Решение № 303 от 13.08.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Русе, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Татяна Черкезова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20264500500532 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Б. Н. В., чрез особения представител адв. П. М. от АК - Русе, против Решение № 566/20.04.2026г., постановено по гр. д. № 6656/2025 г. на Русенския районен съд, с което в.жалбоподател е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря В. ежемесечна издръжка в размер на 220 евро. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован.

Иска се въззивната инстанция да намали размера на присъдената издръжка до сума, близка до ¼ от МРЗ за страната.

В о.с.з. в.жалбоподател се явява лично и се представлява от назначения му по делото особен представител, поддържа, че има финансова възможност да плаща ежемесечна издръжка за детето си в максимален размер 180 евро.

Въззиваемата страна С. В. П., чрез адв. Д. Р., оспорва основателността на жалбата.

Въззиваемата С. В. П. е депозирала насрещна въззивна жалба, в която се излагат доводи и се поддържа искане за присъждане на месечна издръжка в пълния претендиран размер от 306,78 евро / 600 лева.

Въззивната инстанция намира жалбите за процесуално допустими, като подадени от легитимирани страни и в срок, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Упражнявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а въззивните жалби са неоснователни.

1

Съдът, в пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, след преценка на ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното :

По делото няма спор, че в.жалбоподател Б. Н. В. е баща на детето В., родено на **.**.****г., за което, по силата на Определение от 13.04.2021г. по В.гр.д. № 208/2021г. на РОС, заплаща ежемесечна издръжка в размер на 230 лева, чрез майката и законен представител С. В. П..

От влизането на съдебния акт в сила, до депозирането на исковата молба, инициирала първоинстанционното производство с иск по чл. 150 от СК, са изминали около 4 години и половина.

През този период съответно на възрастта му се увеличили потребностите на малолетното дете, което вече е ученич – за учебни помагала, извънкласни занимания, облекло, храна, социални мероприятия и пр., което обусловило извода на районния съд, че настъпилото изменение на обстоятелствата предпоставя и промяна - увеличаване на ежемесечната издръжка, дължима от родителя, който не упражнява родителски права. За да определи размера на издръжката от 230 лева месечно първоинстанционният съд съобразил, че размерът на минималната издръжка за дете е ¼ от минималната работна заплата за страната / чл. 142 ал.2 от СК /, и данните по делото, че родителите са в работоспособна възраст и могат да придобиват доходи от трудова дейност, съответно могат да реализират средните за страната доходи. Така, отчитайки и промяната в икономическата обстановка в страната и настъпилите инфлационни процеси, определил, че месечната издръжка за детето В. следва да е 380 евро, от които бащата, който не полага непосредствени грижи за детето, живее в чужбина, работи, няма други деца, следва да плаща 220 евро.

На основание чл.272 от ГПК, Окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Изменение на обстоятелствата, обуславящо изменение на издръжката, съгласно чл. 150 от СК, е налице при трайна и съществена промяна на нуждите на издържаното лице или във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от посочените предпоставки. Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът следва да определи издръжка, каквато би била, ако родителите живеят в едно домакинство, като задължение на родителите е да осигурят такива условия за отглеждането и възпитанието на децата, които да осигурят найблагоприятното им развитие.

В случая е безспорно, че с оглед изминалия значителен период от предходно определения размер на издръжката, обективно нуждите на детето, с оглед нарасналата му възраст, са се увеличили. Увеличението е както по отношение на обичайните разходи за храна, облекло, текущи нужди, така и с оглед промяната в нуждите от образование - детето вече е ученик, което е 2 свързано с разходи за униформи, учебници пособия, извънкласни форми, социални и други мероприятия, обусловени от интелектуалното и физическото му развитие. Несъмнено следва да се съобрази и промяната в икономическа обстановка в страната, конкретно - значителното увеличение на разходите за ежедневни нужди, заради инфлационния процес.

Предвид горепосоченото, е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето си В., както правилно е приел и районният съд.

Доколкото спорът по делото е относно размера на издръжката, който в. жалбоподател намира за завишен, като твърди, че реализираните от него доходи не са достатъчни за издръжка от 220 евро, въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно дете е безусловно. Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят условия на живот, необходим за развитието на децата.

При нормативно определен минимум на издръжката на непълнолетно дете ¼ от МРЗ, опреденият от районния съд размер на месечната издръжка за детето В. от 380 евро, от които бащата да плаща 220 евро, се явява съответен на потребностите на детето и на възможностите на бащата. Макар по делото да не са ангажирани конкретни данни за доходите му, бащата е в работоспособна възраст, без данни за здравословни проблеми, т.е. може да полага труд и реализира доходи, като и самият той поддържа, че работи в *******, където живее, т.е. за него е налице обективна възможност да изпълни задължението си на родител да участва в издръжката на детето си. В случая не е определящо дали живее в страната или в чужбина / което е въпрос на личен избор/, съответно какви са разходите за собствената му издръжка, тъй като в рамките на родителските си задължения той трябва да допринесе за издържането на детето, което не отглежда.

Не може да се игнорира и обстоятелството, че преките грижи по отглеждането на детето са в тежест на майката, която следва да обезпечи и всеки допълнително възникнал извънреден разход за неговата издръжка.

Изложените съображения обуславят извод и че искането за определяне на по- висок от присъдения от районния съд размер на издръжката, а именно 306,78 евро, е неоснователно. Твърденията, че доходите на майката са намалели, не са доказани. При наличните по делото данни правилно районният съд е определил размер на дължимата от бащата ежемесечна издръжка 220 евро. Този размер на издръжката е съобразен както с нуждите на детето, така и с констатираната обективна възможност на всеки от родителите като работоспособен да полага труд и реализира доходи, с които адекватно да участва в издръжката на детето си.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за неоснователни, а атакуваното първоинстанционно съдебно решението като правилно и законосъобразно 3 следва да се потвърди.

Съобразно изхода от спора, разноските за адв.възнаграждение във въззивното производството се поемат от всяка от страните така, както са направени, с оглед на което и в. жалбоподател Б. Н. В. следва да заплати по сметка на Русенския окръжен съд разноски за представлявалия го особен представител адв. П. М. от АК – Русе, в размер на 100 евро / изплатени от бюджета на съда /.

Така мотивиран, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 566/20.04.2026г., постановено по гр. д. № 6656/2025 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА Б. Н. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес : гр.***** ****, обл.****, ул.“ **** „ № *, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Русенския окръжен съд разноски за особен представител във въззивното производство, в размер на 100 евро.

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4