Решение № 41 от 07.04.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Златоград, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100006 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от В. А. К. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр. С., ж.к. Н. № *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С“ № * срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, Булстат ****, представлявана от кмета Б. Р. К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик, на основание изтекла в негова полза придобивана давност в периода от 1980 г. до 08.01.2025 г. - датата на предявяване на иска, на имот с идентификатор *** м. К. к; вид територия – З; категория – Осем; начин на трайно ползване – Нива; площ 5561 кв. м.; стар номер - 007091, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД18-75/19.11.2021 г. издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи на имота имоти с идентификатори: ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***.

В исковата молба пълномощникът на ищеца твърди, че ищецът има процесният имот от родителите си, като от 1980 г. владее имота явно и необезпокояван от никого. Ежегодно от 1980 г., а преди това и неговите праводатели са обработвали процесния имот като свой, засаждайки го през годините и към настоящия момент с различни селскостопански култури: тютюн, картофи, пшеница заедно със семейството си. Към момента имота в едната си част представлява дворно място, градина, в която се засаждат земеделски култури, а в другата си част представлява ливада, която се коси ежегодно и прибира от нея сено. В имота ищецът има изградена през 1960 г.

1 двуетажна масивна сграда със ЗРП около 50 кв. м.

При направена справка ищецът установил, че процесният имот е записан като стопанисван от община Н. и попадащ в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Процесният имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко О. Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.

В периода от 1980 г. до настоящия момент, вкл., ищецът не е прекъсвал и не е губил владението върху процесния имот, постоянно явно и необезпокояван от никого имотът е владян от ищеца като негов с оглед на което е и придобит по давност от него.

Адв. В.в сочи, че към владението, което е осъществено от ищеца следва да се присъедини и това на неговия баща, който е владял имота от 1950 г. до 1980 г., когато му го дал. При позоваване от негова страна на изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици, в който смисъл е Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г., г. к, Второ г.о. на ВКС.

Пълномощнищът твърди, че в случая ищецът е придобил имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на продължило повече от десетгодишно непрекъснато владение.

На следващо място сочи, че процесният имот записан като частна общинска собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24 Февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г. с което се Обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

Така при тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се налага извода че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост, На 01.06.2006 г., е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.).

За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., придобивният давностен срок започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича на 1.06.2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г. но с горното конституционно решение този мораториум е обявен за противоконституционен

Решението му беше обнародвано в Държавен вестник на 4 Март 2022 г. и влиза в сила от същата дата, където КС пише: „...последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила“.

2

Освен това КС изрично постановява, че обявяването на мораториума за противоконституционен (т.е. на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, с която е въведен,) не се засяга неговия досегашен ефект. Т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г. давността е била спряна.

Тоест ищецът е придобил процесният имот на оригинерно правно основание доколкото същия е осъществявал явно и непрекъснато владение върху имота като свой в продължение на повече от 10 години в периода от 1980 г. до настоящия момент тоест и в релевирания период съгласно горното ТР, а именно и в периода от 01.06.1996 г. до 1.06.2006 г. и от 4 март 2022 г. до датата на подаване на исковата молба.

Предвид прогласяването за противоконституционни от КС на нормите, уреждащи мораториум за придобиване по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост, и моментът на действие на решението на КС, разяснен по-горе, за ищеца още в първия ден от влизане в сила на отпадането на мораториума е изтекъл срока на придобивната давност. Или в полза на ищеца е изтекла придобивна давност в рамките на периода от 01.06.1996 г. до 08.03.2022 г., вкл. (при спиране на срока за периода 01.06.2006 г. - 07.03.2022 г. вкл.).

С оглед на гореизложеното ищецът твърди, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като моли съда да постанови съдебен акт, с който да признаете за установено спрямо ответника, че той ищецът В. А. К. с ЕГН ********** е собственик на основание давностно владение на процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът О. Н.признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.

Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия състав на владението - изтичане на определен срок, намерение за своене (animus), упражняване на фактическа власт над вещта ( corpus).

В осз ищците не се явяват, а се представляват от процесуалния си представител адв. В.в, който поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, се представлява он юрисконсулт Д., която поддържа депозирания отговор и пледира за уважаване исковата претенция..

Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия състав на владението – изтичане на определен срок, намерение за своене /animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за 3 установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил признание на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.

Относно допустимостта на признание на иска и разглеждане на производството по реда на чл.237 ГПК:

В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.

То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.

Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3 ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.

334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.

Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.

Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл.

18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота – чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство – 4 чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период; ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.

Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска“.

Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на касационната инстанция в цитираното по-горе решение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на фактическа власт.