Решение № 7603 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7603 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110146725 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозира искова молба от „=” ЕАД срещу А. М. Т., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 2 612,85 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот в гр. .., за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 09.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 447,64 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 30.07.2025 г. върху цената на топлинната енергия, сумата 73,24 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 09.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 19,15 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 03.07.2025 г. върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № 83/2025 г. по описа на РС – ..

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен 1 срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение частно гр.д. № 83/2025 г. по описа на РС – ., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника, чрез процесуалния представител, е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва размера на начислената топлинна енергия, като поддържа, че същата е формирана на база прогнозна стойност, а не на база реален отчет. Поддържа, че макар в имота да са монтирани отоплителни тела, същите не са функционирали и до имота да не е била осъществявана реална доставка на топлинна енергия за процесния период.

Оспорва представените от дружеството счетоводни документи, като поддържа, че по делото не е представена справка за отчет на общ топломер, както и свидетелства за проверка на топломер. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

С открито съдебно заседание на 17.03.2026г от името на ответника е представено платежно нареждане за извършено на 17.03.2026г плащане на сумата от 1612.04 евро, а в последствие с молба от 23.03.2026г се представя платежно нареждане и за сумата от 159.65 евро също заплатена на 17.03.2026г.

С молба с вх. 90512/23.03.2026г. ищецът признава, че ответникът е заплатил на 17.03.2026г сума в общ размер на 1771.69 евро, с която са били погасени всички вземания по делото, както и част от разноските, а именно 50.71 евро – разноски. Предвид това се моли да бъдат присъдени останалите незаплатени разноски в размер на 188.94 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест за всеки ответник е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

2

С оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно признание), съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по отношение на ответника А. М. Т. (включително и качеството на ответницата на потребител, респ. клиент на топлинна енергия).

Освен гореизложеното следва да се посочи, че наличието на облигационно правоотношение между „=“ ЕАД и ответника се установява и от представените по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № . том .., рег№ .., дело ........г., от който е видно, че А. Т. е закупила жилище, находящо се в гр. ...

Именно поради това и ответницата Т. е заплатила всички задължения за исковия период за топлоснабдения имот, предмет на настоящото производство, с което още веднъж признава качеството си потребител на топлинна енергия за целия топлоснабден имот през исковия период.

Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите искове са погасени изцяло от ответницата в хода на производството по делото, като ищецът изрично е признал това обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде съобразено по аргумент от чл.235, ал. 3 ГПК.

Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, се налага извод, че с извършеното плащане са погасени изцяло и претендираните вземания за главница в размер на 1335.93 евро /с равностойност 2 612,85 лева/ – стойност на незаплатена топлинна енергия за абонатен № 295798, за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., лихва за забава в размер на законната лихва в размер на 228.87 евро /с равностойност 447,64 лева/ за периода от 15.09.2023 г. до 30.07.2025 г. върху цената на топлинната енергия, сума в размер н а 37.45 евро /с равностойност 73,24 лева/ - цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г и сумата от 9.79 евро /с равностойност 19,15 лева/, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. до 03.07.2025 г върху цена на услугата дялово разпределение. В случая плащането е извършено по банков път, като видно от платежните нареждания веднъж е заплатена сумата от 1612.04 евро и в последствие сумата от 159.65 евро – за която е посочено, че касае такси и разноски по делото.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017г., условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл.

76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което 3 при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента (без законът да прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна). При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

При съобразяване на горното и при приложение на нормата на чл. 76 ЗЗД съдът намира, че с извършеното от ответницата Т. плащане е погасена законна лихва в общ размер на 108.94 евро, мораторна лихва върху цената на топлинната енергия в общ размер на 228.87 евро, мораторна лихва върху главница за дялово разпределение 9.79 евро, главница за цена на топлинна енергия в общ размер на 1335.93 евро и главница цена за услуга дялово разпределение в общ размер на 37.45 евро или общо 1720.98 евро. Ето защо следва да се посочи, че ответникът заплащайки сумата от 1612.04 евро не е съобразил, че се дължи и законна лихва върху главниците от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на плащането 17.03.2026г.

Видно от изявлението на ищеца с платената в общ размер сума от 1771.69 евро са погасени всички вземания по предявените искове, като е останала сума от 50.71 евро, с която „=“ ЕАД е погасило вземания за разноски. Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес.

По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.

По разноските:

Съобразно дадените в т. 12 на Тълкувателно решение по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора независимо, че исковете подлежат на отхвърляне в полза на „=“ АД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство, доколкото ответникът е станал повод за завеждането на делото и е погасил задълженията в хода на процеса. Предвид това на ищеца се дължат разноски за заповедното производство в общ размер на 103.60 лева или 52.97 евро. От страна на ответника обаче, както беше посочено по-горе е била заплатена над дължимата по предявените искове сума от 50.71 евро, която следва да се приспадне от дължимите разноски като платени. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедно производство в размер на 2.26 евро.

Ищецът претендира съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и разноски за 4 исковото производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза. В случая действително ищецът е заплатил депозит от 180 евро за съдебнотехническа експертиза, но съдът е отменил определението за допускането и и възнаграждение не е било изплащано на вещото лице, поради което сумата от 180 евро не подлежи на присъждане, а по искане на ищеца може да бъде възстановена от съда. Доказано е заплащането на сумата от 63.06 лева за държавна такса или 32.24 евро. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, като предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал.