Присъда № 144 от 07.11.2022, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 144/07.11.2022 г. , постановена по НОХД № 719/2022 г. по описа на ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против Т. М. Б. от с. К., обл. Р., за престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин факта на неизпълнение задължението за издръжка от страна на подсъдимия в размер на повече от две месечни вноски и пледира да бъде признат за виновен. Предлага да му се наложи наказание пробация в размер на две години.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. , като дава обяснения по предявеното му обвинение. Излага доводи, че не е плащал издръжка на детето си поради влошеното си здравословно състояние, изискващо средства за лечение, и поради обстоятелството, че през инкриминирания период е бил безработен. Живее от социални помощи, които му стигат да покрие разходите за храна и лекарства. Излага също, че когато е имал възможност, е плащал дребни суми за издръжката на детето в размер на по 30 до 50 лв.

Служебният защитник пледира за оправдателна присъда, тъй като през инкриминирания период подсъдимият е бил в обективна невъзможност да изпълнява задължението си за издръжка, тъй като е с 60% намалена трудоспособност. Наличното му заболяване пречи да е трудово ангажиран.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

До 2009г. подс. Б. и св. Г. М. живеели на семейни начала последователно в с. К., обл. Р., и в гр. Р.. От съвместното им съжителство на *** г. се родила дъщеря им Е. Т. Б., ЕГН **********. През 2008 год. се установило, че същото е с диагноза детска церебрална парализа. Тогава отношението на подсъдимия към св. М. и детето се променило.

Подсъдимият Б. заминал за Италия. Свидетелката М. заживяла в гр. Ямбол като сама се справяла с грижите, лечението и издръжката на детето.

Свидетелката М. завела срещу подсъдимия Б.о дело за издръжка № ***г. по описа на ЯРС, което приключило със спогодба, одобрена с Опр. № ***г. и влязла в сила на 20.07.2016г., съгласно която подсъдимият Б. бил осъден да заплаща на св. М., в качеството й на *** на малолетното им дете Е. Т. Б., месечна издръжка в размер на 150 лева. През 2017г. подсъдимият разбрал, че е осъден да плаща издръжка на детето в размер на 150 лева месечно.

С присъда №***г по НОХД ***гс на PC-Ямбол влязла в сила на 19.02.2021г. подсъдимия Б. е осъден за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК на пробация, за това че в периода от месец март 2017 г. до месец юни 2020 г., включително, в гр.Ямбол, след като по силата на спогодба, одобрена по гр.д. № *** г. по описа на Ямболски районен съд, влязла в сила на 20.07.2016 г., е осъден да издържа свой низходящ - малолетното дете Е. Т. Б., родена на *** г., като заплаща на Г. И. М. от гр.Ямбол, в качеството й на *** на детето, месечна издръжка в размер 150 лв., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – 40 месечни вноски .

Въпреки това, до момента е продължил да не плаща месечната издръжка и за период от месец септември 2020г до месец юни 2022г включително не е изплатил нито една месечна вноска.

Подсъдимия страда от варикозни вени на долните крайници с язва и от 07.07.2022 год. е със 70 % трайно намалена работоспособност. От 28.12.2016г. до момента е регистриран като търсещ работа в Дирекция „Бюро по труда“ – Р..

1

Със заповед на директора на Д“СП“ гр. Р. на подсъдимия Б. са отпуснати социални помощи в размер на 103,50 лв. от 01.08.2022 год.

От представените платежни нареждания в с.з. на 12.10.2022 год. се установява, че на 17.06.2021 год. Б. е привел сумата от 20 лв., 16.07.2021 год. – сума от 30 лв., на 14.02.2022 год. сума от 30 лв., на 16.10.2021 год.- 30 лв., на 16.12.2021 год. – 30 лв., на 17.11.2021 год. – 30 лв., на 06.01.2022 год. – 30 лв., на 22.11.2021 год. – 30 лв.

Платежните нареждания за 22.10.2019 год. и 22.11.2022 год. касаят период извън този за който му е предявено обвинение, а тези за 15.10.2021 год. и за 16.12.2021 год. са представени два пъти.

Видно от експертно решение № *** год. свидетелката Г. И. М. е с 60% трайно намалена работоспособност.

Горното съдът прие за установено от обясненията на подсъдимия, от показанията на св. М., както и от писмените доказателства по делото, на които съдът даде вяра, тъй като, преценени поотделно и в тяхната съвкупност са последователни, логични, безпротиворечиви и кореспондират изцяло помежду си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Както от обективна, така и от субективна страна подс. Б. е извършил престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец септември 2020 г. до месец юни 2022 г. включително, след като по силата на спогодба, одобрена с Определение № ***г., постановена по гр.д. №***г. по описа на РС-Ямбол,влязло в законна сила на 20.07.2016г. е осъден да издържа свой низходящ-непълнолетното си дете Е. Т. Б., родена на ***г.,като заплаща на Г. И. М. от гр.Ямбол, в качеството й на *** на детето месечна издръжка в размер на 150 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски-22 месечни вноски по 150 лв. всяка, общо в размер на 3300 лв., като деянието е извършено в условията на повторност.

От събраните по делото доказателства се установява, че при осъществяване на престъплението подсъдимият е действал в условията на повторност , тъй като с влязла в сила на 19.02.2021 год. присъда №***г по НОХД ***гс на PC-Ямбол подсъдимия Б. е осъден за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК на пробация. Т.е. подсъдимия Б. е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и от изтърпяването на наказанието по нея не е изтекъл и визирания в чл.30 от НК пет годишен срок.

Безспорно, в случая е налице извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието и броят на неплатените вноски се установяват, както от гласните доказателства по делото, така и от писмените такива.

Изпълнителното деяние по чл.183, ал.1 от НК е осъществено чрез бездействие и се изразява в неплащане на две или повече месечни вноски от присъдена в полза на низходящ на подсъдимия издръжка. В конкретният случай подс. Б. не е изпълнил задължението си за плащане издръжка на детето си Е. през периода от месец септември 2020 г. до месец юни 2022 г. включително, т.е. за 22 месеца, като общата дължима сума за издръжката на детето в размер на 3300 лв. Касае се за престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносен за издържаното лице резултат. Счита се, че обществените отношения са увредени с неплащането на повече от две месечни вноски за издръжка.

Налице са всички съставомерни признаци на престъплението, за което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение – подсъдимия е баща на Е. Т. Б. и същата се явява негова низходяща.

С Определение № ***г., постановена по гр.д. №***г. по описа на РС-Ямбол,влязло в законна сила на 20.07.2016г. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер по 150 лв.

Безспорно е установен и периода, през който е извършено престъплението – месец 2 септември 2020 год. до месец юни 2022 .год

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. От събраните по време на съдебното следствие гласни доказателства по безспорен начин се установи, че подсъдимия Б. през месец февруари 2017г. е разбрал за влязлото в сила решение на гражданският съд и оттогава е знаел, че съгласно това решение дължи на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 150 лв. Съзнавал е, че през периода от месец септември 2020 г. до месец юни 2022 г., включително, не предприема никакви действия за изпълнение на задължението си за издръжка, че последното възлиза на повече от две месечни вноски и пряко е целял това, тъй като е предвиждал неизбежността на резултата. Същевременно през този период, макар и с намалена трудоспособност, подсъдимият е бил в състояние да работи и не е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни задължението си.

Установените през някои от месеците от инкриминирания период частични плащания, нямат отношение към субективната съставомерност на деянието и не променят извода за неговата обективна съставомерност, тъй като издръжката цели да задоволи нуждите на издържания за съответния период и затова се дължи изцяло, така, както е присъдена, и в началото на всеки месец. Лошото изпълнение в количествено и времево отношение на паричното задължение – частично и/или със забава, се счита за неизпълнение на задължението.

Съдът не споделя доводите на защитника на подсъдимия за обективна невъзможност на подсъдимия да заплаща издръжката поради влошеното му здравословно състояние. За реализиране състава на престъплението по чл.183, ал.1 т. НК е без значение трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения за издръжка родител; здравословното му състояние; новото семейно съжителстване на родителите ;наличието и на други деца и т.н.

В тази насока е и Решение № *** год. по н.д. № *** год. на III н.о. на ВКС.

Несериозни са и доводите, че подсъдимия, че през голям период от инкриминирания период подсъдимия е бил на лечение в болнично заведение.По делото са представени 3 бр. епикризи видно от които подсъдимия е постъпвал на лечение за периода от 10.07.2020 год. до 24.07.2020 год. , от 23.07.2021 год. до 28.07.2021 год., и от 23.04.2022 год. до 28.04.2022 год. Останалите три епикризи касаят период извън инкриминирания такъв. През инккриминарания период подсъдимия е бил на болнично лечение за 27 дни, като през този период няма доказателства да не си е получавал социалните помощи.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда две алтернативни наказания – лишаване от свобода до една година или пробация. В тези рамки, съдът му наложи наказание по по-леката алтернатива на предвиденото в закона – пробация, с конкретни пробационните мерки 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично, 2. задължителни периодични срещи с пробционен служител за срок от две години. При определяне конкретния размер на наказанието съдът взе предвид от една страна сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца, оказаното от негова страна съдействие за разкриване на обективната истина, влошеното му здравословно състояние и обстоятелството, че през инкриминирания период е бил безработен. От друга страна, съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от характера на засегнатите обществени отношения, осигуряващи средства за нормалното съществуване на издържания, от големия брой неплатени вноски, от обстоятелството, че се касае за неплащане на издръжка на дете с вродени тежки заболявания, изискващи значително повече средства и за лечение, както и от здравословното състояние на майката, която също е с 60% нетрудоспособност при което намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, изложените по-горе смекчаващи отговорността му такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание, за да обосноват 3 приложението на чл.55 от НК.

При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК, в негова тежест бяха присъдени направените по делото разноски в размер на 200лева в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол и 20 лв. в приход на бюджета на съдебната власт , по сметка на ЯРС.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 144 гр. Ямбол, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Я.П.С. и прокурора В. В. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Наказателно дело от общ характер № 20222330200719 по описа за 2022 година