Определение № 804 от 15.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804 гр. Варна, 15.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20233001000590 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх. № 3960/25.09.2023г. на „ИНОВАСИОН“ ООД- гр. Разград, представлявано по пълномощие от адв. М. М. от АК- Разград, срещу определение № 46/11.09.2023г. постановено по т. д. № 31/2023г. по описа на РОС, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по д. № 30/2023 г. по описа на РОС, на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, по съображения, че доколкото с произнасянето с крайния съдебен акт не би се формирала сила на пресъдено нещо по спорните въпроси, не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, респ. липсва отношение на преюдициалност между двете производства. Искането към въззивния съд е за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводстветните действия.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

1

За да се произнесе по оплакванията в жалбата съставът на ВнАпС съобрази следното:

Производството по т. д. № 31/2023 г. по описа на РОС е образувано по жалба на „Иновасион“ ООД, действащо чрез адв. М. М., срещу отказ № 20230828184011/30.08.2023 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20230828184011 за вписване на обстоятелства по партида на дружеството, свързани с решение на общото събрание на съдружниците за изключване на съдружник Ю.С.Х., решение за разпределение на дружествените дялове на изключения съдружник и приемане на нов дружествен договор. Първоинстанционният съд е констатирал, че пред РОС е образувано търг. дело № 30/2023 г. по описа на съда, по искова молба с вх. № 3709/07.09.2023г. по регистъра на съда, с която Ю.С.Х., в качеството му на съдружник в „Иновасион“ ООД, е предявил иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения, взети на извънредно общо събрание на съдружниците в дружеството. С обжалваното определение, съдът е приел, че между двете дела е налице връзка на преюдициалност с оглед обстоятелството, че изходът на спора за отмяна на решенията на общото събрание на дружеството, взети на 25.08.2023 г., ще обуслови решението по въпроса относно постановения отказ от Агенция по вписванията досежно обстоятелствата по изключване на съдружника Ю.С.Х..

Настоящият състав на Апелативен съд – Варна, намира, че първоинстанционното определение за спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основанието за спиране по цитираната норма е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. В ТР № 2/19.11.2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

2

Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В мотивите на т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС тази зависимост е обяснена и със съотношението между различния спорен предмет и на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Нормата на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК изисква наличие на пряка връзка междъ съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установи този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск не формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен неговия изход. Само разглеждането на общи факти или правоотношения в мотивите на решението не е достатъчно да обуслови спиране на друго исково производство на осн. чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК.

Разглеждането на едни и същи преюдициални факти и правоотношения и по двете дела, но без формирането на сила на пресъдено нещо по тях, не представлява основание за спиране на делото по смисъла на цитираната норма.

Производството по вписванията /респ. заличаването на вписани/ обстоятелства или обявяване на предвидени в закона актове по партидата на търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел е охранително такова и има едностранен характер, доколкото вписването, обявяването или заличаването се извършва въз основа на подадено заявление от съответния търговец или юридическо лице с нестопанска цел и създава изгодни последици за него, като заинтересован, без да се засяга чужда правна сфера, а отказът това да бъде направено засяга единствено неговия правен интерес.

Поради това и с чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предвиден контрол за законосъобразност да бъде допустим единствено по отношение на отказа да бъде извършено исканото действие по вписване. Изменението на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЛНЦ /обн. ДВ бр.105/2020 г./ не променя характера на производството от едностранно в състезателно такова, тъй като Агенцията по вписванията е 3 държавен орган на изпълнителната власт, натоварен с конкретни функции по регистрацията, воденето, съхраняването и осигуряването на достъп до Търговския регистър, същата не е в гражданскоправен спор със заявителя, тъй като не разполага с противопоставими на заявителя накърними насрещни права и задължения, характерни за гражданското правоотношение. В този смисъл, охранителният акт се отнася само до правната сфера на молителя и няма друго лице, върху чиято правна сфера актът да посяга, така, че то да е легитимирано да участва в охранителното производство като насрещна страна. Правилното на чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ не позволява регистърното производство да се определи като спорно производство, а разкрива неговата същност на охранително производство, чиито краен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо. Изходът на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ за отмяна на отказа за вписване на обстоятелства не би се отразил върху спора по предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общо събрание на дружеството, който има и конститутивен характер, по начина предвиден в чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК.

С оглед изложеното, въззивният съдебен състав прави извода, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, респ. обжалваното определение на РОС е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното ВнАпС, ТО, ІII- ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 46/11.09.2023г., постановено по т. д. № 31/2023 г. по описа на Разградски окръжен съд, и

ВРЪЩА делото на Разградски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5