Решение № 71 от 15.02.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 994/2022
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 15.02.2023
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Емилия Дончева
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал.1, т.5 · Закон за общинската собственост
- чл.3, ал.2, т.2 · Закон за общинската собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 71 гр. Благоевград, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20221200500994 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Потребителна кооперация „***“ - в ликвидация, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с.***, представлявано от Б.А.Ц. - ликвидатор, чрез адв.И. Н., БАК срещу Решение № 900151/11.05.2022г., постановено по гр.д. № 281/2021г. по описа на РС-С..
В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение. Жалбоподателят релевира съображения за основателност и доказаност на предявения иск, с което мотивира искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявената претенция бъде уважена изцяло. Претендира съдебни разноски за две инстанции. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна депозира писмен отговор, с който мотивира становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не прави доказателствени искания. Претендира съдебни разноски за въззивно производство.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по искова молба на ПК „***“-в ликвидация, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.***“, № 10, представлявана от ликвидатора Б.А.Ц., срещу община С., с БУЛСТАТ:***, с адрес: с.С., пл.“***“, № 1,представлявана от кмета на общината, с която е предявен иск за установяване правото на собственост върху мазето и първи 1 етаж от двуетажна сграда с идентификатор *** по КККР на с.Н., община С., със застроена площ от 128кв.м., брой етажи-2, предназначениеадминистративна, делова сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, и върху сграда с идентификатор *** по КККР на с.Н., община С., със застроена площ от 20кв.м., брой етажи-1, предназначение-друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.
С влязло в сила определение от 05.03.2021г. производството по делото е прекратено в частта относно предявения иск за установяване правото на собственост върху дясната част от първи етаж на двуетажна сграда с идентификатор *** по КККР на с.Н., община С., която част представлява магазин с площ от 60кв.м., поради недопустимост на иска.
С протоколно определение от 03.02.2022г. е допуснато изменение на предявения иск от установителен в осъдителен.
С обжалваното решение № 900151/11.05.2022г. е отхвърлен като неоснователен, предявения иск от ПК „***“-в ликвидация, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.***“, № 10, представлявана от ликвидатора Б.А.Ц., срещу община С., с БУЛСТАТ:***, с адрес: с.С., пл.“***“, № 1, представлявана от кмета на общината, за признаване правото на собственост и предаване владението върху мазето и лявата (източна) част от първи етаж, ползвана за пивница/клуб на пенсионера, на двуетажната сграда с идентификатор *** (петдесет и една хиляди седемстотин тридесет и седем точка петстотин точка осем точка едно) по КККР на с.Н., община С., одобрени със заповед № 18-3781/08.04.2019г. на началника на СГКК-Благоевград, със застроена площ от 128 (сто двадесет и осем) кв.м., брой етажи-2 (два), предназначение-административна, делова сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** (петдесет и една хиляди седемстотин тридесет и седем точка петстотин точка осем), при съседи на частта: на същия етаж-магазин, отдолу-мазе, отгоре-Кметството на с.Н., и върху сграда с идентификатор *** (петдесет и една хиляди седемстотин тридесет и седем точка петстотин точка осем точка две) по КККР на с.Н., община С., одобрени със заповед № 18-3781/08.04.2019г. на началника на СГКК-Благоевград, със застроена площ от 20 (двадесет) кв.м., брой етажи-1 (един), предназначение-друг вид обществена сграда, разположена в същия поземлен имот.
Със същото решение е признато за недоказано оспорването истинността на акт за публична общинска собственост № 1532/02.01.2020г.
От събраните писмени и гласни доказателства от първонистанционният съд се установява, че през 1970г. местното общинско-партийно ръководство решило да се построи на трудови начала обществена сграда в селото, в която да се помещават канцелариите на управляващите и да има складове на Горското стопанство, а под тях-киносалон, но по-късно решили на първия етаж от сградата вместо складове да бъде магазин и кръчма, тъй като магазинът в селото до този момент се е помещавал в частна сграда.
Бригадирът на селото-св.Добри И., организирал хората и те започнали строежа на доброволни начала, като хората сами направили тухлите и започнали да работят на строежа безвъзмездно, като използвали и материали, предоставени от Горското стопанство в селото. Строителството започнало без участието на техник, който дошъл-св.Х. (служител на Горското стопанство), след като сградата била изградена до първи етаж. Тя планувала как да се довърши сградата и започнала да изписва материали и надници на работниците от този момент. От изграждането на сградата до настоящия момент западното помещение от първия етаж се ползва за магазин, като до него помещението е Клуб на пенсионера (свидетелските показания). През 1988г. общината извършва ремонт на сградата (св.К., св.И.). След строежа на тази сграда била изградена и малка постройка-за тоалетна, с материали на 2
Горското стопанство (показанията на водените от ответника свидетели).
От приетия като писмено доказателство счетоводен амортизационен план за 2018г. на ПК „***“-с.С. се установява, че в него е включен и смесен магазин в с.Н., представляващ част от търговска сграда, с посочена дата на придобиване и въвеждане-01.12.1970г., инвентарен № 03035. Магазинът в с.Н. фигурира и в справката за дълготрайни активи за 2018г. на ПК „***“-с.С..
Видно от представените отчети за търговските заведения за обществено хранене и представените отчети за магазинната мрежа на ПК“***“-с.С. към 1984г., 1985г., 1986г., 1987г. , 1988г. е, че в тях са включени пивница с площ от 48кв.м. в с.Н., смесен магазин с площ от 133кв.м. в с.Н., магазин- хляб и хлебни изделия в с.Н. с площ от 12кв.м. Видно от представения ревизионен акт от 1981г. на ПК „***“-с.С. и приложение № 26-справка за извършените инвентаризации и установените резултати през време на финансовата ревизия е, че са проверени 2 обекта в с.Н.-хлебопродавница и смесен магазин и са установени излишъци в смесения магазин, както и извършена инвентаризация през 1981г.
ПК“***“ има незаплатени задължения към община С. за такса битови отпадъци за 2019г. и 2020г. по партида 2839- с.Н. (представената справка).
На 07.02.2019г. между „Потребителна кооперация „***“, ЕИК:***, от една страна като наемодател, и Областен кооперативен съюз-Благоевград, ЕИК:***, от друга страна като наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване следния недвижим имот-магазин, представляващ дясната част от първи етаж на двуетажна сграда, находяща се в с.Н., община С., разположена според скица в ПИ № 24, с площ от 60кв.м., където на втория етаж от сградата е разположено кметството на с.Н..
На 02.01.2020г. е съставен акт № 1532 за публична общинска собственост, на основание чл.2, ал.1, т.5 във вр. с чл.3, ал.2, т.2 от ЗОбС, относно поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Н., ведно с построените в него сгради: сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. Първата описана в този акт сграда е двуетажна, със застроена площ от 128кв.м., с предназначениеадминистративна, делова сграда, а втората описана в този акт сграда е едноетажна, със застроена площ-20кв.м., с предназначение-друг вид обществена сграда (представените скици). Комисия, назначена със заповед на кмета на община С., е установила, че част от първи етаж на тази сграда (помещение разположено в северозападната му част) се ползва от „***“ЕООД (представения протокол от 24.02.2020г.), като на 24.02.2020г. между Комисията към ОбА-С. и „***“-ЕООД е съставен приемо-предавателен протокол за ползвананата част от сградата.
За търговска сграда в с.Н., с площ от 124кв.м., триетажна, построена 1971г., предоставена на Горско стопанство с.Ц., е съставен акт за държавна собственост на недвижим имот № 556 от 09.10.1995г.
На 27.08.2020г. е бил насрочен въвод във владение от ЧСИ Ш.Д. по изп.д.№235/2020г., въз основа на издаден изпълнителен лист по решение № 607/10.03.2020г. на Районен съд-С., постановено по гр.д.№ 1345/2019г. по описа на същия съд, за предаване от „***“-ЕООД на Областен кооперативен съюз-Благоевград владението върху предоставения му по силата на договор за наем от 01.04.2019г. недвижим имот, представляващ търговски обектмагазин, със застроена площ от около 60кв.м., разположен в дясната част на първи етаж от двуетажна масивна сграда, находяща се в центъра на с.Н., община С., в поземлен имот № 24 по околовръстния полигон на селото, при съседи на обекта: на същия етаж-клуб на пенсионера, под обекта-мазе, над обекта-Кметството на с.Н. (представеният протокол за въвод във владение).
Този обект е идентичен с обекта описан в приемо-предавателния протокол от 24.02.2020г. (удостоверение от община С.). Съдебният изпълнител е отложил 3 извършването на принудителното действие, поради владението на имота от община С., която е заявила собственически права (представеният протокол от 27.08.2020г.).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в жалбата основания.
По същество на оспорванията:
За да отхвърли предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е установил фактическия състав на поддържаното придобивно основание – чл.2, ал.3 ЗОС /отм./.
В хода на процеса искът е изменен и поддържан като осъдителен – чл.108 ЗС. Фактическият състав на иска включва кумулативно установяване фактът, че ищецът е собственик на соченото основание за придобиване на права, че имотът се владее от ответната страна и това се осъществява без да е налице правно основание, което да го оправдава.
Съгласно чл.2, ал.3 от ЗОС /отм.ДВ, бр. 101 от 2004 г.) не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен.
Цитираната разпоредба урежда самостоятелно основание за придобиване на право на собственост. Нормата на чл.2, ал. 3 ЗОбС е реституционна и отмяната й през 2004 г. не води до изгубване на възникналото по силата на закона право на собственост върху прилежащия терен, като запазването на това право се потвърждава и с разпоредбата на пар.
26 от ПЗР на ЗИДЗК , доколкото нормата е материална и отмяната й няма обратно действие /така Определение № 60374 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д.