, П. П., А. А.ов, В. М. и С. - Н., които подкрепят обвинението и втора – на свидетелите И Н., Н. Н., В. И., Р.М., Р.Г., В.С., С.С..
Правилно и законосъобразно съдът е кредитирал с доверие показанията първата група свидетели, като е приел, че те кореспондират както помежду си, така и със събраните писмени доказателства. Свидетелите Й., И.а, П., А.ов и М. потвърждават, че след инцидента Д. Й. е отишла при тях и им е споделила, че Б. И. я е ударил в лявата ръка, което е довело до счупването й. Няма никакво основание да не се даде вяра, както на пострадалата, така и на тези свидетели, всички те са разпитвани и на досъдебното производство, като показанията им тогава и в съдебната фаза на процеса са едни и същи, без каквито и да е противоречия.
Макар и да не са преки свидетели на станалото между подсъдимия и пострадалата, подробно и точно пресъздават това, което им е разказано от пострадалата, т. е. показанията им се намират в логическа последователност и нямат противоречия помежду си, поради което и убедително подкрепят обвинението.
Основно значение имат показанията на свид. Д. Й.. Тя е пострадал и съответно знае най-добре за извършеното спрямо нея престъпление и авторството му. Разпитана и на ДП, и в хода на съдебното следствие, тя подробно разказва как е ударена в ръката точно от подсъд.
И. и го е разпознала, тъй като не е било много светло, но достатъчно за да го види и чуе.
По делото е приета като доказателство съдебно-медицинска експертиза, изготвена на ДП (л. 8-12), която не е оспорена от страните. В заключението на вещото лице /което се потвърждава и при разпита му в хода на съдебното следствие/ се посочва, че на Й. е причинено трайно затруднение на ляв горен крайник за срок не по-малък от месец и половина - два при нормално протичане на оздравителния процес. В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, според която функцията на левия крайник на пострадалата все още не е напълно възстановена към края на 2024г и са необходими още оперативни интервенции. В изготвените медицински експертизи също така се посочва, че нараняването е резултат от директен и силен удар с тъп 4 предмет, а в съдебно заседание вещото лице още веднъж посочва, че не е възможно това многофрагментарно счупване да е резултат от падане от собствен ръст.
По този начин се изключва достоверността на защитната версия на подсъдимия, който не отрича да е имало съприкосновение между него и Д. Й., но заявява, че я бутнал и тя паднала на земята. Тази позиция се опровергава от показанията, както на пострадалата, така и от изготвените съдебно-медицински експертизи. След като не е възможно счупването на ръката на Й. да е станало от падане, единственият извод, който може да се направи е, че въпросното нараняване й е причинено именно от подсъд. И., който не я е бутнал, както твърди, а я е ударил с предмет, който не е установен впоследствие.
Що се отнася до показанията на втората група свидетели, по отношение на предмета на делото – причиняване на телесна повреда от И. на Й., показанията на тези свидетели са доста оскъдни, заявявайки, че не си спомнят дали е имало пререкание между подсъдимия и пострадалата.
Разпечатката съдържа 41 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d094af3-46ab-4562-8cfb-5630fc87304a