Решение № 10110 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10110 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110158108 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ....... срещу ..... с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира осъждането на ответника за заплащането на следните суми: 9524,05 лв., представляваща усвоена и непогасена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 17.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, 4671,34 лв. – договорна лихва, начислена за периода 22.01.2019 г. 16.10.2021 г., 2093,52 лв. – законна лихва за забава за периода 17.10.2021 г. 19.10.2023 г., както и 87,66 лв. – сбор от дължимите такси, формирани, както следва: 45 лв. – сбор от такси за невнесена минимална сума за револвиране и 42,66 лв. – такса за управление.

Ищецът излага, че на 17.10.2018 г. сключил с ответника договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който предоставил на кредитополучателя банков револвиращ кредит в размер на 10 000 лв., под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурявал чрез издадена кредитна карта ......... Сочи, че за усвоената част от лимита клиентът заплащал променлива лихва в размер на 1 договорения лихвен процент по кредита, която се начислявала ежедневно върху фактически използваната сума. Погасяването на кредита се осъществявало чрез ежемесечни вноски на минимална сума за револвиране, съгласно приложимите към договора общи условия. Усвояването по кредитния лимит било извършвано чрез теглене на ATM и парични трансфери към трети лица заплащане с кредитна карта. Според чл. 1 от договора, олихвяването на сумата по кредита било с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил на стойност от 17,95% годишно, или 0,05% на ден, формиран от стойността на референтния лихвен процент в размер на 0,22% и фиксирана надбавка от 17,78%. При невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се начислявала такса за невнесена минимална сума, съгласно чл. 26, ал. 6 от общите условия (ОУ). Ищецът излага доводи, че в случай че четири поредни месеца кредитополучателят не револвира кредита или револвира със суми помалки от дължимите, правото му на ползване на кредита се прекратявало. В тази връзка, предвид липсата на револвиране на кредитния лимит в периода от месец януари 2019 г. до месец април 2019 г., правото на ползване на кредита от страна на ответника било спряно. Според чл. 27, ал. 2 от ОУ, срокът на ползване на кредита съвпадал със срока на валидност на предоставената кредитна карта, който в настоящия случай изтекъл на 17.10.2021 г. Ищецът твърди, че вземанията му по договора са с настъпил падеж, поради което претендира осъждането му за следните суми: 9524,05 лв. - усвоена и непогасена главница, представляваща част от уговорения кредитен лимит, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга; 4671,34 лв. – договорна лихва, начислена за периода 22.01.2019 г. – 16.10.2021 г.; 2093,52 лв. – законна лихва за забава за периода 17.10.2021 г. – 19.10.2023 г.; 87,66 лв. – сбор от дължимите такси, формирани, както следва: 45 лв. – сбор от такси за невнесена минимална сума за револвиране и 42,66 лв. – такса за управление. Обективира искане за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Назначеният особен представител на ответника е взел становище по същество като е направил възражение за наличие на неравноправни клаузи и нищожност на договора, както и възражение за изтекла погасителна давност.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на 2 страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица между ищеца ...... и ответника ........ от 12.10.2018г., съгласно който ищецът е издал на ответника кредитна карта с кредитен лимит от 10 000 лева, срещу насрещно задължение на последния да върне заетата сума заедно с договорна лихва, определена съобразно променлив годишен лихвен процент в размер на 17,95 %, или 0, 05 % на ден, съответно ГПР в размер на 19,50 %, изчислен към момента на сключване на договора. Представени по делото са и Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на ....., условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на ....., както и погасителен план и ГПР, всички подписани от ответника ...... Представена е и декларация за предаване на банкова карта, от която се установява, че ответникът ..... е получил кредитната карта по процесния договор на 26.10.2018г.

Съгласно чл. 30 и следващите от Общите условия към договора, клиентът е длъжен ежемесечно, в рамките на определен в Условията за издаване и обслужване на кредитната карта срок след падежната дата (гратисен период), да револвира кредита си, като заплати месечната минимална сума за револвиране (МСР). Денят след падежната дата, на която се изчислява МСР, се счита за началната дата на гратисния период. Видно от представените Условия за издаване и обслужване на кредитната карта, размерът на минималната сума за револвиране (МСР) е определен на 3%, със срок на плащане – 15 дни след 20то число на всеки месец.

Съгласно чл.85 от Общите условия срокът на действие на договора съвпада със срока на валидност на издадената карта. В чл. 32 от Общите условия е предвидено, при невнасяне на минималните суми за револвиране четири поредни месеца, правото на ползване на кредита се спира, а видно от чл.33 ако клиентът не погаси задължението си в размера и в срока по чл.32 ползването на кредитния лимит се прекратява, а вземането за целия използван кредитен лимит става изискуемо и се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент и с допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта.

3

По делото е изслушано и прието, без възражения от страните, заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено. Вещото лице е констатирало, че за периода от 26.10.2018 г. до 19.11.2018 г. ответникът е усвоил средства по кредитния лимит в общ размер от 9815,52 лева, от които изтеглени от АТМ 4950 лева и извършени покупки с ПОС – 4865,52 лева.

Начислената възнаградителна лихва за периода от 26.10.2018 г. до 20.01.2019 г. е в размер на 363,78 лева, а договорните такси за същия период са в размер н а 138,50 лева, както и 75 лева начислени такси за нереволвиране до 09.04.2019г. През периода от 26.10.2018 г. до 22.04.2019г г. ответникът е извършил плащания в общ размер на 868,75 лева, които са погасени 138,5 лева договорни такси, 75 лева такса нереволвиране, 363,78 лева възнаградителна лихва и 291,47 лева от главницата. След така извършените погашения неплатената главница е останала в размер на 9524,05 лева. Вещото лице е констатирало, че няма плащания по кредитната карта след погасяване на вноска с падеж 20.12.2018г., като не били заплатени вноски с падежи 20.01.2019г., 20.02.2019г., 20.03.2019г. и 20.04.2019г., поради което на 22.04.2019г. било спряно правото на ползване на картата, а с оглед уговорения срок на валидност на картата – 3 години, договорът е прекратен, считано от 17.10.2021г. Видно е също така, че за периода от 17.10.2021 г. до 20.10.2023 г. е начислена лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 2093,52 лева. Вещото лице е изчислило, че неплатената договорна лихва по чл.1, ал.2 от договора с падежи от 22.01.2019г. до 17.10.2021г. е в размер на 4 671,34 лева.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

4

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен с ответника договор за револвиращ кредит със съдържанието, посочено в исковата молба, усвояване на сумата по кредита от страна на ответника срещу поетото от него задължение за връщането й, ведно с уговорената възнаградителна лихва, съгласно условията на договора, изискуемост на вземанията, изпадането на ответника в забава, както и дължимостта на претендираните такси.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед събраните по делото доказателства претендираните вземания за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава се явяват установени по размер.

Видно от приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, както и от представеното извлечение от счетоводните книги на банката, за периода от 26.10.2018 г. до 20.01.2019 г. кредитният лимит е бил активен, като ответникът е извършвал усвоявания в общ размер от 9815,52 и спорадични плащания на минимални погасителни вноски по главница лихви и такси в общ размер на 868,75 лева. От извлечението от счетоводните книги на банката-ищец се установява, че непогасените месечни вноски по главницата са в следния размер: вноска с падеж 10.01.2019 г. в размер на 814 лева; вноска с падеж 10.02.2019 г. в размер на 801,70 лева, вноска с падеж 10.03.2019г. в размер на 559,43 лева и вноска с падеж 10.04.2019 г. в размер на 882,87 лева.

Следователно за периода от 10.01.2019 г. до 10.04.2019 г. непогасената просрочена главница по падежиралите вноски е в общ размер на 3058 лева. С оглед на това, на 22.04.2019 г., видно от експертното заключение по ССчЕ, ползването на кредитния лимит и плащането на месечни минимални погасителни вноски е преустановено. По делото обаче не се твърди, нито се установява кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем на 22.04.2019 г. или на която и да било друга дата преди изтичане на неговия срок.

Установените в общите условия клаузи за автоматична предсрочна изискуемост на кредита не произвеждат правен ефект – както и е изяснено с т.

18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от датата на обявяването й на длъжника, а не от момента на осчетоводяването й от страна на банката. След като не се 5 установява кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем чрез уведомяване на ответника, извършеното на 22.04.2019 г. осчетоводяване като изискуема на цялата усвоена и непогасена главница е без правно значение.

В действителност, видно от експертното заключение по съдебносчетоводната експертиза, на 22.04.2019 г. ищецът е преустановил предоставянето на кредитния лимит /блокирал е кредитната карта съгласно чл.33 от ОУ, с което е преустановено и задължението на ответника кредитополучател да заплаща ежемесечни минимални погасителни вноски за неговото поддържане. Преустановяването на ползването на кредитния лимит не води до прекъсване на договорната връзка между страните и последните остават обвързани от уговорените условия за неговото предоставяне и плащане. При това положение към датата на блокиране на кредитната карта – 22.04.2019 г. – изискуемите вземания по главницата са били само в размер на 3058 лева /по просрочените минималните погасителни вноски/, докато останалата част от усвоената главница в размер на 6466,05 лева е била изискуема и дължима с изтичане на срока на договора. Този срок е уговорен в полза на длъжника и след като предимството му не е отнето на по-ранна дата чрез обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то остатъкът от усвоената главница /извън вече падежиралите минимални погасителни вноски/ става изискуем именно с неговото изтичане. За периода от 20.12.2014 г. до 28.02.2016 г. вземането за 6466,05 лева е било възникнало, но не е било изискуемо, защото кредиторът /ищец/ не е могъл да иска изпълнението му, независимо от преустановяването на правото на кредитополучателя да ползва кредитния лимит.