Разпореждане № 5490 от 31.10.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5490 гр. Кюстендил, 31.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20251520103306 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.

В, ет.7, подадено от пълномощника юрисконсулт Наталия Лозанова, против солидарните длъжници В. Р. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Ш. и Р. Р. Р., ЕГН 0049288727, с адрес в гр. Ш., с искане за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 2100,39 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2022г., сключен между заявителя от една страна и В. Р. Д. и Р. Р. Р. от друга; 548,87 лв. – непогасена договорна лихва, дължима за периода от 05.05.2023г. – 06.03.2025г.; 700,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, 700,00 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 500,00 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни за плащане на вноска по кредита, начислени на 06.06.2023г., 385,99 лева лихва за забава, дължима от 06.03.2024г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 29.10.2025г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението (30.10.2025г.) до изплащане на вземането, както и 83,90 лв. държавна такса и 330,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за потребителски кредит, погасителен план към договора и др.

Районен съд- Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

1

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания в една част са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира относно сумата в общ размер на 1400 лева – неплатено възнаграждение за закупени допълнителни услуги, 500,00 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни за плащане на вноска по кредита, претендирани с подаденото заявление, следното:

Към заявлението е включена претенция за заплащане на „допълнителни услуги“, като цената на този пакет не е включена в годишния процент на разходите (ГПР) по кредита. Това, от своя страна, води до нарушение както на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР надхвърля петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита. Заплащането на стойността на този пакет е предвидено предварително - независимо дали е използвана някоя от услугите или не, което го превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита.

Така сумата е уговорена при наличие на предпоставките на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК, които императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед съдържанието на договора за потребителски кредит, е видно, че е налице нищожна клауза по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 21, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 от ЗПК и същата не следва да се уважава от съда.

По отношение на претендираната сума в размер на 500,00 лв., представляваща непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, настоящата инстанция счита, че тя също противоречи на закона и на добрите нрави и следва да бъде отхвърлена. В случая се установява, че така наречената „такса за извънсъдебно събиране на вземането“ е в разрез с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на 2 ограничението на чл. 33 от ЗПК - оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Практически изброените в заявлението дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а ал. 1 от ЗПК услуги.

Предвид изложеното горепосочените суми са недължими, като противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 51,60 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 100 лева, от което се дължи сумата в размер на 61,50 лв., съобразно уважената част от претенцията.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която В. Р. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Ш. и Р. Р. Р., ЕГН 0049288727, с адрес в гр. Ш. да заплатят солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва: 2100,39 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2022г., сключен между заявителя от една страна и В. Р. Д. и Р. Р. Р. от друга; 548,87 лв. – непогасена договорна лихва, дължима за периода от 05.05.2023г. – 06.03.2025г.; 385,99 лева лихва за забава, дължима от 06.03.2024г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 29.10.2025г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението (30.10.2025г.) до изплащане на вземането, както и 51,60 лв. държавна такса и 61,50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ

България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 700,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, 700,00 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 500,00 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни за плащане на вноска по кредита, начислени на 06.06.2023г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземането си, за което заявлението 3 му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4