Определение № 534 от 06.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534 гр. Ловеч, 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500271 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 413 вр. чл.417- 418 ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 1611/24.04.2023г. подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ЕИК 131134023, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Н. против разпореждане № 326/04.04.2023г. по ч.гр.д. № 20234320100108 по описа за 2023 година на Районен съд - Л., с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Б.

И. П., ЕГН **********, гр. Л., ул. „Кънчо Велин“ № 17.

Жалбоподателят излага твърдения, че съдът неправилно е приел, че вземането не е индивидуализирано и че заявлението е нередовно. Сочи, че заявлението съдържа всички данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски по договор, както и за броя на платените вноски по договор, конкретно просрочени вноски, размерът на паричното задължение по компоненти. Твърди, че сключването на застраховка не е условие за предоставянето на кредита, а потребителят по собствено желание е избрал да обезпечи кредита чрез една от застрахователните услуги, които предлага кредитора като застраховател като цитира разпоредби от ЗЗП. Сочи, че съгласно Закон за счетоводството са посочени задължителните реквизити на извлечение от сметка, минималното необходимо съдържание, за да отговаря 1 то на изискванията за редовен от външна страна документ. Посочва, че потребителят само е избрал сключването на застраховката, което не е условие за договора. Разхода по самата застраховка се плащал от потребителя на равни месечни вноски към основната сума по кредита, а сключването на застраховката се налагало, тъй като покривало загубите от неплатежоспособност, ако потребителят получи смърт, трайно или временно намалена неработоспособност в следствие на заболяване или злополука, както и при недоброволна загуба на работа или повреда на уреда. Счита, че няма налице порок на волята при сключване на договора и същият отговарял по вид, форма и размер на шрифта. Счита, че вземането е достатъчно индивидуализирано в заявлението, съгласно дадените указания. Посочва, че вземането е сформирано от главница в размер на 8 700.00 лева и застраховка в размер на 3048.45 лева и върху сборът е начислява договорна лихва.

Застрахователната премия била платена от кредитодателя и следва да му се върне сумата. Моли съда да отмени изцяло цитираното разпореждане и да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Претендира разноски в настоящата инстанция.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 вр. чл.418, ал.4 ГПК) чрез процесуален представител юриконсулт М. Н., с надлежно учредена представителна власт (л.7 от делото).

Разпореждането е връчено на заявителя на 12.04.2023г. ( л.57 от първоинстанционното дело), а жалбата е подадена чрез куриер на 18.04.2023г. ( л.25 от делото). Съгласно чл.418, ал.4 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 19.04.2023г., поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.418, ал.4 ГПК. Същата съдържа всички необходими реквизити на основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК, както е заплатена и държавна такса в размер на половината от таксата в първата инстанция (1 % от 123.60 = 123.60 лева) и следва да се разгледа по същество.

По валидността и допустимостта на съдебния акт

2

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа на надлежно развито производство. Съдебният акт е мотивиран, издаден в писмена форма. Налице са положителните предпоставки и липсват отрицателните предпоставки за съществуване и надлежното упражняване на правото на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, поради което следва да се прецени неговата правилност.

По правилността на съдебния акт

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.№ 721/24.02.2023., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. И. П., ЕГН **********, гр. Л., ул.

„Кънчо Велин“ № 17 за сумите от: 11 056.46 лева главница; 1 127.25 лева, представляваща възнаградителна (договорна) лихва за периода от

15.07.2022г. до 23.01.2023г ; 176.74 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 15.07.2022 г. до 15.02.2023 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението (24.02.2023 г. ) до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното производство в размер на 247.21 лева, представляваща държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит № 4053484083/14.02.2022 г., който не е сключен при Общи условия, същият бил подписан от всяка една от страните.

Представено е извлечение по чл.60, ал.2 ЗКИ, в което е записано, че размерът на сумата по договора е 16 542.20 лева, общият размер на просрочената 3 вноска бил 1 033.89 лева, кредитът бил разсрочен на 48 броя погасителни вноски, като началната дата на договора била 15.03.2022 г., а крайната 15.02.2026 г. Посочено е, че длъжникът не е платил вноски от 15.07.2022 г., 15.08.2022 г., 15.09.2022 г. Процесните суми се претендират на база предсрочна изискуемост от 23.01.2023 г., а падежът на вноската бил на 15 число на месеца. Към заявлението е приложен договорът за потребителски кредит ведно с погасителния план, както и доказателство, че уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и достигнало до знание на длъжника на 23.01.2022 г.

С разпореждане № 209/28.02.2023 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовностти на заявлението като посочи: какъв е размерът на отпуснатия кредит, как е сключен договорът – присъствено или от разстояние, как, кога и в какъв размер е реално предоставена паричната сума на длъжника.

В указания срок от заявителят е постъпила уточняваща молба с вх.№ 1093/17.03.2023 г., в която се уточнява, че търсената сума от 11 748.45 лева са включени вноските от главница в размер на 8 700 лева и 3 048.45 лева, представляващи застрахователна премия. Последната била отпусната под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя била заплатена на застрахователя. Застраховката не е била условие по сключване на договора. Сумата по застраховката била включена в главницата по връщане на кредита, кредитодателят бил застрахователен посредник.

Застрахователните рискове били смърт, времена неработоспособност, хоспитализация, полагане на грижа за болен, смърт в резултат на злополука и заболяване, и хоспитализация в следствие на злополука. Приложени били заявление-декларация за установяване на договорни отношения и застрахователния договор. Посочва, че сумата е била усвоена от длъжника чрез директното изплащане на продавача на вещта, която е закупена от длъжника. Посочено е, че договорът е сключен по електронен път от разстояние, като не прилага договора в оригинал.

С разпореждане № 326/04.04.2023 г. по ч. гр. д. № 20234320100108 по описа за 2023 година, Районен съд - Л. е отхвърлил изцяло заявлението, тъй като извлечението от счетоводните книги противоречи на приложените документи, удостоверяващи съдържанието на договорните клаузи между 4 страните. Посочено е, че в извлечението от банката е написано, че размерът на сумата е 16 542.20 лева, а в договора било посочено 8 700 лева. Това не съответствало и на посоченото в допълнителната молба, че към договора имало сключена застраховка в размер на 3 048.45 лева. Съдът е приел, че заявлението не е ясно, а представеният документ не е редовен от външна страна. Изложил е допълнителни съображение, че клаузата за застраховка е неравноправна, като я приел, че противоречи на закона – чл.143 ЗЗПотр, заобикаля чл.19 ЗПК и приел. Първоинстанционният съд се позовал и на решение по дело С-618/10. Посочено е, че съдът не може да уважи заявлението и за размера по договора, тъй като документът на който се базира е нередовен и искат незабавно изпълнение.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед на гореизложеното настоящият съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно, а частната жалба за неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, заявлението и извлечението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. Съгласно чл.7, ал 3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи (недействителни) при потребителски договори. Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си

От представения договор за потребителски кредит и уточненията към заявлението се установи, че е сключен договор за главница в размер на 8 700 лева, което при посочен ГЛП, при служебно изчисление, се установи, че общият размер по кредита, включващ главница и договорна лихва е 12 249.60 лева. Следователно договорната лихва е в размер на 3 549.60 лева. От друга страна в представения договор няма клауза за предоставяне на застраховка.

Следователно страните не са се съгласили такава да се поеме. В извлечението, въз основа на което се претендира процесната сума, е 5 посочено, общата сума по договора е 16 542.20 лева. Въз основа на тези факти може да се направи доказателствен извод има съществено разминаване между договор и извлечение от счетоводни книги, което е правно основание за отхвърляне на заявлението, респективно да не се издаде заповед за незабавно изпълнение. В този смисъл не може да се присъди само сумата по договора, т.е. по-малко сума от извлечението, тъй като основание за производството е чл.417 ГПК и трябва да има пълно съответствие между документа по чл.417 ГПК и договореното между страните. Единственият възможен вариант е заявителят да се коригира данните в счетоводството и да издаде ново извлечение от счетоводните книги, което да съответства на договора.

На следващо място, договорът е сключен по електронен път, но не са представени доказателства как е сключен договорът – тоукъните, телефонните комуникатори, вид електронен подпис, връзката между електронното изявление и страна по договора. Не може да се авторството на изявленията на страните и дали това длъжникът действително се е съгласил да изтегли заема и да бъде страна по договора. И на това основание заявлението следва да се отхвърли.

Правилно и в съответствие със закона РС – Л. е приел, че така подаденото заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни и между тях съществува противоречие въз основа на главницата.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.