Решение № 172 от 29.07.2019, Районен съд - Велики Преслав

Р

Е Ш Е Н И Е

29.07.2019 год.

Номер . . . . . .

. . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 17 (седемнадесети) април Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател

Дияна Петрова

Секретар Женя

Проданова,

Прокурор . . . .

. . . . . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова гражданско дело номер 682 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.

415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет.

2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С.– Изпълнителен директор и М.Д.Д.-председател на съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от Б.Н.Р. – юрисконсулт срещу Н.Ш.Н. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване в исковата молба гр. Ш., ул.„Б.Б.”№29, постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с които се иска да бъде прието за установено, че ответника има парично задължение към ищеца в размер на сумите 1520.61 лева (хиляда петстотин и двадесет лева и шестдесет и една ст.), представляваща главница, договорна лихва 261.95 лева (двеста шестдесет и един лева и деветдесет и пет ст.), за периода 02.03.2017 г. – 14.12.2017 г.,сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 428.40 лева (четиристотин двадесет и осем лева и четиридесет ст.), за периода от 02.03.2017г. – 14.12.2017г.,застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 1178.10 лева (хиляда сто седемдесет и осем лева и десет ст.), за периода от 02.03.2017г. – 14.12.2017г.,лихва за забава по договор за заем 71.74 лева (седемдесет и един лева и седемдесет и четири ст.), за периода от 03.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението,лихва за забава по договор за допълнителни услуги 64.66 лв. (шестдесет и четири лева и шестдесет и шест ст.), за периода от 03.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението, представляващи задължение по договор за заем CrediHome №1182-00015199 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00015199 , сключени между „Микро Кредит“ АД и Н.Ш.Н. на дата 06.01.2017г., като в последствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в. „ АД – понастоящем „А.з.с.н.в.

„ ЕАД/ по силата на Приложение №01/09.06.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.04.2018г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №176/04.06.2018г. по ч.гр. дело №454/2018 г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

В исковата молба ищецът „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ....., твърди че на 06.01.2017 г. между ответника и „Микро Кредит“ АД бил сключен Договор за заем CrediHome №1182-00015199 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00015199 за сумата от 1700.00 лв., по силата на които заемодателят предал в собственост на заемателя пари, а заемателят се е задължил да върне заетата сума в определен в договора срок до 14.12.2017 г. на равни месечни вноски, както и да заплати уговорената лихва. След изтичане на срока по договора и след като заемателя не е заплатил задълженията си по договора, кредитора прехвърлил възмездно вземането на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземането / цесия/ на 09.06.2017 г. – приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземането /цесия/ от 16.01.2015 г. На осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД, ответникът – длъжник бил надлежно уведомен от ищеца с писмо.

След като задължението отново не било заплатено от ответника, ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК. На основание заявлението било образувано ч.гр.д.№454/2018г. по описа на ВПРС, била издадена заповед за изпълнение №176/04.06.2018 г., с която е постановено длъжникът Н.Ш.Н. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище: гр.

С., адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С.и М.Д.Д. – Изпълнителни директори, представлявани по пълномощие от Албена Николаева Благоева - юрисконсулт, сумата 1520.61 лева (хиляда петстотин и двадесет лева и шестдесет и една ст.), представляваща главница, договорна лихва 261.95 лева (двеста шестдесет и един лева и деветдесет и пет ст.), за периода 02.03.2017 г. – 14.12.2017 г., сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 428.40 лева (четиристотин двадесет и осем лева и четиридесет ст.), за периода от 02.03.2017г. – 14.12.2017г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 1178.10 лева (хиляда сто седемдесет и осем лева и десет ст.), за периода от 02.03.2017г. – 14.12.2017г., лихва за забава по договор за заем 71.74 лева (седемдесет и един лева и седемдесет и четири ст.), за периода от 03.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението, лихва за забава по договор за допълнителни услуги 64.66 лв. ( шестдесет и четири лева и шестдесет и шест ст.), за периода от 03.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението, законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 70.51 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В указания от съда срок, след връчване на заповедта на ответника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, ищецът-заявител по заповедното производство предявил първоначално обективно и субективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които моли съда с решението си да признае за установено в отношенията между страните, че Н.Ш.Н. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване в исковата молба гр. Ш., ул.„Б.Б.”№29, постоянен адрес *** и настоящ адрес *** има парично задължение към ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С.– Изпълнителен директор и М.Д.Д.-председател на съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от Б.Н.Р. – юрисконсулт, в размер на сумите 1520.61 лева (хиляда петстотин и двадесет лева и шестдесет и една ст.), представляваща главница, договорна лихва 261.95 лева (двеста шестдесет и един лева и деветдесет и пет ст.), за периода 02.03.2017 г.

– 14.12.2017 г.,сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 428.40 лева (четиристотин двадесет и осем лева и четиридесет ст.), за периода от 02.03.2017г. – 14.12.2017г.,застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 1178.10 лева (хиляда сто седемдесет и осем лева и десет ст.), за периода от 02.03.2017г. – 14.12.2017г.,лихва за забава по договор за заем 71.74 лева (седемдесет и един лева и седемдесет и четири ст.), за периода от 03.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението,лихва за забава по договор за допълнителни услуги 64.66 лв. (шестдесет и четири лева и шестдесет и шест ст.), за периода от 03.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението, представляващи задължение по договор за заем CrediHome №1182-00015199 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00015199 , сключени между „Микро Кредит“ АД и Н.Ш.Н. на дата 06.01.2017г., като в последствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.

„ АД – понастоящем „А.з.с.н.в. „ ЕАД/ по силата на Приложение №01/09.06.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2018 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №176/04.06.2018г. по ч.гр. дело №454/2018г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

Ищецът, чрез процесуалния си представител –пълномощник в писмена молба, поддържа исковете и моли съдът да се произнесе с положително решение по тях.

В законният едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не депозира отговор.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и не отрича, че е сключил договори за заем с „Микро Кредит“ АД и твърди че ще заплаща вноските по тях, доколкото има възможност.

Като писмени доказателства по делото са приети представените заверени от страната преписи от: договор за заем CrediHome №1182-00015199 от 06.01.2017 г.; Общи условия към договор за заем; искане за заем №1182-00015199 от 06.01.2017 г.; Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00015199 от 06.01.2017 г., ведно със застрахователна полица; искане за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome №1182-00015199 от 06.01.2017 г., ведно с Приложение №1 – опис на допълнителните услуги; Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015г.; Анекс №1 от 11.12.2015 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015г.; Извлечение от Приложение №1/09.06.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015г.; потвърждение за сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД; пълномощно на изпълнителния директор на „Микро Кредит“ АД; уведомително писмо изх.№УПЦ-С-МКР/1182-00015199 от 06.08.2018 г.; ведно с обратна разписка към товарителница №67943567 и материалите по ч.гр.д.№454/2018 г. по описа на ВПРС.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, прехвърляне на вземането от заемодателя на ищеца, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор. При евентуално оспорване, ответника следва да установи, или че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова.

По ч.гр.д.№454/2018 г. по описа на

ВПРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК по искане на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника да заплати сумата 1520.61 лева (хиляда петстотин и двадесет лева и шестдесет и една ст.), представляваща главница, договорна лихва 261.95 лева (двеста шестдесет и един лева и деветдесет и пет ст.), за периода 02.03.2017г.-14.12.2017г., сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 428.40 лева (четиристотин двадесет и осем лева и четиридесет ст.), за периода от

02.03.2017г.–14.12.2017г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 1178.10 лева (хиляда сто седемдесет и осем лева и десет ст.), за периода от 02.03.2017г.– 14.12.2017г., лихва за забава по договор за заем 71.74 лева (седемдесет и един лева и седемдесет и четири ст.), за периода от 03.03.2017г. до датата на подаване на заявлението, лихва за забава по договор за допълнителни услуги 64.66 лв. ( шестдесет и четири лева и шестдесет и шест ст.), за периода от 03.03.2017г. до датата на подаване на заявлението, законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство:

70.51 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради което съда е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок на осн.415, ал.1, т.2 от ГПК.