Решение № 11856 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11856 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110123145 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищец [***], ЕИК [***] срещу ответник [***], ЕИК [***], за осъждане на ответника да заплати сумата от 500 лв., предявена частично от общо претендираната за връщане сума от 14 232,30 лв., представляваща платена без правно основание сума от Т.Г.П. в полза на ответното дружество, както следва:

- сумата от 2056,34 лв., платена като неустойка за не предоставено обезпечение по Договор за паричен заем № [***] от 18.02.2019 г., сключен между Т.Г.П. и [***], - сумата от 1827,80 лв., платена като неустойка за не предоставено обезпечение по Договор за паричен заем № [***] от 09.05.2019 г., сключен между Т.Г.П. и [***], - сумата от 2736,48 лв., платена като неустойка за не предоставено обезпечение по Договор за паричен заем № [***] от 03.04.2019 г., сключен между Т.Г.П. и [***], - сумата от 2741,70 лв., платена като неустойка за не предоставено обезпечение по Договор за паричен заем № [***] от 18.06.2018 г., сключен между Т.Г.П. и [***], - сумата от 2741,70 лв., платена като неустойка за не предоставено обезпечение по Договор за паричен заем № [***] от 14.06.2019 г., сключен между Т.Г.П. и [***], и - сумата от 2128,28 лв., платена като възнаграждение за поръчителство по Договор за паричен заем № [***] от 05.02.2020 г., сключен между Т.Г.П. и [***].

Ищецът [***], ЕИК [***] твърди в исковата си молба, че между Т.Г.П. и ответника [***] има сключени шест броя договори за паричен заем, по които Т.Г.П. е заплатила при начална липса на основание сумите съответно от 2056,34 лв., 1827,80 лв., 2736,48 лв., 2741,70 лв. и 2741,70 лв. на ответника под формата на неустойки за не предоставено 1 обезпечение, както и 2128, 28 лв. като възнаграждение за поръчителство по договор № [***]/05.02.02020 г. Ищецът поддържа, че в негова полза били цедирани изброените вземания срещу ответника по силата на Договор за цесия от 18.04.2022 г., сключен с Т.Г.П..

Посочва, че ищецът бил упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършената цесия, като към исковата молба прилага уведомление по чл. 99 ЗЗД, което моли да бъде връчено на ответника. Твърди, че цедентът е погасил изцяло своите задължения по процесните договори за паричен заем, като включително е заплатил и неустойките за не предоставените обезпечения по договорите. Заявява, че договорите за кредит са нищожни поради противоречие със закона, заобикалянето му и/ или поради накърняване на добрите нрави. Посочва, че договорите за паричен заем съдържат неравноправни клаузи, сред които и тази, уреждаща уговорена неустойка в полза на кредитора, при не предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя. Твърди, че с нея се цели една допълнителна печалба за кредитора, като с клаузата се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на ответника за предварителна оценка на платежоспособността на кредитополучателя.

Счита, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, както и на принципа за справедливост и добросъвестност. Също така твърди, че в договорите липсва съществен елемент от тяхното съдържание, като е посочен грешен размер на ГПР, тъй като неустойката за не предоставено обезпечение и възнаграждението за поръчителство не са включени в посочения в договорите ГПР. Поддържа, че между цедента и [***] не са съществували правоотношения, във връзка с нито един от сключените с ответника договора.

Посочва, че сумите за възнаграждение за поръчителство, равняващи се в размер почти равен на главницата, се явяват неоснователно платени от цедента. Твърди, че [***] е свързано с ответника дружество, като сумите за възнаграждение за поръчителство са били плащани на ответника, а не на дружеството гарант. Счита, че предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора за кредит, като за потребителя няма възможност за реален избор при предоставяне на обезпечението. Поддържа, че възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР на договорите, като невключването му е довело до определяне на грешен размер на ГПР, при положение че действителния надхвърля максимално установения праг и това води до недействителност на целия договор. Посочва, че при сключване на договорите за паричен заем ответното дружество не е предоставило общите условия на потребителя, нито необходимата преддоговорна информация. Навежда твърдения за нищожност на договорите, тъй като не отговарят и на формалните изисквания за шрифт и формат, към същите не били предоставени погасителни планове и СЕФ, договорите не били написани по ясен и разбираем начин. Твърди, че договорите са недействителни и поради не посочване на годишния лихвен процент. Липсвала ясно разписана методика за начина, по който ГПР се формира. Заявява, че договорите са бланкови и цедентът не е могъл да влияе на тяхното съдържание. Моли за уважаване на исковете до размер от 5029,55 лв., частичен от общо претендирания 14 232, 30 лв., увеличен по реда на чл.214, ал.1 от ГПК в последното съдебно заседание. Претендира присъждане на сторените в производството съдебни разноски. Ищецът е представил писмените доказателства, с които разполага, като е посочил и допълнителни доказателствени искания, в т.ч. изслушване на съдебно-счетоводна експертиза и задължаване на ответника да представи извлечение от счетоводството си и намиращите се у него договори за заем и данни за извършените от цедента Т. П., плащания по тях.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***], подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че исковата молба е нередовна. Оспорва ищецът да е станал титуляр на процесните вземания.

Оспорва приложеният договор за цесия да е бил подписан от Т.Г.П.. Също така поддържа, че Т.Г.П. е прехвърлила процесните вземания към трето лице, а именно - [***], в предходен момент - на 16.07.2020 г., като впоследствие е сключила договор за цесия с ищеца на 18.04.2022 г. Поддържа, че договорът за цесия е нищожен поради липса на съгласие, като в 2 него липсвала изразена воля за дарение. Посочва, че липсата на валидна уговорка относно цената или установяване на нищожност на такава уговорка лишава правоотношението от един от съществените му елементи. Счита, че вземанията - предмет на цесия, не са индивидуализирани, като тяхната неопределяемост води до недействителност на целия договор за цесия. Процесният договор за цесия бил нищожен поради противоречие със закона и като накърняващ добрите нрави. Твърди, че в договора имало неравноправни клаузи. Поддържа, че дейността на ищцовото дружество по изкупуване на вземания на потребители към финансови институции е съществена по смисъла на чл. 13 от Наредба № 26/2009 г. на Управителния съвет на БНБ, с оглед което същата следва да се упражнява само от дружество, вписано като финансова институция, какъвто ищецът не е. Навежда твърдения, че договорът за цесия е сключен от лице без представителна власт. Твърди, че правилата за защитата на потребителите е intuitu personae и от тях не може да се възползва лице, нямащо това качество. Сочи, че ищецът не е легитимиран да се позовава на нищожност на договорите, тъй като това право е предвидено само за потребителя.

Същевременно оспорва процесните договори за паричен кредит да съдържат нищожни клаузи. Поддържа, че при кандидатстване за отпускане на заем на потребителя е била предоставена информация за изискването за осигуряване на поръчители/ банкова гаранция чрез получаването на СЕФ от бъдещия заемополучател. Поддържа, че предоставянето на обезпечение е част от волята на страните при сключване на съответния договор за кредит.

Счита, че поставените изисквания във връзка с поръчителите и банковата гаранция били стандартни и обосновани. Оспорва уговорката за неустойка да противоречи на добрите нрави и да води до скрито оскъпяване на кредита. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за нищожност на атакуваните от ищеца клаузи. Поддържа, че ответникът няма пасивна легитимация, тъй като получател на сумите за възнаграждение за поръчителство бил [***], а не ответникът. Поддържа, че в ГПР не следва да се включват неустойката при не предоставяне на обезпечение и възнаграждението за поръчителство, тъй като същите не представлявали разходи по кредита. Оспорва посоченият ГПР да представлява реално приложеният. Оспорва ГПР по процесните договори за паричен заем, да надхвърля максимално установения. Поддържа, че посоченият ГПР бил фиксиран, с оглед което не е следвало да се разписва методиката за определянето му, тъй като не бил референтен.

Посочва, че към процесните договори не са приложими общи условия. Поддържа, че преди сключването им ответникът е направил предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя.

С отговора на исковата молба ответникът също е направил доказателствени искания, като е посочил конкретни доказателства, които желае да бъдат събрани в подкрепа на неговите възражения и твърдения, в т.ч. по реда на чл. 192 ГПК да бъде задължено трето не участващо в делото лице - [***] да представи Договор за прехвърляне на вземания от 16.07.2020 г., сключен с Т.Г.П., а ищецът по реда на чл. 183 ГПК да бъде задължен да представи в оригинал Договора за цесия от 18.04.2022 г., сключен със същото лице, включително пълномощно и нарочното уведомлението до ответника за извършената цесия от името на Т. П.. Оспорва автентичността на Договор за цесия от 18.04.2022 г., както и авторството на подписите на упълномощителя в пълномощното на длъжника за извършените цесии и в уведомлението по чл. 99 ЗЗД. И ответникът моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в отговора въпроси.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Исковата молба е редовна, а предявения с нея иск за връщане на даденото без основание, е процесуално допустим.

По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съдът с 3 доклада по делото е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже извършено плащане на процесната сума /минимум 500 лв., а след изменението на иска 5029,55 лв./ от цедента му /праводател/ Т. П. в полза на ответника, валидно прехвърляне на вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване по договори за паричен заем, от кредитополучателя на ищеца, и редовното уведомяване на ответника за извършената цесия.

В тежест на ответника съдът е възложил да докаже наличието на основание за имущественото разместване, т.е. наличие на годен юридически факт, от който да произтича валидно възникнало задължение за цедента за заплащане на посочената сума /минимум 500 лв., след изменението на иска 5029,55 лв./, както и наличие на основание за задържане на полученото, което да не е отпаднало към момента на приключване на устните състезания.

По въпроса за възникване на вземанията:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, което е един от източниците на облигационни отношения. При първия фактически състав се касае за получаване на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване на престация, с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание - в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между обогатяването и обедняването, което важи само при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Процесната искова претенция се основава на първия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.