Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 992 от 29.09.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1690/2020
Вид
Решение № 992
Подписан
29.09.2020
Състав
Лазар Кирилов Василев, Наталия Панайотова Неделчева, Ирена Николова Петкова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер *** г.Град В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – В.IIа състав

На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Ирена Н. Петкова

Членове:Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100501690 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 29702/21.05.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В. *****, действащо чрез адв. Николай Банков, срещу Решение № 1477 от 18.03.2020 г., постановено по гр.д. № 17628/2019 г. по описа на РС-В. ГО, XLVIII съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че Д. Т. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „******** действащ чрез адв. Стоян Джебаров, не дължи на въззивника сумата в размер на 4 940.11 лева /четири хиляди деветстотин и четиридесет лева и единадесет стотинки/, представляваща част от задължението по фактура № ********** от 16.10.2019г. за периода от 21.11.2017г. до 20.11.2018г., за партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление гр. В. ул. „****.

Въз въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита. „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сочи, че извършената корекция от дружеството не представлява санкция за потребителя, а цена на доставена и консумирана енергия. Излага, че неправилно съдът е приел, че по делото не се е установило дали 1 процесното количество енергия е доставено до адреса, поради разминаване в данните за адреса от фактурата и от посочения адрес в Констативния протокол. Неправилно съдът е приел, че крайният снабдител с ел. енергия следва да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера, тъй като отговорността на абоната е обективна и не се изисква нейното доказване, доколкото това е предвидено в специален закон. Въззивното дружество твърди, че неправилно съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице, в което е посочено, че се касае за неправомерно вмешателство върху СТИ чрез намеса в софтуера му, както и че действително през електромера е преминало процесното количество енергия.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане ́ на разноски. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на уговореното в полза на процесуалния представител на въззивника адвокатско възнаграждение. Сочи, че липсва правно основание за прилагане на корекционната процедура, доколкото липсва действаща нормативно уредба, регламентираща правото на оператора да извършва едностранни корекции, както и да фактурира допълнително начислените количества енергия. Твърди, че в конкретния случай не намира приложение и разпоредбата на чл. 50 от ПИККЕ, тъй като не съществува разлика между данните на електромера за дневна и нощна тарифа и тези, въведени в информационната база данни на въззивното дружество. Заявява, че в случай че съдът приеме, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013г. е приложима, то въззивното дружество няма право да начислява служебно количество електрическа енергия, ако не е спазило всички изисквания на относимите нормативни актове с по-висока степен. В този смисъл твърди, че дружеството не е спазило императивната разпоредба на чл. 662, ал. 4 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС 239 от 2003г., съгласно която всички тарифи и показатели на електромера следва да са видими за потребителя. В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв. Веселина Маринова, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С молба с вх. № 20155/11.09.2020 г. поддържа отговора на жалбата, като моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл.

80 от ГПК и доказателства към него.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-В. съобрази следното:

Производството по гр. д. № 17628 по описа за 2019 г. на РС-В. ГО, е образувано по предявен 2 отрицателен установителен иск от Д. Т. Д. против „Енерго Про-Продажби“ АД за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 4 940.11 лева /четири хиляди деветстотин и четиридесет лева и единадесет стотинки/, представляваща част от задължението по фактура № ********** от 16.10.2019г. за периода от 21.11.2017г. до 20.11.2018г., за партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление гр. В. ул.

„****.

Ищецът твърди, че е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********. Излага, че през месец октомври 2019 година при проверка на текущата си сметка на каса на ответника е узнал, че от него се претендира сума в размер на 5 237, 78 лв. по издадена фактура № ********** от 16.10.2019 г. за периода 21.11.2017 г. до 20.11.2018 г., с адрес на потребление в гр. В. ул. „****. Оспорва изцяло дължимостта на това задължение и счита, че не следва да бъде заплащано, тъй като липсва правно основание, което да обосновава претендирането му от ответника. Оспорва и сумата да е определена правилно по размер, както и с решение на КЕВР да е одобрена цена в размер приложена към процесната фактура, като твърди, че тя е произволно определена от електроснабдителното дружество. Сочи, че към релевантния за спора момент - датата на съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване - 20.11.2018 г., в който е обективирано количеството електрическа енергия, посочено в процесната фактура, липсва нормативна възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Счита, че дори и съдът да приеме, че е налице нормативна база, обосноваваща право на ответното дружество да коригира едностранно сметките на потребителите, следва да бъде посочено, че настоящият случай не попада в обхвата на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г. В случай че ответникът обосновава начислението на електрическа енергия на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, следва да се има предвид, че въпросната разпоредба касае случаите на наличие на грешка при въвеждане данните на електромера от лицето, което отчита електрическата енергия.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго - Про Продажби” АД. Ответникът твърди, че в договорните отношения между страните, по силата на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Електроразпределение Север " АД, както и от ПИКЕЕ. Сочи, че на 20.11.2018 г. е извършена проверка на обекта в присъствието лично на абоната. Установило се невъзможност да бъде прочетен електромерът. Същият е демонтиран и изпратен за разчитане в БИМ. За извършената експертиза е съставен КП № 2364/09.10.2019 г., в който е посочено, че действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3-27 481,3 кВтч. Излага, че на 16.10.2019 г. "Електроразпределение Север " АД издава фактура № ********** на ответника. Излага, че електрическата енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, 3 купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. В условие на евентуалност, при приемане, че отношенията между страните не се регулират от ПИКЕЕ и съответна неприложимост на чл.

50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, моли да се приеме, че начисленото количество ел. енергия е реално потребено от абоната и е дължимо по силата на договорната връзка, съгласно чл. 183 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са страни в правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу определена цена. На 20.11.2018 г. служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031500724050 на обект на ищеца Димитър Димитров, находящ се в гр. В. ул. „****. Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 507310 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 002384 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 002716 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1105175, който е подписан от служителите в присъствието на потребителя.

От Констативен протокол № 2364/09.10.2019 г. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Carat Digitron M02 трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и дневна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т4 – 027481.3 кWh. Констатирано е още, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, който съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 20.06.2019 г., от което се установява, че е начислена общо 27 481 кВТч енергия за периода 21.11.2017 г. – 20.11.2018 г. Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура № 02886227698/16.10.2019 г., и възлиза на 5 237.78 лева.

От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че СТИ е в метрологична годност. Същото не е включено в системата за дистанционен отчет, поради което не може да се определи с точност началната дата на въздействието.

Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е довело до неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера – 1.8.1 – нощна енергия и 1.8.2 – дневна 4 енергия. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3, като ел. енергия натрупана в скрития регистър в размер на 27841 kWh е отчетена от СТИ. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3. е отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера.