Решение № 381 от 01.12.2021, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Перник, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Роза М. Ризова като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720105290 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 12 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба по чл. 8 от ЗЗДН от Ф. КР. В. с искане за издаване на заповед за защита против съпруга й В. Д. В., поради осъществени от него на 09.10.2021 г. актове на домашно насилие – физическо и психическо, изразяващо се в отправяне на заплахи, стискане на ръцете й, предмишниците, нанасяне на удари с юмруци по двата й крака и устата й, изливане бутилка вода върху главата на молителката, осъществени след изразена от молителката воля бракът помежду им да бъде прекратен.

Твърди се, че през следващите дни – в периода от 10.10.2021 г., включително и в деня на депозиране на молбата за защита и уточненията към нея (на 11.10 и 12.10) последвали обаждания по телефона със заплашително съдържание, както и съобщения по Вайбър, като в телефонен разговор на 10.10.2021 г. ответникът заплашил молителката, че ако бъде с друг конкретен човек, „ще ебе майката и на двамата“. При реакция на молителката, че ще се снабди със заповед за защита, ответникът отговорил, че „си има и други начини това да стане“.

Посочва се, че от два месеца страните не живеят заедно, като молителката заедно с двете им малолетни деца обитава съвместното им жилище на ***, а ответникът се е изнесъл при родителите си *** но все още не й е предал ключовете от общото им жилище. Посочва се, че в семейното жилище се съхранява и регистриран на името на ответника газов пистолет.

Изложени са данни, че през периода на съвместното им съжителство е имало и други случаи на осъществено от ответника насилие.

1

При изложените съображения се иска да бъде ограничена възможността за вижданията между молителката и ответника, включително ограничаване на посещенията му до местата й за отдих, работното й място и апартамента, в който живее. Изрично уточнява, че няма претенции кога ответникът да вижда децата си, тъй като е добър баща и никога не е упражнявал физическо насилие върху тях.

След издаване на заповедта за незабавна защита, молителката е депозирала молба за оттегляне на молбата си за защита. В о.с.з. заявява, че процесуалното действие е било продиктувано от страх и несигурност, като изразява воля за продължаване на съдопроизводствените действия. В последното заседание посочва, че психическият тормоз, осъществен върху нея, е продължил, включително и до предходния ден, в който било насрочено заседанието за развод между страните по взаимно съгласие, след приключването на което ответникът отново отправил заплахи, че ако я види с друг човек, „ ще изкърти зъбите“ и на двамата.

Редовно призован за първото поред с.з. и редовно уведомен за следващите заседания по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, ответникът не се явява, не е изпратил представител и не депозира становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата по чл. 8 ЗЗДН е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, пред родово и местно компетентен съд, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗЗДН, насочена към постановяване на допустими мерки за защита съгласно чл. 5 ЗЗДН, срещу лице по чл. 3, т. 1 ЗЗДН, с изложени твърдения за конкретен осъществен акт насилие спрямо пострадалата.

Молбата съдържа данни за връзката на молителката с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от нея. Спазен е преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, с оглед описания акт на домашно насилие с посочената дата на осъществяване – 09.10.2021 г.

Предмет на настоящото производство е обстоятелството осъществени ли са спрямо пострадалото лице действия, които могат да се квалифицират като „домашно насилие“ по смисъла на чл. 2 ЗЗДН и които да налагат необходимост да му бъде осигурена защита чрез мерки, пропорционални и съответни на извършените актове на домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от него действия, свързани с посегателство върху молителя.

В молбата са изложени твърдения за неколкократни извършвани актове на домашно насилие – физическо и психическо, осъществявани в периода, в който молителката и ответникът са се намирали в брачна връзка. Конкретно се описва следният акт на физическо и психическо насилие, осъществен на 09.10.2021 г. в семейното им жилище. Посочва се, че при изразена от молителката воля да се разведе със съпруга си поради чувства към друг човек, ответникът проявил по отношение на нея физическа агресия, стискайки ръцете й, предмишниците, нанесъл удари с юмруци по двата й крака, излял бутилка вода върху 2 главата на молителката, нанесъл удар по устата й. На проявената агресия свидетели станали и двете малолетни деца. В следствие на проявеното физическо насилие молителката получила травматични увреждания, като ответникът нанесъл повреди и върху движимите вещи в апартамента – часовник, ваза, удар по леглото на децата, дупка във вратата и счупена част от етажерката за играчки.

Посочените в молбата актове на насилие са описани по идентичен начин и в приетата по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 19.04.2018 г., подадена от молителката. В нея молителката е декларирала, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от страна на В.В. като деянието е конкретно описано по време, начин и място на извършване, идентично по начина, описан и в молбата за защита. Декларацията, подадена от молителката в личното й качество на пострадало лице, съставлява годно доказателствено средство за установяване конкретния акт на домашно насилие и неговото авторство и е допустимо, при липса на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг. чл. 13, ал.

2, т. 3 и ал. 3 ЗЗДН. При тази фактическа обстановка, идентична с изложената в молбата за защита, декларацията, която е приложена към молбата за защита от домашно насилие е годно доказателство за установяване на твърдените актове на физическо, психическо и емоционално насилие спрямо нея.

Доколкото са налице данни, че насилието е извършено в присъствие на малолетните деца, само по себе си това обстоятелство сочи за осъществено насилие и спрямо същите (арг. чл. 2, ал. 2 ЗЗДН). В уточненията си обаче молителката изрично е уточнила, че няма претенции за отношенията между децата и ответника, доколкото същият е добър баща, поради което и същите не са предмет на настоящия спор.

Същевременно твърденията в молбата се подкрепят и при съвкупен анализ на останалите ангажирани в процеса писмени и гласни доказателства. В това производство в тежест на молителя е да установи осъществените актове на насилие. Тежестта на доказване не следва да е „отвъд всяко съмнение“, тъй като подобен висок стандарт на доказване не съответства на спецификите на домашното насилие и трудностите, които стоят пред жертвите в защита на свои основни човешки права, като в този смисъл са и решенията на Комитета на Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените- V.K. vs Bulgaria от 25.07.2011 г. и S.L. vs Bulgaria от 19.07.2019 г. Релевантните факти биха могли да бъдат установени пълно и чрез верига от косвени доказателства, които преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на главния факт, предмет на доказване (така Решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на ВКС; Решение № 31/09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г. на ВКС; Решение № 61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на ВКС).

Съгласно представеното по делото медицинско удостоверение № 237/2021 г. след личен преглед на молителката, съдебен лекар е установил конкретни увреждания, изразяващи се в множество овални кръвонасядания в областта на двете мишници, дясно бедро, охлузване по лигавицата на долната устна, оплаквания от болезненост в областта на лява подбедрица и дясно коляно. Заключението е, че описаните увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по начин и време, каквито съобщава освидетелстваното лице (побой от страна на съпруга й, като я е стискал с ръце за горните крайници и я е удрял с ръце по долните крайници), което й е причинило страдание.

В производството са ангажирани гласни доказателства, като е изслушана и свид.

Н.А.П.. Същата споделя, че в средата на м. октомври 2021 г. молителката отишла в дома й, като предварително и изпратила и снимки. Свидетелката непосредствено възприела, че Филипа имала синини и подутини отстрани на краката, на ръцете и на устата.

Свидетелката споделя, че преди този случай ответникът често е упражнявал върху молителката психическо и емоционално насилие – телефонни обаждания защо молителката 3 не е вкъщи по конкретно време, демонстрирал вербална агресия, обиди, крещене, включително и в присъствие на децата. Свидетелят отправял агресивни забележки единствено в тесен кръг, но не и пред по-широка компания. За пръв път свидетелката видяла синини по молителката в началото на 2019 г. В тази част показанията на свид.

Петрова кореспондират с представеното съдебно-медицинско удостоверение № 4/2019 г. от 07.01.2019 г., при което съдебният лекар е установил кръвонасядане по дясна мишница, резултат от действието на твърд тъп предмет, възможно да е получено по съобщения от пострадалата начин – дърпане от страна на съпруга й.

Съдът прецени показанията на свидетелката съобразно чл. 172 ГПК, като независимо от приятелската връзка между свидетелката и молителката, съдът намира, че показанията й са последователни, логични и обосновани. В частта относно възприетите телесни увреждания показанията й са преки и пресъздават факти, които непосредствено свидетелката е възприела. Същевременно при изслушване на свидетеля съдът е констатирал, че в момента, в който описва възприетите телесни увреждания („синини и подутини отстрани на краката, на ръцете и на устата“), невербално свидетелят последователно посочва съответно горната част на крака си, ръката си над лакътя, както и устата си, като в този смисъл е налице синхрон между думите и езика на тялото. Свидетелските показания относно конкретния акт на насилие кореспондират на посоченото в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и в съдебно-медицинското удостоверение, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Показанията кореспондират и с отразеното в предходната медицинска документация, като в съвкупност установяват, че насилственото поведение не е било еднократен акт, а е предшествано от други прояви на физическа и вербална агресия от страна на ответника.

По повод служебно изисканата информация към ОД-МВР Перник, е постъпила информация, че във връзка с процесния акт на насилие е депозиран сигнал към компетентните органи на полицията. Във връзка със същия снети обяснения от жалбоподателката и от ответника, приобщаване на писмени доказателства – медицински документи, изискано е и справка относно притежавано от ответника огнестрелно оръжие. В жалбата до полицейските органи, Ф.В. е описала по идентичен начин събитията, описани и в молбата за защита до ПРС. В допълнително изисканите сведения жалбоподателката подробно е изложила, че поводът за физическото насилие е бил ревност от страна на В.В., по повод признанието й, че в живота й се е появил друг човек. Изложено е, че с оглед постигнато между страните съгласие бракът им да бъде прекратен със споразумение, жалбоподателката е решила да оттегли жалбата си.