Решение № 856 от 22.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330200710 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Р. Е., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 22-3389-000365, издадено от началник сектор в ОДМВРПловдив, 06 РУ-Пловдив, с което на Р. Е., ЕГН ********** на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 10.01.2023г., а жалбата е подадена на 20.01.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждение по следните съображения:

На 30.12.2022г., около 22,55ч., в гр. Пловдив, на ул. Кемера до № 35, жалбоподателят Е. управлявал л.а. Мицубиши с рег. № ****, собственост на Л.К.К.. Там същият бил спрян от полицейски патрул в състав Р. В. Х. и св. Б..

У полицейските служители възникнало съмнение, че водачът е употребил алкохол, поради което поканили същия да даде проба. Водачът се съгласил, като при извършената проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARВA-0076. Техническото средство отчело концентрация в издишания въздух 0,82 промила на хиляда. На водачът бил издаден талон за медицинско изследване № 119910 и седем броя стикери А053572. Талонът му бил връчен в 23 ч. и 25 мин. с указание, че трябва да се яви в УМБАЛ „Св.

Георги“ – гр. Пловдив, до 45 минути от връчването на талона, за даване на кръв. По време на проверката жалбоподателят се обадил на неустановено лице по телефона и обяснявал какво се е случило на български език, като освен това същият провел разговор и с полицейските служители, на които заявил, че е сгрешил и наистина е употребил алкохол, като им съдействал по време на проверката.

За така констатираното от органите на реда бил съставен АУАН.

Прието било, че водачът е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Същият бил подписан без възражения от жалбоподателя, като такива не били депозирани и в предоставения за това 7дневен срок.

В предоставения в талона срок, жалбоподателят не се е явявал в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за даване на кръвна проба.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя, който не е подал възражения и впоследствие в 7-дневния срок от връчването 2 му.

В конкретния случай съдът намира, че гореописаната фактическа обстановка, включително констатациите в АУАН, изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на свидетеля Б., както и от приетите по делото писмени документи – талон за изследване № 119910 от 30.12.2022г., подписан от жалбоподателя, както и писмо вх.

№ 13174/09.02.2023г. от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, от което е видно, че същият не е посещавал лечебното заведение за даване на кръвна проба.

В гореизброените доказателства не се съдържат съществени противоречия, като същите в пълнота описват релевантните факти във връзка с извършената проверка. Следва да се посочи, че така описаната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, който е подписал АУАН без възражения, като не са изложени съображения в жалбата, а в съдебно заседание чрез процесуалния си представител също се заявява, че описаните в АУАН факти не се оспорват.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган не се оспорва, като същата се установява от приложените по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 317з-560/21.01.2022г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.12.2022г., за нарушение от същата дата, а НП - на 10.01.2023г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца, а и след изтичане на 7дневния срок за представяне на възражения срещу АУАН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП, като правилно в наказателното постановление са взети предвид показанията на техническото средство, доколкото жалбоподателят не се е явил в предоставения с талона срок за даване на кръв – така и чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и 3 нарушените правни норми. Само за пълнота следва да се посочи, че в АУАН е посочено, че нарушението е извършено е повторно, но същевременно липсва такова отбелязване в НП, като и санкцията на водача не е за повторно нарушение, с оглед на което и съдът не е изследвал въпроса дали нарушението се явява повторно извършено. АУАН, както и талонът за изследване, са съставени в присъствието на нарушителя и лично са подписани от него.

Настоящият състав на съда не споделя възражението, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, предвид неосигуряване на преводач на жалбоподателя в рамките на развилото се административнонаказателно производство, приключило с издаването на процесното НП. От една страна, действително се установява от разпита на свидетеля Б., че в случая жалбоподателят се явява чужд гражданин.

Същевременно обаче същият се установява да е владеел български език, да е комуникирал с полицейските служители, както и по телефона с друго лице също на български език, като е и подписал съответните документи – АУАН и талон за изследване, с което е и удостоверил, че се е запознал със съдържанието на същите.

Отделно от това, в нормите на ЗАНН няма изрично предвидена уредба в този смисъл, като разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН установява, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Съответно, субсидиарното прилагане на нормите на НПК, касаещи назначаване на преводач в рамките на административнонаказателно производство, е недопустимо на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като същите са приложими за обжалване на НП пред съд. В този смисъл и според §5 от Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИДНПК), обнародван ДВ, бр.21 от 08.03.2014г., този закон въвежда изискванията на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директива 2010/64/ЕС). А според чл. 1, § 3 от Директива 2010/64/ЕС, когато 4 законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Също така изрично в съображение 16 на преамбюла на Директива 2010/64 е изключено приложното й поле в случаите, при които орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения: "Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка.“ Същото съображение се съдържа и в норми, изключващи изискването за правото на информираност в писмен вид на подходящ език , като такова е налично и в съображение 17 и чл. 2, пар. 2 на Директива 2012/13. Двете директиви са транспонирани в България в създадената нова глава 30а в Раздел Четвърти– Съдебно производство на НПК и съответно намират своето пряко приложение.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че за нуждите на административнонаказателни производства, приключващи с издаване на НП, подлежащи на съдебно обжалване, не е задължително участието на преводач, дори в случаите когато лицето, по отношение на което е образувано производството, не владее езика, на който се води производството.

В този смисъл е и най-актуалната практика на касационната инстанция Решение № 344 от 24.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3316 / 2021 г. на XXIII състав на АС-Пловдив, Решение № 1528 от 10.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1539 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1193/23.06.2022 година на АС-Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1153 по описа на съда за 2022 година и др.

Нарушението е било правилно квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нормата предвижда забрана за водачите на МПС да управляват пътното превозно средство с концентранция на алкохол над 0,5 на хиляда. Редът за установяването на съответната концентранция е предвиден в Наредба № 1 от 5

19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). В случая безспорно е установено, че водачът е управлявал МПС, когато е бил спрян от полицейските служители, като в този изричен смисъл са показанията на св. Б.. Концентрацията на алкохол в кръвта е била установена с годно техническо средство. Впоследствие е бил попълнен талон за изследване № 119910 по образец на приложение № 1 от Наредбата, който е бил връчен на жалбоподателя в 23,25ч.

Правилно в талона е определено мястото, където следва лицето да се яви, ако желае да даде в кръв, като в съответствие с чл. 6, т. 2 от Наредбата, доколкото нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване , е определен срок за явяване до 45 минути, който е максимално допустимият по Наредбата за конкретния случай. Жалбоподателят е следвало да се яви до 00,10ч. на 31.12.2022г., в който срок същият не се е явил.

При така изложеното, жалбоподателят правилно е бил санкциониран за извършеното от него нарушение със санкцията по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото техническото средство е отчело количество между 0,8 и 1,2 промила. Кумулативно предвидените наказания са в абсолютен размер – глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като същите са били правилно определени от административнонаказващия орган.