Решение № 416 от 29.07.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Видин, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320100230 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Р. Л. П. от гр. Видин против „ЮтеКредит България“ ЕООД, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Сочи се, че на 25.05.2024 г., Р. П. е сключила Договор за кредит № L351857, по силата на който „ЮтеКредит България“ ЕООД й е предоставило сумата от 3 448.60 лв. при фиксиран ГЛП от 32.00 % и ГПР от 60.13 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 6 565.18 лв., като сумата включвала главница, лихва и такса за разглеждане.

Твърди се, че Договор за кредит № L351857 е нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи, а именно в процесния договор е посочено, че кредитополучателят дължи такса за услугата за разглеждане на кандидатури, която се изчислява спрямо сумата на Кредита и периода на Договора за кредит, като същата е на стойност от 1 159.36 лева.

Излага се, че според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Поддържа, че за да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - 1

„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Сочи, че допълнителната услуга – „разглеждане на заявката за паричен заем“ и дължима за нея „такса за разглеждане на документи“ по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение.

Услугата, описана в договора за потребителски кредит, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 1 159.36 лева е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна.

Излага, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане на документите противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна.

Твърди, че таксата за разглеждане на документите е неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Иска се от съда да обяви Договор за кредит № L351857, сключен на 25.05.2024 г.

2 между Р. П. и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 за НИЩОЖЕН, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.

Разпределена по пера общата сума на договора е следната - 3 448.60 лв. главница, 1 957.22 лв. лихва по договора и 1 159.36 лв. такса за услугата за разглеждане на кандидатури.

При условията на евентуалност, се иска от съда да признае за установено по отношение на „ЮтеКредит България“ ЕООД, че клаузата от Договор за кредит № L351857, сключен на 25.05.2024 г., която предвижда заплащане на такса за разглеждане на документи, е НИЩОЖНА.

Претендират се и сторените по делото разноски.

От ответното дружество в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорват исковата претенция като неоснователна по следните съображения:

Договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние, по електронен път. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6, Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация. На основание чл. 5 от ЗЕДЕУУ, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга съгласно Рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити. На основание чл.13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления. Закона за потребителски кредит допуска договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13. Договорът за кредит вкл. Преддоговорната информация. Общите условия са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език, при шрифт отговарящ на изискуемия по ЗПК.

Договорът за кредит е сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Договорът съдържа информация за размера на кредита, на Годишния процент на разходите (ГПР), на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните погасителни вноски, а размерите на ценовите елементи на договора - лихвата, таксата и ГПР не противоречат на добрите нрави, доколкото са съобразени с условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК (при спазване на начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл. 19, ал. 3 ЗПК).

Счита твърденията за недействителност на договора на основание чл. 26, ал. 1 от 3

ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 1-9 от ЗПК за изцяло неправилни и необосновани. Твърди, че Договор за кредит № L351857 отговаря на всички законови изисквания, тъй като на клиента са предоставени всички изискуеми от закона реквизити, с които той се е запознал, приел и съгласил, подписвайки ги, с което счита доводите на ищцовата страна за неправилни и неверни.

Излага, че в Рамковото споразумение за потребителски кредит, което е неизменна част към Договора, е посочено в какво се изразява разглеждането за оценка на кредитоспособността на клиента, а именно: чл. 6.1. Кредиторът определя персонален кредитен лимит (ПКЛ) на клиента въз основа на извършената оценка, която се извършва първоначално и периодично по преценка на кредитора, съгласно вътрешните правила и приложимото законодателство, в рамките на които клиентът може да кандидатства за потребителски кредит(и) от кредитора; чл. 7.2.2. Кредиторът има право да изисква от клиента предоставянето на всички необходими документи за целите на одобряване на искането за кредит, извършване на оценка, както и регистриране на информацията за кредита; чл. 7.2.3. Кредиторът има право да извършва проверка в ЦКР и НОИ с цел първоначална оценка на кредитоспособността на клиента, включително нейното актуализиране на периодична база и по негово усмотрение като подписването на настоящото Рамково споразумение ще се счита за изричното конкретно и недвусмислено съгласие на клиента за извършването на подобни справки от кредитора по време на действието на настоящото Рамково споразумение до неговото прекратяване.

Твърди, че Таксата за разглеждане е включена в ГПР като същият съгласно чл. 19, ал.

4 от ЗПК не надвишава императивно определената от законодателя граница. Таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като не е действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента. Съгласно сключеният договор за кредит еднократната такса е дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не попада в ограниченото по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В това число таксата не е за сметка на предоставения ресурс и е разпределена за плащане на месечни вноски за целия договорен срок за ползване на средствата.

Сочи, че с оглед размера на предоставения кредит, срокът за връщане на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с размера на законната лихва, искът за нищожност на тази клауза е неоснователен.

Не се оспорват възникналите договорни отношения между страните по сключения договор за кредит.

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните е сключен договор за кредит № L351857 от 4

25.05.2024 г. като на ищеца е отпуснат заем в размер на 3448.60 лева, който е следвало да бъде върнат на 36 равни погасителни вноски по 182.42 лева с обща стойност на плащанията 6565.18 лева. В основните условия на договора е посочено, че кредитополучателят дължи лихва в размер на 1957.22 лева и такса за разглеждане в размер на 1159.36 лева. ГПР е 60.13 %. ГЛП е фиксиран – 32.00 %.

От справка за плащанията по процесния кредит, представена от ответника се установява, че ищцата е направила следните плащания по процесния договор за кредит:

На 12.07.2024 г. са заплатени 100.00 лева, разпределени, както следва: 0.27 лева – лихва за забава, 20.00 лева – обезщетение за забава, 4.00 лева – обезщетение за забава, 59.51 лева – главница, 16.22 лева – такса за разглеждане.

На 13.08.2024 г. са заплатени 350.00 лева, разпределени, както следва: 0.31 лева – лихва за забава, 20.00 лева – обезщетение за забава, 4.00 лева – обезщетение за забава, 4.00 лева – обезщетение за забава, 20.00 лева – обезщетение за забава, 4.00 лева – обезщетение за забава, 15.99 лева – такса за разглеждане, 90.70 лева – договорна лихва, 32.21 лева – такса за разглеждане, 89.13 лева – договорна лихва, 61.08 лева – главница, 8.58 лева – такса за разглеждане.