Решение № 1517 от 21.11.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………….. гр. Варна,

…………….2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Варна, XІV състав в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ при секретаря Наталия

Зирковска като разгледа докладваното от съдията Пеловски адм. дело № 2416 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по ред на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и вр. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на В.А.Х., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, с която е предявен осъдителен иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, с цена на иска в размер на 100 000 (сто хиляди) лева – парична сума, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени и имуществени вреди, ведно с мораторна лихва, считано от датата на увреждането 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, вследствие на нанесен физически побой и проявяване на жестоко отношение от служители на Затвора - Ловеч.

Ищецът твърди в исковата молба, че на

11.09.2019 г. в 10:00 часа по време на открит престой в Затвора – Ловеч около 20 (двадесет) служители на затвора са му нанесли побой, докато ръцете са му били зад гърба с белезници. Последствие е държан в килия, заключван е с белезници и е връзван с колани за леглото, отправяни са му обиди и заплахи за убийство, както и не е пускан на каре на открито. Релевира доводи, че в резултат на тази случка е загубил спокойният си дотогава сън, загубил е апетит и телесно тегло.

Сочи, че неимуществените вреди се изразяват в притеснение, яд, нерви, безспокойство, незащитеност, стрес, липса на желание за живот, болки и стрес.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и моли исковата молба да бъде уважена.

С писмени бележки от особения представител на ищеца се сочи, че Х. изтърпявайки наказанието лишаване от свобода е лишен от някои основни граждански права, но те не бива да бъде подлаган на унизително отношение, да бъде тормозен, както и наказван физически и психически. Счита, че от събраните писмени и устни доказателства безспорно се установява нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и чл. 3 ЗИНЗС, изразяващи се в жестоко, нечовешко и унизително отношение на 11.09.2019 г. по време на престой на открито в затвора – Ловеч. Твърди се, че с действията си служителите на затвора са породили чувство на страх, незащитеност стрес, безсъния и тревожност у Х.. Счита, че въпреки спречкването му с другия л. св. С., не било предпоставка за употребяване на физическа сила.

Ответната страна, чрез процесуалният си представител в писмено становище оспорва предявения иск по основание и размер. По конкретно счита, че не са налице незаконосъобразни действия, извършени от служители на ответника, които да са били в нарушение на забраната, предвидена в чл. 3 ЗИНЗС. Релевира доводи, че действията на специализирания орган по изпълнение на наказанията кореспондират с нормалния процес на работа в арестите и се ръководят от интересите на задържаните лица и т.н. Сочи, че твърденията на ищеца не водят до извод за настъпили неблагоприятни последици за него и нарушение на правата му.

В открито съдебно заседание и в писмени бележки процесуалния представител на ответника счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Излага съображения, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително от свидетелските показания не се установява причинно-следствена връзка между здравословното състояние на ищеца и престоя му в Затвора – Ловеч. Счита, че служителите на ответника са изпълнили законово регламентираното задължение да се опази здравето и човешкото достойнство на ищеца и е предотвратено разрастването на физическа саморазправа. Релевират се доводи за липса на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника по отношение на ищеца, довели до унизително или нечовешко отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС, респ. не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Моли предявеният иск от В.Х. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултко възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Варна изразява становище за неоснователност и недоказаност предявения иск.

Доколокото правното основание на иска е чл. 284 ЗИНЗС, предполага установяване на незаконосъобразни действия на ответника, които осъществяват нарушение по смисъла на чл. 3 от с.з. Според прокурора съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обосновават категоричен извод за извършени такива действия, поради което претенцията следва да бъде оставена без уважение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото писмени доказателства – формуляр досие и писмо с.д. № 9703/21.06.2022 г. от началника на Затвора-Варна се установява, че ищецът В.А.Х. търпи наказание „Доживотен затвор“ при „Специален“ режим по присъда по НОХД № 318/2011 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Начало на изтърпяване – 10.10.2009 г. Съгласно издадена Заповед Л-2127/22.05.2020 г. на главен директор при ГДИН-София л. св. Х. на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС е преведен на 29.05.2020 г. от затвора – Ловеч в Затвор – Варна за продължаване изтърпяване на наказанието му „Доживотен затвор“.

От приобщената по делото справка рег. № 36/26.09.2019 г. от гл. инспектор Николай Н.

– Началник сектор НОДН, се установява, че на 11.09.2019 г. л. св. Х. е провокирал и дразнел л. св. Д.С.С.. Постовият надзирателят на няколко пъти е отправил предупреждения към л. св. Х. да преустанови провокативното си поведение. Към 10:09 часа л. св. С. пръв нанесъл удар в областта на лицето на л. св. Х.. Към 10:11 часа конфликтът прераснал в сбиване между л. св. С. и Х., като се поваляли на земята. Поради невъзможност от овладяване на ситуацията, надзирателят е сигнализирал на дежурната част чрез задействане на паник-бутон.

Надзирателите от групата за бързи действия са се отправили към мястото на инцидента веднага. Сбиването не е потушено, неподчинението на л. св лица е продължило, поради което се е наложило да бъде упражнена физическа сила, като на л. св. С. са нанесени няколко удара с крак в долната част на трупа, а на л. св. Х. е нанесен удар с крак в подбедрицата. Поради пълно подчинение на л. св. С. не са поставени белезници, а поради неподчинение на л. св. Х., използвайки бойно приложна техника са му поставени белезници. В последствие двамата л. св. С. и Х. са оставени на площадката пред пост 7/8 за да се успокоят и в 10:40 часа белезниците поставени на л. св. Х. са свалени.

По искане на оспорващия с оглед установяване наведените в жалбата твърдения, са допуснати и разпитани като свидетели – л. св. Д.С.С., л. св. К.И.Г., л. св. Г.В.В. и л. св.

М.С.С..

С показанията на св. Д.С.С., се заявява: познава л. св. Х. от Затвора – Ловеч; при престой на открито на цялата група с л. св. Х. са се сдърпали и сборичкали, като л. св. С. го е хванал за врата и го е стиснал; при пристигане на бойната група служителите на Затвора – Ловеч, не успели да ги разделят, като са дърпали и двамата, но л. св. С. не е пускал л. св. Х.; надзирателите са започнали да нанасят удари с палките и ритници; двамата лишени от свобода са били положени на земята, но не са им били поставени белезници; след като са били изправени на л. св. Х. са му поставени белезници; последствие са заведени до „колелото“; прибрани са заедно в помещенията на затвора; при прибирането на л. св. Х. са нанесени още няколко удара с ритник. Свидетелят посочва, че е видял л. св. Х. още на другия ден. По отношение на емоционалното състояние на ищеца след инцидента не може да даде показания, тъй като е бил преместен в Бургас.

Св. К.И.Г. заявява, че през 09.2019 г. е срещнал л. св. Х.. Още когато са се видели, Г. е видял, че Х. първо не е адекватен, не е добре, не изглеждал добре, бил е твърде уплашен тогава, като докато е разказвал за случилото се е започна да плаче, защото се почувствал унижен, притеснен и изплашен е за живота си. Свидетелят заявява, че е попитал Х., какво му се е случило и той му е казал, че са го пребили на карето хората от надзорно охранителния състав, като не е видял въобще кой го е пребил, т.к. те са му сложили белезници отзад на ръцете, съборили са го на земята и са го ритали с кубинки по тялото и по главата. Х. е сподели на Г., че имал някакви проблеми със зъбите, т.к. е бил ритан и в устата.

Св. Г.В.В., заявява, че не е присъствал на твърденият от Х. инцидент, чул е за някакви сбивания между него и С., и при пристигането на служителите на Затвора – Ловеч, на ищецът му е бил счупен зъба при потушаване на инцедента.

При разпита св. М.С.С. заявява, че помни инцидента, който се е случил на 11.09.2019 г. Посочва, че при намесата на двама надзиратели на л. св. Х. са нанансяни ритници по тялото и главата от страна на двама надзиратели. След това са му поставени белезници. Свидетелят сочи, че след този инцидент л. св. Х. е бил обиждан от служители на Затвора – Ловеч. Не дава еднозначни показания дали ищецът е бил задържан в килия и да му е упражняван тормоз, чрез ограничаването му престой на открито. Твърди, че след този случай е разговарял с л. св. Х., като последният му е споделил, че се чувства застрашен за живота си и че е ходи на лекар.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд – Варна, XIV състав, намира исковата молба за неоснователна по следните съображения:

І. По пасивната процесуална легитимация на ответника:

С измененията в ЗИНЗС – ДВ, бр. 13 от 2017 г, в сила от 07.02.2017 г., се предвиди специален ред за реализиране на отговорността на Държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Новите разпоредби от чл. 284 до чл. 286 от Закона, в сила от 07.02.2017 г., въвеждат компенсаторно средство за защита по отношение на условията на задържане, като заменят досегашния ред по чл. 1 ЗОДОВ, обявен за неефективен от ЕСПЧ в пилотното решение по делото Н.и други срещу България.

Съгласно чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Органите по чл. 284, ал. ЗИНЗС са „специализираните органи по изпълнение на наказанията“ като ЗИНЗС не дава определение кои са „специализираните“ органи по изпълнение на наказанията и каква е отликата в техните правомощия спрямо „общите“ органи по изпълнение на наказанията. ЗИНЗС определя единствено кои са органите по изпълнение на наказанията, каквито без претенция за изчерпателност са министърът на правосъдието (чл. 10), главният директор на ГДИН (чл. 13, ал. 2), началникът на затвор (чл. 15), началникът на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ (чл.

16а) и началниците на пробационните служби и Арест (чл. 16). Изпълнението на наказанията освен от установените органи се осъществява пряко и от служители в ГДИН и в териториалните й служби. Техните функции и статут е уреден в глава IV ЗИНЗС.

С оглед изложеното и отчитайки общия характер на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, спазването на която е пряко задължение както за административните органи по изпълнение на наказанията, така и за длъжностните лица (служителите) към местата за лишаване от свобода, то под „специализирани органи“ от част VII ЗИНЗС следва да се разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чиито правомощия – служебни или трудови, са пряко свързани с изпълнението на наказанията и постигането на целите по чл. 2 ЗИНЗС.