Решение № 19 от 07.02.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Кърджали, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20215100500194 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 155/15.10.2021 г., постановено по гр. д. № 1289/2021 г., Кърджалийският районен съд е наложил мярка за защита от домашно насилие в полза на А. Б. М., от гр.К., ул.

„П. м.“ №*, срещу З. И. М., от гр.К., ул. „П. м.“ №*, като е задължил З. И. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. Б. М.; отстранил е З. И. М. от съвместно обитаваното с А. Б. М. жилище, находящо се в гр.К., ул. „П. м.“ №* за срок от 8 /осем/ месеца; забранил е на З. И. М. да приближава на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра А. Б. М., както и жилището, което обитава, в частност входа на същото, представляващо къща в гр.К., ул. „П. м.“ №*, за срок от 8 /осем/ месеца; наложил е на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на З. И. М. глоба в размер на 200 лв. Възложил е в тежест на З. И. М. деловодните разноски, сторени от А. Б. М.. Съдът е разпоредил да се издаде заповед за защита.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят З. И. М., който чрез процесуалния си представител го атакува като неправилно и необосновано. Поддържа се в жалбата, че съдът е постановил решение, което не отговаря на събраните по делото доказателства. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

От въззиваемата А. Б. М. е постъпил писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. С отговора жалбата се оспорва като неоснователна. В съдебно заседание отговорът се поддържа.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва 1 да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд при извършената проверка при и по повод подадената жалба констатира, че жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с молба, подадена от А. Б. М. срещу З. И. М. от гр.К., в която се твърди извършено на 31.08.2021г. домашно насилие.

Сочи се в молбата, че страните са съпрузи и през годините съпружески живот ответникът тормозел физически и психически съпругата си, включително пред детето им, като й поставял различни ограничения, обиждал я, заплашвал я с побой и при всеки удобен случай вземал от нея пари, които били предназначени за нещо друго. Често си изпускал нервите и след употреба на алкохол. Молителката твърди, че от години работи в И. и се прибира в Б. за един месец в годината, за да ползва отпуск. На 31.08.2021г. вечерта се прибирала от И.; ответникът, употребил алкохол, още на входната врата й налетял на бой и я ударил в тила, по бедрото и няколко пъти под брадичката, обиждал я с думите: „боклук“ и „курва“. Тя успяла да се обади на ЕЕН 112, като дошлите на проверка полицаи съставили протокол. На следващия ден посетила съдебен лекар и се снабдила с медицинско свидетелство за нараняванията. Заявява, че постоянно се страхува, че отново ще бъде подложена на насилнически действия от страна на съпруга си; притеснява се да излиза от дома си и да се вижда с хора. Чувствала се уплашена и застрашена и се страхувала за живота си. Моли на ответника да бъдат наложени мерки по ЗЗДН, включително мерки за незабавна защита. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителката декларира извършено на 31.08.2021г. спрямо нея домашно насилие, изразяващо се в физическа и психическа агресия чрез нанасяне на удари с юмрук в различни части на тялото, обиждане и заплашване от ответника по молбата.

От фактическа страна се установява следното:

Не се спори по делото, че страните са съпрузи; че от години молителката живее и работи в И., и си идва в Б. за един месец в годината; че жилището, представляващо къща в гр.К., ул.

„П. м.“ №*, се обитава на първия етаж от ответника по молбата, а на втория етаж пребивава молителката, когато се прибира в страната.

От събраните доказателства се установява, че на 31.08.2021г. А. Б. М. се прибрала от И..

Качила се на втория етаж в къщата в гр.К., където съпругът й, ответникът по молбата З. И.

М., й налетял, ударил я с юмрук няколко пъти - веднъж в тила, в бедрото и няколко пъти под брадичката, и я обиждал с думите "боклук" и "курва". Тя се обадила за помощ на ЕЕН 112.

Във връзка с полученият на ЕЕН 112 сигнал на място пристигнали полицаите Д. И. и С.

С., които разговаряли с молителката пред къщата, а след това на първия етаж на къщата намерили и ответника. В показанията си свидетелите посочват, че жената твърдяла, че е ударена по лицето, а мъжът й отричал това; че мъжът бил видимо пийнал; по лицето на жената нямало видими следи от твърдения удар. Обяснили й какви са правата й по ЗЗДН. На ответника съставили протокол за предупреждение.

Установява се също, че на посочената дата ответникът по молбата се обадил на св.И. З.

М. – син на страните, и му казал, че на майка му нещо й става. Той позвънил на майка си, и 2 тя му разказала, че баща му се опитал да я заключи на втория етаж, че й посегнал, удрял я, и я обиждал с думите „мръсна курва“ и „селянка“. Свидетелят се изплашил за състоянието на майка си и тръгнал към 23ч. от С. към гр.К.. Когато пристигнал към 3,30ч. – 4ч. сутринта, тя била подута под долната челюст, където имала и червенина. Държала лед на главата си.

Споделила му, че била ударена и по бедрото и по тила. Свидетелят помолил баща си да напусне къщата, след което и той си тръгнал за С..

От показанията на св. В. К. - брат на молителката, се установява, че страните не се разбирали отдавна. Между тях имало множество такива инциденти, като още когато молителката била бременна, ответникът я ударил, след което дошла полиция. От показанията на свидетеля се установява, че ответникът има тежък характер, и след употреба на алкохол става избухлив и агресивен. За случилото се на 31.08.2021 г., свидетелят разбрал едва на 06.08.2021г., след разговор с молителката в месинджър. Твърди, че молителката се страхува от ответника.

От приетото по делото Съдебномедицинско удостоверение № 212/2021г., изготвено от д-р Н. М. - съдебен лекар, се установява, че при преглед на 01.09.2021 г. е констатирано следното обективно състояние на молителката: глава: в дясната половина на тилната област на главата е установен оток на кожата и синкаво-мораво-червено овално кръвонасядане с диаметър 1,5 см., в областта на левия хоризонтален клон на долната челюст е установен отток на меките тъкани и синкаво- мораво-червено кръвонасядане с размери 4/4 см.; крайници: по външната повърхност на дясното бедро, в средната му трета е установено овално синкаво-мораво-червено кръвонасядане с диаметър 5 см. Заключението на съдебния лекар е, че при прегледа са установени: оток и кръвонасядания по главата, лицето и дясното бедро. Съгласно заключението на съдебния лекар описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната. Заключението на съдебния лекар е, че са причинени болка и страдание.

Приобщени като доказателство са докладна записка с рег. № 1947р16135/01.09.2021г., изготвена от Д. И. -полицай в група ООР на сектор ОП при РУ-Кърджали и Протокол за предупреждение рег. № 1947р16136/01.09.2021 г.

При така установеното от фактическа страна съдът намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Молбата на А. Б. М. изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 1 и 4 ЗЗДН и чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН . Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.

Първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт като е приел, че въпреки разпределената с доклада по делото върху ответника доказателствена тежест, с представените доказателства не е надлежно опровергана доказателствената сила на декларацията по чл.9 от ЗЗДН. В тази връзка съдът е приел, че показанията на свидетелите И. М. и В. К. са в подкрепа на твърденията на молителката – макар те да не са били преки очевидци на случилото се; а показанията на разпитаните свидетели - полицейски служители, 3 не следва да се кредитират относно констатациите им за липса на физически травми на молителката, доколкото посочените лица не притежават специални знания и умения, а отделно от това са наблюдавали пострадалата късно вечерта, пред входа на къщата.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя тези изводи, като намира и следното:

Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие, а не толкова сА.ионирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради ограничения кръг от хора, станали свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда, за разлика от общия граждански процес, допълнителни доказателствени средства, като им придава обвързваща за съда доказателствена сила. Такова средство е декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, въз основа на която, при липса на други доказателства, които да я опровергават, трябва да се издаде исканата от молителя заповед.

Съобразно трайната практика, декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва с пълна доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липсата на представени по делото гласни и/или писмени доказателства. При наличието на ангажирани други доказателства по делото, съдът има задължението да прецени представената декларация и изложените в нея твърдения след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. За уважаването на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, молителката следва да установи действително извършени от ответника действия на посочената дата, които да бъдат квалифицирани като домашно насилие. Съответно, за отхвърлянето на молбата, върху ответника е тежестта да ангажира доказателства, които да оборят или внесат съмнение в представените от молителя доказателства. При това положение опровергаването на доказателствената стойност на декларацията може да стане само когато обективно установен факт би разколебал истинността на описаните в нея обстоятелства.

Или, след като в хода на делото не бе оборена доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представянето на съответни доказателствени средства, които да поставят истинността й под съмнение, крайният извод на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен. Още повече, че по делото е налично описаното по-горе съдебно – медицинско удостоверение, от което се установяват получените от молителката телесни увреждания, които по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава тя.

Поради това жалбата на ответника по молбата е неоснователна и не следва да се уважава, а първоинстанционното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото и с оглед претенциите и на двете страни за деловодни разноски, такива се следват за адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата в размер на 600лв., съгласно приложеното по делото пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие /л.9/, които жалбодателят следва да бъде осъден да й заплати.