Определение № 466 от 26.10.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Бургас, 26.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500355 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на адв.А.

А., против определение № 926/03.04.2023г. по гр.дело №1170/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното по делото разпореждане №973/17.03.2023г. с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА по прекратеното производство по предявените инцидентни установителни искове.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искането да бъде уважено.

Сочи, че молбата за допълване е своевременно подадена. За да постанови оставянето и без уважение, съдът е приел, че въведеното с исковата защита по инцидентните искове спорно правоотношение продължава да е част от предмета на производството под формата на възражение, поради което обемът на извършените от ответната страна процесуални действия по защита относно твърдяната нищожност на договора за дарение от 31.05.2004г. не надхвърля защитата по възражението за нищожността на договора в останалата висяща част от производството. Счита така постановеното определение за неправилно. Излага съображения, че обемът и последиците от произнасяне по инцидентен установителен иск и по възражение, въведено в хода на производството, не са идентични. Поради това, по исковата защита се следват разноски по реда на чл.78 ГПК, но не и за направеното възражение, освен в случаите по чл.298, ал.4 ГПК и по възражението за прихващане.

Наведен е доводът, че страната има избор за начина на защита на своето накърнено право. При предяваването на инцидентен установителен иск 1 ищецът дължи такса за разглеждането му и поради това в случаите на прекратяване на производството на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски. Изложена е хронологията на извършените съдопроизводствени действия - исковата молба по инцидентните установителни искове е връчена на ответната страна, която е подала писмен отговор, в резултат на който молбата е оставена без движение и след неотстраняване на нередовностите в дадения срок, производството в тази част е прекратено. Ответницата по делото е упражнила процесуалните си права по предявените инциденти установителни искове. За целта е ангажирала адвокат, извършил съответните процесуални действия, затова се дължат направените по делото разноски. Изтъква недобросъвестното процесуално поведение на ответника във връзка с подадения инцидентен установителен иск и моли молбата да бъде уважена.

В отговор на частната жалба, подаден от В. И. Т., чрез пълномощника адв.С., се иска оставянето и без разглеждане като недопустима, поради липса на списък на разноските по чл.80 ГПК. Вместо него по делото е представен договор за правна защита и съдействие, според който процесуалното представителство е договорено като безплатна адвокатска помощ, т.е разноски в действителност не са извършени. На следващо място се сочи, че производството по делото не е прекратено, производството по инцидентния установителен иск не е отделено в самостоятелно дело и искането за присъждан на разноски е несвоевременно, тъй като съдът следва, на основание чл.81 ГПК, да се произнесе по тях с окончателния съдебен акт.

Претендира разноски в настоящото производство, съгласно представения към отговора списък.

Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. И. Т. от гр.Бургас против бившата му съпруга С. В. Д.-Т. от гр.С. с предявен иск за признаване на пълна трансформация на лично имущество в имущество, придобито по време на брака в режим на СИО.

В хода на производството ищецът е предявил инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на договор за дарение на парични средства. След внасяне на съответната държавна такса, с определение №190 от 18.01.2023г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявения инцидентен установителен иск. Ответницата Д.-Т. е подала отговор на същия, чрез процесуалния си представител адв. А. А., към който е приложен договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че адвокатът оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие по инцидентния иск и следващото му се адвокатско възнаграждение ще бъде в размер не понисък от предвиденото в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА, ако насрещната страна бъде осъдена за разноски. В отговора на насрещния иск е предявено искане за 2 осъждане на В. Т., на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА да заплати на А. А. адвокатско възнаграждение не по-ниско от нормативно определеното минимално такова, като се има предвид и регистрацията на адвоката по ЗДДС.

С разпореждане № 851 от 07.03.2023г. съдът е оставил без движение производството по

„инцидентните установителни искове“

/по формулировката в съдебния акт/, като е дал указания в предвидения в закона срок да бъдат отстранени констатираните нередовности.

В срока, на 16.03.2023г., е постъпила молба от Т., с която предявеният инцидентен иск е оттеглен и е заявено искане за прекратяване на производството по делото в тази част.

С разпореждане № 973 от 17.03.2023г. съдът е уважил искането и е прекратил производството по гр.д. № 1170/2022г. на БОС в частта по предявените от ищеца инцидентни установителни искове срещу ответницата.

Последвала е молба от 27.03.2023г. по чл.248 ГПК, с която адв.А. А. е поискал допълване на прекратителното разпореждане в частта за разноските, като на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът осъди В. Т. да му заплати адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2004г. на ВсАС.

С обжалваното в настоящото производство определение № 926 от 03.04.2023г. съдът е постановил допълване на прекратителното разпореждане като е оставил без уважение искането на адв.А. А. за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА /грешно посочен „чл.78“ от ЗА/ за прекратената част от производството.

Разпореждането е валидно и допустимо, а по същество – неправилно.

Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал.1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл.78, ал.1 и, ал.3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Съгласно решение №60 от 27.01.2021г. на ВКС по ч.т.д. № 20/2021г., II г.о., не са изключени от изискването за представяне на списък по чл.80 ГПК, обуславящо надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението, случаите, в които разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. В посочената хипотеза, претендираното вземане за разноски следва да е определено или определяемо. Не е задължително списъкът с разноски да бъде обективиран в отделен, самостоятелен документ, а може да бъде част от 3 съдържанието на друго изявление на страната. Достатъчно е да е налице яснота относно вида на претендираните разноски, както и техният размер да бъде определен или определяем.

В случая, горното изискване и изпълнено, като претендираните от ответницата разноски са посочени в отговора на инцидентния установителен иск по вид - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ГПК, както и с определяем от съда размер – минималния по Наредба №1/2004г. на ВсАС.

При горните съображения, искането на адв. А. по чл.248 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ГПК е основателно и следва да бъде уважено. За процесуално представителство по предявения против ответницата инцидентен установителен иск същата е ангажирала представляващия я в производството по главния иск адв. А. с допълнителен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че защита е безплатна. Производството по този иск е приключило с краен съдебен акт за прекратяване на производството по този иска, поради което, на основание чл.81 ГПК, на ответната страна следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски.

Инцидентният установителен иск, макар и предявен във вече висящо производство, има самостоятелен характер, представлява избрано от страната самостоятелно средство за защита и поради това разноските, направени от насрещната страна, следва да бъдат овъзмездени. Обстоятелството, че неговият предмет продължава да бъде част от непрекратената част от производството, като въведено с направено възражение, не касае разглеждания спор. Крайният резултат от разглеждането на възражението по същество е относим към въпроса за разноските, направени по основната искова претенция.

Предмет на предявения инцидентен установителен иск, производството по който е прекратено, е прогласяване на нищожност на договор за дарение от 31.05.2004г., с който родителите на ответницата й даряват сумата от 75 000 лв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, при посочения размер на иска, адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на 5 210 лв. Предвид обаче, че по този иск е депозиран единствено отговор на искова молба, то на адв.А. следва бъде определено възнаграждение в размер на 3 907,50 лв., съгласно чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №926 от 03.04.2023г., постановено по гр.дело №1170/2022г. на Бургаския окръжен съд по реда на чл.248 ГПК в частта, с 4 която е оставено без уважение искането на адв.А. А. за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за прекратената част от производството по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. И. Т. от гр.Б., ЕГН **********, да заплати на адв.А. А. от АК – С. сумата от 3907,50 лв., представляваща възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ на С. В. Д. – Т. по предявения по гр. дело №1170/2022г. на Бургаския окръжен съд инцидентен установителен иск, в която част производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5