Решение № 344 от 01.12.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Карлово, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320100091 по описа за 2023 година

Предявен e иск с правно основание на иска е по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 386, ал. 1, във вр. с чл. 400, ал. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът – И. Х. Б. твърди, че на ***г., около 07:30 ч. в гр. К. до паркинга находящ се на ул. „И.П.“, при условията на нормална видимост, настъпило ПТП между МПС марка „Т.“, модел „К.В.“, с peг. № ***, управлявано от И.У., с дата на раждане ***г. и MIIC марка „Х.“, модел „Д.“, с peг. № ***, собственост на ищцата, управлявано от С.С., с дата на раждане 24.06.1996г., с когото живеели на семейни начала. Механизмът на ПТП-то бил следният: С.С. се движил с допустимата по ЗДвП скорост, по улица „И.П.“ и достига до паркинга, находящ се на същата улица, виждайки сводно паркомясто, леко натиснал спирачката и плавно намалил скоростта, за да завие наляво и да паркира. В този момент бИ. ударен в задната част на автомобила от МПС марка „Т.“, модел „К.В.“, с peг. № ***, управлявано от И.У., с дата на раждане ***г., като въпросното МПС било застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № ***, валидна до ***г.

Безспорно причината за възникването на ПТП-то е виновното поведение от страна на водача на МПС-то с peг. № *** и се изразявало в неспазване на 1 необходимата дистанция между управлявания от него автомобил и нейния собствен такъв, вследствие на което не успява да установи необходимия контрол над управляваното от него МПС. По този начин настъпило ПТП с материални щети. След инцидента, след като се уверяват, че няма пострадали хора и няма противоречие относно настъпването на инцидента, с виновния водач попълнили двустранен констативен протокол, в който отразили всички необходими факти, свързани с него.

Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка „Г.О.“ към ответното ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ***, с полица № ***, още на същия ден от настъпването на застрахователното събитие - ***г. позвънила до офис на техен представител, за да ги уведоми за всички обстоятелства и факти свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка, били извършени два огледа на собствения й лек автомобил, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. С оглед на това от представители на ответника, били съставени два броя описи на щети от ***г. и 09.11.2022г. Във въпросните документи се установили конкретните имуществени вреди по отношение на собствения й лек автомобил, както и тяхната степен на увреда. Щета на ищцата била заведена под № ***/***г. и била уведомена, че в законоустановения срок, че ще й бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Видно от изготвените от страна на представителите на ответника описи на щети, настъпилите имуществени вреди, по отношение на собствения й лек автомобил, били както следва: облицовка броня задна - със степен на увреждане - първа + боя; капаче теглич задна броня - със степен на увреждане - смяна + боя; врата багажник- със степен на увреждане - втора + боя; задна престилка - със степен на увреждане - втора + боя; рог заден - със степен на увреждане - втора + боя; подбагажник - със степен на увреждане - втора + боя.

Вследствие на изложеното, на 04.01.2023г. получила обезщетение сумата в размер на 398.14 лева от ЗД „Б.И.“ АД. Тъй като посочената сума не отговаряла на реално претърпените от нея имуществени вреди за собственото й МПС с peг. № ***, на 12.01.2023 г. подала жалба на основание чл. 108, ал. 6 от КЗ, като поискала да й бъде доплатена реално дължимата ми сума. За съжаление ответникът не счел нейните искания за доплащането на реално 2 дължимото й застрахователно обезщетение за основателни и не се произнесъл в срок.

Намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следва да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на стойността на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 2 398.14 лева. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със същото по вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 400 КЗ възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество.

Счита, че сумата, представляваща претърпените от ищцата имуществени вреди, определени, съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, били както следва:

- 399.50 лева, представляващи сбора от сумите на цената на облицовката на задната броня, подлежаща на поправка със степен на повреда първа в размер на 200.00 лева, цената на боята в размер на 99.50 лева и цената за труда необходим за нейното нанасяне в размер на 100.00 лева;

- 399.50 лева, представляващи сбора от сумите на цената на капачето на теглича на задната броня, подлежащо на замяна в размер на 300.00 лева с такова от същия вид, цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 99.50 лева;

3

- 400.64 лева, представляващи сбора от сумите на цената на врата багажник, подлежаща на поправка със степен на повреда втора в размер на 200.00 лева, цената на боята в размер на 100.64 лева и цената за труда необходим за нейното нанасяне в размер на 100.00 лева;

- 399.50 лева, представляващи сбора от сумите на цената на задната престилка, подлежаща на поправка със степен на повреда втора в размер на 200.00 лева, цената на боята в размер на 99.50 лева и цената за труда необходим за нейното нанасяне в размер на 100.00 лева;

- 399.50 лева, представляващи сбора от сумите на цената на задния рог, подлежаща на поправка със степен на повреда втора в размер на 200.00 лева, цената на боята в размер на 99.50 лева и цената за труда необходим за нейното нанасяне в размер на 100.00 лева;

- 399.50 лева, представляващи сбора от сумите на цената на под багажника, подлежащ на поправка със степен на повреда втора в размер на 200.00 лева, цената на боята в размер на 99.50 лева и цената за труда необходим за нейното нанасяне в размер на 100.00 лева;

Общата сума на претърпените имуществени вреди от ищцата остойностява в размер на 2 398.14 лева, представляващи претърпените имуществени щети по отношение на собственото й МПС - лек автомобил марка „Х.“, модел „Д.“, с peг. № ***, като от нея следва да се извади сумата от 398.14 лева, която й е безспорно платена от ответника и по този начин се формира цената на настоящия иск – 300.00 лева, която се явява частичен иск на сумата от 2 000.00 лева.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, във вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 86 от ЗЗД, да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 300.00 лева, явяваща се частичен иск на сумата от 2 000.00 лева, представляваща неизплатените имуществени вреди по отношение на собственото му МПС лек автомобил марка „Х.“, модел „Д.“, с peг. № *** и законна лихва върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на искова претенция - 24.01.2023г. до датата на окончателното изплащане на задължението. Претендира за направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар. Моли, обезщетението за настъпилите имуществени вреди по отношение на собствения й лек автомобил, ведно с законната лихва 4 от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 24.01.2023 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, както и направените от съдебно-деловодни разноски, в това число и заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка: ***, в К.Б. ЕАД, собственост на адв. М. Т..

В ХОДА на делото, съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК изменение на цената на първоначално предявения иск, като същият е увеличен на сумата от 1250.00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът - ЗД „Б.И.“ АД е подал писмен отговор, с който признава, че действително с И.П.У. има сключена задължителна застраховка „Г.О.“ за автомобил „Т.К.“ с peг.№ ***. В тази връзка била издадена полица № ***. В срока на действие на цитираната полица в дружеството имало заведена щета по ГО под № *** от ищеца - И. Х.

Б.. След предявяване на преписката и преглед на документите, съдържащи се в нея, бил съставен ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение. Дружеството одобрило погасяването чрез плащане за сумата от 398.14 лв. Към момента застрахователят е изплатил на ищеца сумата, определена като обезщетение. Оспорва предявения иск по размер.

Определеното обезщетение намира, че било съобразено с факта, че към датата на ПТП-то (***г.), МПС марка „Х. Д.“ с peг. № *** било в експлоатация над 12 години и същото не е било в гаранция (годината на производство е 2010г.), като при определяне на размера на щетите се прилага и коефициент на овехтяване. Поради тази причина и сумата претендирана от ищеца следва да бъде по-малка. Оспорва иска по размер. Претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на причинените щети. Счита, че в калкулацията изготвена от сервизите, до които се е допитал ищеца, били включени ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени в следствие на процесното събитие. Счита, че били завишени сумите необходими за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на автомобила. Моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу ЗД „Б.И.“ АД иск, като претендира разноски, в това число и адвокатски хонорар. Моли съда, в случай че частично уважи иска, да присъди съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от иска. Прави възражение за прекомерност на 5 възнаграждението за процесуален представител на ищеца и моли на основание чл.78, ал.5 от ГПК да намалите същото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от представената справка, касаеща проверка за сключена застраховка „Г.О.“ се установява, че по отношение на МПС марка „Т.“, модел „К.В.“, с peг. № *** е налице валидна застраховка по полица за периода 28.02.2022г. – ***г., т.е. включващ датата на деликта при ответното застрахователно дружество – ***г. Този факт се установява и от приложената по делото застрахователна полица № ***, валидна до ***г.

Видно от представеното копие от Свидетелство за регистрация, Част I, ищецът - И. Х. Б. е собственик на МПС - марка „Х.“, модел „Д.“, с peг. № ***.

Описаният механизъм ПТП се потвърждава и от двустранен констативен протокол за ПТП от ***г., който е съставен и подписан от пострадалите лица, доколкото мястото на произшествие не е посетено от длъжностните лица от съответното РУ на ОД на МВР. По отношение на доказателствената му стойност, досежно възприетите от съставителя факти за наличието на имуществени вреди по превозните средства, както и за разположението им в пространството, документът има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Страните са удостоверили факти, които лично са възприели на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.