Решение № 7841 от 11.07.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 84/2022
- Вид
- Решение № 7841
- Подписан
- 11.07.2022
- В сила
- 11.07.2022
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 7841 гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110100084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ... срещу Б. Д. Б., с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ за заплащане на сумата от 614,64 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, вкл. ликвидационни разноски в размер на 25 лв., за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 29.04.2019 г. в гр. ..., причинени от Б. Д. Б., при управлението на лек автомобил марка „...“ с ДК № ...
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от ответника лек автомобил е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на лек автомобил. Поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения лек автомобил в размер на действителните вреди. Твърди, че спрямо ответника, в качеството му на делинквент, е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение, тъй като към момента на инцидента същият е бил неправоспособен водач, под въздействие на алкохол и след употребата на наркотични вещества. Претендира от ответника заплащането на сумата в размер на 614,64 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. по застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 29.04.2019 г. в гр. ..., причинени от ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
С протоколно определение, държано в проведеното на 05.07.2022г. открито съдебно заседание по делото съдът е приел, че предпоставките за това са налице. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място същият не изпрати 1 представител в първото заседание по делото, като не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - с разпореждането от 06.01.2022г. , което е връчено на ответника ведно с преписа от исковата молба, на същия са указани последиците от неявяването му в съдебно заседание.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноските в настоящето производство в размер на 50 лв. за държавна такса. Същият не е представил доказателства за това разноски за адвокатски хонорар действително да са сторени, поради което такива не му се следват.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Д. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. ..., кв. „...“, ... да заплати на ЗД „...“ АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление в ... на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ сумата от 614,64 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, вкл. ликвидационни разноски в размер на 25 лв. за вреди от ПТП, настъпило на 29.04.2019 г. в гр. ..., причинени от ответника при управлението на лек автомобил марка „...“ с ДК № ... ведно със законната лихва от 02.09.2021г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2