Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 54 от 29.06.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Наказателно от частен характер дело 183/2025
Вид
Присъда № 54
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
Калинка Костадинова Иванова

Цитирани разпоредби

Мотиви на присъда № 54/29.06.2026 г. по НЧХД № 183/2025г. по описа на Районен съд Благоевград, с която въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът е признал подсъдимата Д. А. Ф., родена на*************, ЕГН ********** за виновна в това, че на 29.01.2025г. около 13.00ч. в гр.

Благоевград, на ул. "Преслав" е причинила на И. К. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес:**************лека телесна повреда, изразила се в болки и страдания, като й е нанесла удар в областта на дясното слепоочие и е причинила охлузване и оток в наранената област, но тъй като пострадалата И.

К. Б. е отвърнала веднага на подсъдимата със също такава телесна повреда, съдът на основание чл. 130, ал.3 вр. с ал.2 от НК е освободил подсъдимата Д.

А. Ф. от наказание и я е осъдил да плати на И. К. Б. сумата от 500 евро в равностойност на 977.91 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деЯ.ето по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите – 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения граждански иск над този размер на неоснователен.

Наказателното производство е образувано с частна тъжба на И. К. Б. от *********** срещу Д. А. Ф. от ********* с обвинение за това, че на 29.01.2025г. около 13.00ч. в гр. Благоевград, на ул. "Преслав" Д. Ф. е причинила на И. Б. лека телесна повреда, изразила се в болки и страдания, като по този начин е извършила престъпление по чл. 130, ал.2 от НК. В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от И. Б. срещу Д. Ф. за обезщетяване на причинени от деЯ.ето неимуществени вреди на стойност 6000 лв. и законна лихва и Б. е конституирана като граждански ищец.

В съдебното производство страните участват лично, със защитник и повереник, които поддържат техните позиции и представят доказателства в тяхна подкрепа. Подсъдимата дава обяснения, в които отрича обвинението.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, чиито анализ дава основание на съда да приеме, че са установени следните съществени за случая факти:

Частната тъжителка И. Б. и подсъдимата Д. Ф. се познават и преди случая са били в сравнително добри взаимоотношения. Б. е била собственик на сладкарница в **********", а подсъдимата Ф. има ********** на тази улица, в близост до ******** и до **********, която се държи от нейния съпруг В. В. и от брат му Д. В.. Първоначално добрите взаимоотношения между Б., Ф. и В.и постепенно се влошили след спорове за паркиране - тъй като в района на сладкарницата и автомивката имало малко места за паркиране, понякога Б. е паркирала автомобила си пред автомивката, където обикновено имало свободни места, но В.и не били съгласни, тъй като ги пазели за себе си и за свои клиенти, а освен това считали, че автомобилът на Б. пречи на входа и изхода на автомивката. Това станало причина за спорове между тях и за 1 сигнали до полицията.

На 29.01.2025г. около 13.00ч. Б. отново е искала да паркира автомобила си пред ********* на ул. "********, но на паркомястото имало поставен от В.и стол. Б. поискала от тях да махнат стола и между нея, В. и Д. В.и започнала разправия, в която се включила Д. Ф. и А. К., който е приятел на Б. и я придружавал. Участниците в конфликта си разменили обиди, като Д. и В. В.и ругаели И. Б., а тя отвърнала, като казала на В. В., че така може да говори на двете си жени. Това обидило Д. Ф. и тя ударила И. Б. по главата с чантата си.

Ударът попаднал в областта на дясното слепоочие и причинил косо разположено ивицесто охлузване и отток, както и болка. И. Б. отвърнала на удара, като изблъскала Д. Ф. до витрината на автомивката, от което Ф. залитнала и си ударила тила и горната част на гърба. За да защити приятелката си И. Б. се намесил А. К. и между него и братята В.и имало кратко сблъскване, от което К. бил съборен на земята в близост до стълби на автомивката. Междувременно на място са били пристигнали полицейски служители от 02 РУП Благоевград - полицаи А. К. и И. Д., след чиято намеса конфликтът постепенно е преустановен. И. Б. е потърсила медицинска помощ в СПО към МБАЛ Благоевград, където е прегледана, установено е леко охлузване в дясната слепоочна област на главата, диагнозата и лечението са уточнени и е освободена. На следващия ден тя е прегледана от съдебен лекар и е издадено медицинско свидетелство № № 29/30.01.2025г., в което са отразени амнестичните сведения за конфликт на 29 януари и получен удар с чанта по главата. Установено е охлузване в областта на дясното слепоочие, покрито с тънка коричка и лек оток. В хода на наказателното производство от заключението на съдебномедицинска експертиза е установено, че това нараняване е причинило на пострадалата болка и страдание и че травматичното увреждане може да бъде получено по описания от нея начин чрез директен удар в наранената област с твърд, ръбест предмет, какъвто е била чантата на подсъдимата. Нараняването е оздравяло за около седмица без да остави по-трайни последици. По делото са събрани доказателства от обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите В.и, че при конфликта им И. Б. е блъснала Д. Ф. и тя е ударила главата си в стъклена витрина на автомивката, а след това е имала болки в главата, врата и горната част на гърба. Нейните оплаквания не са били така сериозни, че да да потърси лекарска помощ, а се е лекувала сама като няколко дни е приемала обезболяващи лекарства. Съдебномедицинската експертиза е изследвала това телесно увреждане въз основа на гласните доказателства по делото, като е направила извод, че в резултат на удар във витрината, на Ф. е причинена болка в областта на врата и горната част на гърба, като поради липсата на медицински документи, заключението не може да бъде категорично и не изключва хиперболизация или симулация на оплаквания.

Фактическата обстановка е установена от съда след анализ на показанията на полицейските служители А. К. и И. Д.. Те потвърждават, че са били изпратени на мястото на инцидента, за който е имало сигнали и от двете страни. Когато 2 са отишли на място са установили, че участниците в конфликта са И. Б. и А. К. от една страна и В. и Д. В.и, и Д. Ф. от другата страна. Спорът бил за паркирането пред автомивката. Полицаите са видели, че двете жени се блъскат, а мъжете ги разделяли. Съставени са им предупредителни протоколи по реда на Закон за министерство на вътрешните работи и за случая е изготвена докладна записка. Полицейските служители свидетелстват, че на хората са се карали и блъскали, но те не са видели размяна на удари и не са видели следи от нараняване по някой от присъстващите. Те са изяснили, че причината за конфликта е спор за паркирането на автомобила на И. Б., който е бил оставен така, че е ограничавал достъпа до автомивката и са разпоредили да бъде преместен. Показанията им са преценени от съда като достоверни и са послужили като доказателство за присъдата по делото, независимо, че полицейските служители не са видели удара, нанесен на пострадалата, а свидетелстват за това, че двете жени са се блъскали. Съдът посочва, че това е възможно, тъй като полицейските служители са били заети със служебните си задължения да съставят протоколи за предупреждение на участниците в конфликта и поради това е възможно да не са видели действията на подсъдимата Ф., която е ударила Б.. Показанията на полицейските служители не опровергават този факт, а същевременно потвърждават, че между двете жени е имало конфликт и те са се блъскали, както и съдът е възприел в мотивите на присъдата.

Като доказателства за присъдата са послужили и показанията на свидетелите А. К., В. В. и Д. В., които са очевидци на случая и също са участвали в конфликта. А. К. потвърждава, че са приятели с И. Б. и я е придружавал на 29.01.2025 г. около 13:00 часа, когато тя е отивала в сладкарницата си и е искала да паркира автомобила си пред автомивката, където има две места за паркиране, но на свободното място е имало стол. К. е преместил стола, но тогава Д.В. е започна да псува и да обижда него самия и И. Б., която се обадила на тел. 112 и повикала полиция. След пристигане на полицията и докато те съставяли предупредителни протоколи, Д. В. е продължавал да ругае И. Б., а Д. Ф. се приближила, също обиждала и псувала Б. и я ударила с чантата си по главата. Тогава А. К. се намесил, за да защити И. Б., като виждал, че Ф. има намерение да я удари отново. К. хванал Ф. за якето, но тогава се намесили Д. В., В. В. и работници на автомивката и го съборили на земята до стълбите пред автомивката. Той твърди, че полицейските служители са видели всичко това, но са бездействали. Когато те са си тръгнали, К. е закарал И. Б. на лекар в СПО Благоевград, тъй като тя е имала главоболие.

Оплакванията от болки в главата и замайване са продължили около една седмица, а освен това И. Б. се е страхувала да отвори сладкарницата и скоро след това се е преместила от там, като е преценила, че не може да продължава да работи в близост до Д. Ф. и братята В.и. К. посочва също, че автомобилът на Б. не е пречел на влизането и изхода на автомивката и затова тя си е позволявала да паркира пред автомивката, но това е породило много неприятности със собствениците на автомивката и с Д. Ф. и е довело до 3 процесния конфликт.

Свидетелят В. В. потвърждава датата и мястото на конфликта, случил се между него и И. Б.. Той посочва, че живее на семейни начала с Д. Ф. и имат две деца. Той стопанисва ****** на ул. ************ а И. Б. е имала *******в близост до ***** и често е паркирала автомобила си пред автомивката. Когато това се е случило за първи път, В. е обяснил, че това място е вход на автомивка и не може да се паркира там, но Б. и К. са отвърнали, че няма къде да паркират и са оставили автомобила си пред автомивката. Това се е случило още няколко пъти и довело до влошаване на взаимоотношенията, оплаквания до полицията и пр. В процесния ден те отново са паркирали автомобила си точно на входа на автомивката и В. е повикал патрул на 02 РУ за да преместят автомобила.

Докато полицаите са били на мястото и са съставяли предупредителни протоколи, В. видял, че Б. и К. са изблъскали Д. до витрината на търговската част на автомивката и тя си ударила главата в стъклото. След случая тя се оплаквала от болка във врата и горната част на гърба и вземала болкоуспокоителни лекарства. В. твърди, че той лично не е нанасял удари на никого, като се е намесил само словесно в конфликта в отговор на много агресивното поведение на Б. и К..

Д. В. свидетелства, че е станал очевидец на процесния конфликт, когато И. Б. е паркирала автомобила си пред тяхната автомивка така, че той е пречел на входа й. Тогава брат му се обадил да полицията и са изчакали пристигането на автопатрул на 02 РУП Благоевград. А. К. е придружавал Б. и той и В. В. са се скарали за паркирането. Свидетелят е видял, че Д. Ф. и И. Б. се скарват и е чул шум, а когато се е обърнал, е видял, че Д. е изблъскана до витрината от И. Б. и А. К.. Д. В. и брат му В. са отишли да ги разтърват, но без самите те да упражняват физическо насилие върху някого.Д. В. свидетелства, че намеренията им съвсем не са били да се конфронтират с Б. и К.. Той твърди, че от 11 години стопанисват автомивката, като бизнесът им е изграден с цената на последователни и упорити усилия, както и със старание за поддържане на добри отношения с клиентите, съседите и останалите. Това е довело до успешен бизнес и безконфликтни взаимоотношения с всички, с изключение на Б. и К.. Свидетелят също твърди, че Величка Б. не е присъствала на процесния случай и не може да е очевидец, както самата тя твърди.

В. Б. е сестра на И. Б. и твърди, че е свидетел на случая. Тя обяснява, че често е ходела в сладкарницата на сестра си и е в процесния ден е била тръгвала към сладкарницата, но преди да стигне до там е видяла, че отпред има полиция и доста хора, между които е била сестра й. В. Б. е наблюдавала тълпата, когато е видяла, че Д. Ф. удря сестра й И. с чанта и се кани да я удари отново, но се е намесил А. К. и издърпал Д. настрани за ръката. Твърди, че е чувала обидните и заплашителни думи, отправени към сестра й. Самата В. Б. не се е приближила, защото е била с малолетното си дете и не е искала то да вижда този конфликт. Когато по-късно И. Б. е дошла в сладкарницата, е била в много лошо състоЯ.е - имала е рана на главата и се оплаквала от световъртеж, затова 4 е отишла на лекар. Свидетелката е наясно с причината за конфликта, като твърди, че заради паркомястото пред автомивката, което сестра й е използвала понякога, тя е била обиждана и тормозена от собствениците на автомивката.