Решение № 15958 от 05.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15958 гр. С., 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110171250 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. Р. И., Д. Х. И., В. М. Х., В. Б. П., Е. И.

М., К. Н. Б., М. Н. С., Д. А. М., Я. Д. Ж., Б. Б. И. – Н., К. Т. Р., М. Н. М., Й. Б. Й., Д. П. И. и Я. Б. И., чрез адв. Б., срещу „Уиз Еър У.“ ЦРТ, чрез „Уиз Еър У. ЦРТ – клон България“ КЧТ, с която са предявени активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б. “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сума в размер на по 488,96 лева, представляваща обезщетение за вреди от закъснение на полет от 07.01.2022 г. с номер W6 4318 по направление Франкфурт Хаан – Л. С., по договори за въздушен превоз на пътници, ведно със законна лихва за периода от 30.12.2022 г. до изплащане на вземанията.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че със закупуване на самолетни билети сключили с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който последният се е задължил на 07.01.2022 г. в 22:35ч. (местно време) да изпълни полет с номер W6 4318 по направление Франкфурт Хаан – Л. С.. Твърдят, че на 07.01.2022 г. се представили на гишето за регистрация на Л.то във Франкфурт Хаан, както било предвидено и в часа преди излитане на горепосочения полет съгласно потвърдената тяхна резервация. Поддържат, че самолетът не излетял по предварително договореното разписание, съгласно потвърдената от ответника резервация, като полетът бил реализиран с голямо закъснение от над 23 часа при пристигането си в крайния пункт Л. С. на 09.01.2022 г., поради което поканили извънсъдебно ответника да заплати на всеки от тях дължимото им се обезщетение в размер на по 250 евро (с левова равностойност от 488,96 лв.), но 1 доброволно плащане не било извършено. Ето защо молят съда да уважи предявените искове, като осъди ответника да заплати на всеки от ищците сума в размер на по 488,96 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелството, че между ищците и ответника са били сключени договори за въздушен превоз за редовен полет W6 4318 на въздушния превозвач „УИЗ ЕЪР У.“ от Л. Франкфурт Хаан до Л. С., който следвало да се осъществи по разписание на 07.01.2022 г. в 22:35ч.

(местно време в Г.) и час на пристигане в 01:55 ч. на 08.01.2022 г. в България. Признава също така, че в потвърждение ищците са представили бордна карта, както и че полетът бил изпълнен със закъснение, но поддържа, че това се дължало на лоши метеорологични условия, а именно: наличие на снеговалеж на Л. Франкфурт Хаан на 07.01.2022 г. и на 08.01.2022 г. Поради това твърди, че процесният самолет не е могъл да излети от Л.

Франкфурт Хаан на 07.01.2022 г., поради което полетът бил изпълнен със закъснение от 22:16 часа, като самолетът е кацнал на Л. С. в 22:11 часа на 08.01.2022 г. Поддържа, че излитането на процесния полет не е било безопасно (нивото на риска било над допустимото) и би нарушило нормативните изисквания към оператора, поради което на 07.01.2022 г. и 08.01.2022 г. за Л. Франкфурт Хаан били наложени ограничения за опериране на пистите, поради почистването им, като за ограничението на операциите били издадени “Notamn” съобщения, които били задължителни за въздушните превозвачи. Ето защо се позовава на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, като твърди, че било налице извънредно обстоятелство и причинно-следствена връзка между закъснението на процесния полет, което изключвало отговорността на превозвача. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента).

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка Л. на територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между страните, че „Уиз Еър У.“ ЦРТ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има 2 намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на територията на Общността до 1 500 километра.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че между страните по делото е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на които ответникът се задължил на 07.01.2022 г. да изпълни полет с номер W6 4318 от Л. Франкфурт Хаан до Л. С., който следвало да се осъществи по разписание в 22:35 часа на 07.01.2022 г. (местно време в Г.), с разстояние до 1500 км; 2/ закъснение на посочения полет с 22:16 часа; 3/ явяване на ищците на Л.то в указания от авиопревозвача час.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че всички предпоставки от фактическия състав на предявените искове са доказани по делото.

Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно: 1/ наличието на правоизключващо отговорността възражение по чл.

5, § 3 от Регламента - наличие на събитие, което може да се квалифицира като "извънредно обстоятелство", освобождаващо го от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори и да са били взети всички необходими мерки и че същото се намира извън ефективния му контрол.

Следва да бъде посочено следното относно позоваването от ответника на член 5, параграф 3 от Регламента във връзка с четиринадесето и петнадесето съображение от същия регламент. Съгласно посочената разпоредба въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение, ако отмяната е по причина на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Тези елементи от освобождаващия от отговорност фактически състав следва да са налице кумулативно при стриктното ограничително тълкуване на фактите от хипотезиса, предвид целта на договарящите страни за постигане на висока степен на защита на пътниците във въздушния транспорт. Така събитието, довело в процесния случай до закъснение на полета, би било извънредно обстоятелство, когато, от една страна, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач, а от друга страна, поради своето естество или произход се намира извън ефективния контрол на последния.

Съгласно практиката на СЕС при отмяна на полет или при голямо закъснение, тоест такова, което е от три или повече часа, за въздушните превозвачи възникват задълженията по член 5, § 1 от Регламента (решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C-581/10 и C629/10, EU:C:2012:657, т. 40). На основание съображения 14 и 15, както и член 5, § 3 от посочения регламент, като дерогация от разпоредбите на § 1 от същия член въздушният превозвач се освобождава от задължението си да плати обезщетение на пътниците по член 7 от Регламента, ако може да докаже, че отмяната или закъснението от три или повече часа при пристигане на полет се дължи на извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат 3 избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C - 402/ 07 и C - 432/ 07, EU:C:2009:716, т. 69 и от 31 януари 2013 г., McDonagh, C-12/11, EU:C:2013:43, т. 38). В това отношение съображение 14 от споменатия Регламент предвижда, че такива обстоятелства могат да възникнат поспециално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с осъществяването на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач (вж. решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-549/07, EU:C:2008:771, т. 21). Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-549/07, EU:C:2008:771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C12/11, EU:C:2013:43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C-257/14, EU:C:2015:618, т. 36).

Така, за да се отговори на въпроса дали описаното събитие отговаря на изискванията за „извънредно“, следва да се анализира в контекста на особеностите, при които се осъществява въздушният транспорт. В този смисъл извънредните обстоятелства следва да произтичат от събития, които не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Така би било например в ситуацията, при която поради някакви извънредни, необичайни метеорологични условия, например изригване на вулкан или друг природен феномен, бъде излъчено съобщение за затваряне на цялото европейско въздушно пространство, което възпрепятства за неопределено време изпълнението на всички полети в европейския регион и прави невъзможно изпълнение на полета при вземането на каквито и да е мерки като например чрез прекачване на пътниците на друг самолет като възможна ефективна мярка за ограничаване на закъснението.

В отговора си авиопревозвачът се е позовал на следните „извънредни обстоятелства“: наличие на снеговалеж на Л. Франкфурт Хаан на 07.01.2022 г. и на 08.01.2022 г. Поради това твърди, че процесният самолет не е могъл да излети от Л. Франкфурт Хаан на 07.01.2022 г., поради което полетът бил изпълнен със закъснение от 22:16 часа, като самолетът е кацнал на Л. С. в 22:11 часа на 08.01.2022 г. Поддържа, че излитането на процесния полет не е било безопасно (нивото на риска било над допустимото) и би нарушило нормативните изисквания към оператора, поради което на 07.01.2022 г. и 08.01.2022 г. за Л. Франкфурт Хаан били наложени ограничения за опериране на пистите, поради почистването им, като за ограничението на операциите били издадени “Notamn” съобщения, които били задължителни за въздушните превозвачи. От приложеното по делото писмо от „СОФ КЪНЕКТ“ АД от 10.08.2023 г. (л.132 от делото) се установява, че полет W6 4318 е с реален час на кацане в гр. С. в 00:10 ч. на 09.01.2022 г., като на 07.01.2022 г. и 08.01.2022 г. Л. С. не е било затваряно за провеждането на полети. Същевременно, въпреки 4 указанията на съда, от ответника, в съответствие с носената от него доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не са ангажирани доказателства, които да установяват наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, изключващи отговорността му относно процесния полет от 07.01.2022 г.