Акт от 15.05.2023, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ........... град Шумен, 15.05.2023г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Шуменският административен съд в публичното заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Чолакова

Членове: Росица

Цветкова

Бистра Бойн при участието на секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 83 по описа на 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Г.Т.“ ЕООД, ***, депозирана чрез адвокат М.Т.Х. от Адвокатска колегия– София, против Решение № 69 от 23.02.2023г. на Районен съд Шумен, постановено по АНХД № 1080/2022г. по описа на съда. С обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП на Агенция „ПИ“ към МРРБ, с който на „Г.Т.“ ЕООД, ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с чл. 179 ал.3б от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че неправилно в случая контролните органи са ангажирали отговорността му посредством издадения електронен фиш, каквато възможност според жалбоподателя не съществува. Твърди се също, че мястото на извършване на нарушението не е индивидуализирано по съответния начин. Поддържа се и тезата, че наложената имуществена санкция се явява непропорционална на приписаното на лицето нарушение, като аргументи в подкрепа на това становище жалбоподателят черпи от съдържанието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, както и от редица решения на СЕС. С оглед на това, инициаторът на настоящото производство обективира извод за несъответствие на правилото на чл.179 ал.3б от ЗДвП с европейското законодателство, поради което отправя молба за отмяна на ЕФ поради неговата незаконосъобразност. Претендира и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, „Г.Т.“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, Агенция

„Пътна инфраструктура“– гр. София, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С., който моли за присъждане на съдебни разноски.

Представителят на

Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

В атакувания Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП на Агенция „ПИ“ към МРРБ е отразено, че на 25.10.2021г. в 10,00 часа е установено нарушение № CFF3BCC80B9F788AE053011F16DADF02 с ППС Влекач „В.“, с рег. № В., с технически допустима максимална маса на състава 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в Община Шумен, за движение по път А-2 км 340+293, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10061, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-2 км 340+293. За нарушението електронната система за събиране на пътни такси е създала доклад по чл.167а ал.3 от ЗДвП. Поради това, на дружеството- собственик на превозното средство на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП, за допуснато нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, като била определена и съответната такса по чл.10б ал.5 от ЗП и компенсаторна такса по чл.10 ал. 2 от ЗП.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че ЕФ е изготвен от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10, ал. 10 от ЗП, както и че при издаването на обжалвания електронен фиш липсват допуснати нарушения и от формална страна фишът притежава всички изискуеми от законодателя реквизити, и съответства на утвърдения от УС на АПИ образец. В тази връзка, съдът посочил, че правилото по чл.189ж ал.7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл.179, ал. 3-3б от ЗДвП. В този смисъл според съда била и разпоредбата на чл.167а ал.3 от ЗДвП, към която препраща нормата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, предвиждаща, че електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179 ал.3-3в, както и тази на чл.167а, ал. 4 от ЗДвП, където изрично било посочено, че Агенция „ПИ“ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179 ал.3– 3в. Като допълнителен аргумент в подкрепа на разбирането, че съществува правна възможност за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по приложения санкционен ред, районният съд изтъкнал и заложения законов смисъл в разпоредбите на чл. 187а ал. 4 и ал.5 от ЗДвП, с които се регламентирало правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл.179 ал. 3-3б от ЗДвП, да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това действие започвал да тече от връчването на акта за установяване на административно нарушение или на електронния фиш. Съдът посочил също, че разпоредбата на чл.167а ал.2 т.8 от ЗДвП регламентира правомощие за определените от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица при изпълнение на функциите да съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179 ал. 3-3в от ЗДвП. Съдебният състав счел също, че по коректен и прецизен начин е индивидуализирано и мястото на извършване на нарушението. За да потвърди оспорения пред него ЕФ, предходният съдебен състав достигнал и до решаващия правен извод относно безспорната установеност на вмененото на лицето нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, задължаващ собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

Настоящият състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на касатора.

Преди всичко, следва да се отбележи, че настоящата инстанция не споделя твърденията на касатора, че неправилно е била ангажирана отговорността му чрез издадения ЕФ. За да отклони това твърдение, районният съд е изложил изчерпателни и надлежно аргументирани мотиви, основани не на разширително тълкуване на нормата, както твърди жалбоподателят, а на надлежен законов прочит, подкрепен с изрични разпоредби от ЗДвП, сочещи с категоричност, че нарушения от категорията на описаното в ЕФ могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция, определена по реда на чл.187а ал.2 т.3, във вр. с ал.3, във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП. Решаващият състав на Административен съд Шумен се солидаризира напълно с изложените от районния съд съображения в тази им част и не счита за необходимо да ги преповтаря.

За неоснователни касационният състав намира и твърденията на санкционираното лице за неустановеност на мястото на извършване на нарушението. Пътният участък от републикански път А-2 е индивидуализиран в достатъчна степен в ЕФ, макар и без изричното изписване на тол сегмента или чрез посочване на географските му координати, като на него е било разположено и устройството с № 10061, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, установило и самото нарушение, при което не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение, препятстващо лицето да организира защитното си поведение.

Прочитът на приобщените доказателства сочи с категоричност, че санкционираното дружество е допуснало нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, който задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. До такъв извод е достигнал и районният съд, съобразявайки, че превозното средство влекач „В.“, с рег. № В., с технически допустима максимална маса на състава 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на „Г.Т.“ ЕООД попада в категорията превозни средства по смисъла на чл.10б ал.3 от ЗП, за което изцяло не е платена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП предвид липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

В тази връзка съдът правилно е ценил приобщените писмени доказателства, заключавайки, че ППС собственост на дружеството- жалбоподател е било оборудвано с бордово устройство /GNSS устройство/ за дистанционно предаване на данни, както и че в случая при преминаване на процесното ППС на посочената дата и час в ЕФ през контролното устройство № 1061 е било регистрирано извършено нарушение, като за това ППС няма получена тол декларация или маршрутна карта.

Този извод на предходния съдебен състав отчита напълно и отразената информация в приложеното писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД/стр.95 от въззивното дело/, в което се посочва, че в резултат на извършената проверка от дружеството, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, към момента на нарушението- 25.10.2021г. в 10,00 часа, устройството, предаващо данни в ППС на жалбоподателя е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване.

Противоправното поведение на собственика е въздигнато в състав на административно нарушение. С разпоредбата на чл.179 ал.3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179 ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя- каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал.2 на същия член императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2500 лева, каквато именно е била наложена на жалбоподателя с процесния ЕФ.

Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6d0861b9-37e0-4047-a869-a37d078a176b