Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1086 от 18.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2640/2026
Вид
Решение № 1086
Подписан
18.07.2026
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1086 гр. Пловдив, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330202640 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Пловдив, ****, чрез адв. С. Б. срещу Наказателно постановление № 26-1030000836/10.03.2026 г., издадено от Р.К.П. – Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на основание чл. 175, ал.

3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) евро и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди да не е уведомяван за прекратяването на регистрацията на автомобила, което намира за дължимо, позовавайки се на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Поддържа след спирането му за проверка още на същия ден да е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а от деянието да не са настъпили никакви вредни последици. Останалата част от доводите по жалбата касаят правилността и съразмерността на наложена принудителна административна мярка, законосъобразността на която не е предмет на делото. Моли се наказателното постановление да бъде отменено, а в условията на евентуалност размерът на наложените административни наказания да бъде 1 намален до предвидения им минимум. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. С. Б., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира деянието да е несъставомерно от субективна страна, тъй като при неуведомяване на жалбоподателя за факта на прекратяване на регистрацията на превозното средство, той да не е действал виновно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 48261/13.05.2026 г. взема становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа, че за органа по регистрация няма нормативно задължение да уведомява собствениците на превозните средства за прекратяването на регистрацията им. Твърди да е налице виновно поведение под формата на проявена непредпазливост. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. С. М., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 30.03.2026 г., установено от приложената към него разписка, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 14.04.2026 г. Съгласно правилото на чл. 183, ал. 4 от НПК срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН се явява спазен, тъй като жалбата е подадена в първия присъствен ден след изтичането на срока на неприсъствена дата. Поради това жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят А. С. М. бил собственик на лек автомобил „Форд С Макс“ с рег. № **********.

На 23.12.2025 г. в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР било отбелязано прекратяване на регистрацията на автомобила „Форд С Макс“ с рег. № ********** на основание получено в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив уведомление с № 10586/28.11.2025 г. по чл. 574, ал. 11 от КЗ от Гаранционния фонд.

Жалбоподателят М. не бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила му.

Извършването на действие по служебно прекратяване на регистрацията 2 не било отбелязано в Национален регистър на пътните превозни средства.

Поради това жалбоподателят нито знаел, нито би могъл да узнае за прекратяването на регистрацията на превозното средство.

На 19.01.2026 г. в 15:45 часа в гр. Пловдив, по бул. „Б.“ до № 103 жалбоподателят М. управлявал лекия автомобил „Форд С Макс“ с рег. № **********, когато му бил подаден сигнал за спиране от свид. К. Г. И. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив.

Причината за спирането му била, че при извършването на проверки по метода на линеен контрол, т.е. при движение на служебния автомобил в общия транспортен поток, след направена служебна справка свид. И. установил, че за управлявания от жалбоподателя автомобил в автоматизираната информационна система на МВР било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. След спирането на жалбоподателя на указаното му място свид. И. извършил проверка, в хода на която съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 5011012 от 19.01.2026 г. срещу жалбоподателя М. в негово присъствие и в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

С Мотивирана резолюция № 26-1030-М000020 от 20.01.2026 г. административнонаказателното производство по така съставения АУАН било прекратено, а материалите по преписката били изпратени по компетентност на Районна прокуратура – Пловдив, където била образувана прокурорска преписка № 2598/2026 г. Същата приключила с постановление от 23.02.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, с което било отказано да бъде образувано досъдебно производство.

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. К. Г. И. се установяват констатациите на контролния орган по време на проверката, послужили като фактическо основание за съставянето на акта. Изяснява се, че преди спирането на автомобила на жалбоподателя и извеждането му от транспортния поток свид.

И. е извършвал проверки по метода на линеен контрол, като чрез работната си станция с отдалечен достъп е въвеждал регистрационните номера на превозни средства, които е наблюдавал, че са в движение. От показанията на свидетеля се установява и резултата от тази проверка спрямо управлявания от жалбоподателя автомобил, а именно неговата регистрация е била прекратена.

От свидетелските показания съдът черпи доказателствена информация за 3 основанието за прекратяване на регистрацията – поради липса на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Установява се още, че до приключване на проверката и съставянето на акта свид. И. не е узнал дали жалбоподателят е уведомен за прекратяването на регистрацията на превозното средство, както и че в снетите от водача писмени обяснения той изрично е възразил за това да не е знаел за факта на дерегистрацията на автомобила.

От справка от автоматизираната информационна система (АИС) „Регистрация“ за МПС с рег. № ********** се установява, че то представлява лек автомобил с марка и модел „Форд С Макс“, а негов собственик е жалбоподателят М..

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя А. С. М. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС с № **********, издадено на 28.02.2024 г., валидно до 28.02.2029 г. и с налични 29 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По приложението на материалния закон от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 19.01.2026 г. около 15:45 часа в гр. Пловдив, на бул. „Б.“ до № 103 жалбоподателят А. С. М. е управлявал лек автомобил „Форд С Макс“ с рег. № **********, за който в информационната система на МВР е било отбелязано, че е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. По делото се доказва, че лекият автомобил е бил в движение, когато е забелязан от полицейските служители и те са предприели действия за неговото спиране. По несъмнен начин е установено и че превозното средство е управлявано от жалбоподателя М.. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП и е годен субект на нарушението, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП отговорността се носи от водача на превозното средство.

Деянието е извършено и регистрацията на автомобила е прекратена при действието на актуалната редакция на чл. 143, ал. 9 вр. с ал. 10 от ЗДвП. Преди измененията с ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г. приложение намира Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

След издаване на тълкувателното постановление за привеждане на 4 нормативната уредба в съответствие с него в чл. 143 от ЗДвП са извършени законодателни промени с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г., по силата на които:

- задължението за органите на секторите „Пътна полиция“ за изпращане на уведомление до собственика по смисъла на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е отпаднало;

- за сметка на това, за да се отговори на изясненото в тълкувателното постановление положение, че: „…Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация…“ с оглед възможността за формиране на субективната страна на нарушението, то с новата редакция на чл. 143 от ЗДвП изрично е предвидено, че прекратяването на регистрацията вече не настъпва с вписване в автоматизираната информационна система на МВР, а с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства.

В този смисъл е и актуалната редакция на чл. 143, ал. 9 от ЗДвП, съгласно която: „Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства:

- при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства;

- при унищожаване, конфискуване или отнемане в полза на държавата на превозно средство, или изоставено в полза на държавата превозно средство;

- в предвидените в закон случаи;

- при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3 ЗДвП и - при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер“.

Прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП попада в хипотезата на предвиден в закона случай, доколкото за разлика например от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП тук не е предвиден нарочен ред за извършване. Поради това съдът приема, че при действащата правна уредба вписването в Националния регистър на пътните превозни средства има не само оповестително, но и конститутивно действие за настъпване на правните последици по прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.