Решение № 90 от 14.05.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Габрово, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20264200500199 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Постъпила е жалба от Т. П., длъжник по изп. д. № 339/2024 г. по описа на ЧСИ В. Ц., с рег. № 723, район на действие ОС – Габрово, срещу действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху суми, представляващи несеквестируем доход от пенсия.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на събирането на сумата от 285, 81 евро по наложен запор върху сметка. Твърди се, че Т. П. получава наследствена пенсия за учащ се от Федерална република Германия, както и пенсия от България, която е под минималния размер за страната.

Твърди се, че Т. няма друг доход, както и че е майка на две малолетни деца.

Сочи, че наследствената пенсия от ФРГ е изплатена наведнъж за минал период от няколко месеца, но е третирана като еднократен доход, поради което е извършена удръжка от 285, 81 евро по наложения запор от ЧСИ В. Ц.. Твърди се, че преведената сума представлява несеквестируем доход, поради което удържането на посочената сума е в противоречие с чл. 446 ГПК. Сочи, че не й е дадена възможност да докаже характера и периода, за който е изплатена наведнъж наследствената пенсия от ФРГ. Моли съда да отмени като незаконосъобразни действията на ЧСИ В. Ц. по удържане на сумата от 285, 81 евро, да разпореди връщане на неправомерно удържаната сума, да разпореди намаляване на бъдещите удръжки с оглед семейното и имущественото положение на длъжника, както и спиране на изпълнението до произнасяне на съда по чл. 438 ГПК.

Взискателят по изп. дело не е упражнил правото си по чл. 436, ал. 3 ГПК да депозира писмено възражение по подадената жалба.

1

В мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. второ ГПК частният съдебен изпълнител В. Ц. не изразява становище досежно допустимостта на жалбата.

По същество взема становище за неоснователност на жалбата с доводи за това, че ЧСИ няма как да знае произхода на постъпващите по запора суми. Поради това, че банката е направила преценка за секвестируемост на сумата, превеждайки я по наложения запор, и липсата на възражение от страна на длъжника с доказателства пред ЧСИ, същото е превело събраната сума на взискателя по изп. д. Посочва, че ако постъпилите суми през текущия месец от несеквестируеми доходи не бъдат изтеглени в рамките на същия месец, банката ги счита за спестявания, които са секвестируеми. Излага, че съдебният изпълнител няма как да знае от къде идват сумите, нито с какъв произход са и задължение на длъжника е да докаже тяхната несеквестируемост.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното от фактическа страна:

Изпълнителното дело № 339/2024 г. е със страни: „АПС Бета България“ ЕООД /след настъпила цесия с първоначалния титуляр на вземането „Ти Би Ай Банк“ ЕАД/ и Т. П.. Изпълнителното дело е образувано по молба на първоначалния титуляр на вземането „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от 27.05.2024 г., към която са приложени изпълнителни листи за парични вземания /главници, лихви, разноски/ на обща стойност 26 942, 57 лв. /изпълнителен лист № 124 по ч. гр. д. № 156/2024 г. по описа на РС – Севлиево; изпълнителен лист № 101 по ч. гр. д. № 214/2024 г. по описа на РС - Севлиево; изпълнителен лист № 108 по ч. гр. д. № 213/2024 г. по описа на РС – Севлиево; изпълнителен лист № 103 по ч. гр. д. № 217/2024 г. по описа на РС – Севлиево; изпълнителен лист № 107 по ч. гр. д. № 216/2024 г. по описа на РС – Севлиево/.

Със запорно съобщение с № 6931/25.06.2024 г. до „И.“ АД е наложен запор по всички сметки на длъжника Т. П., открити при тях до размера на дължимата сума по изп. д. от 31 491, 03 лв. към 09.07.2024 г. В посоченото запорно съобщение е посочено, че се забранява да предават запорираните до посочения размер сума на длъжника. Указано е в 3-дневен срок от връчването да посочат дали признават за основателно вземането и дали е наложен запор по други изпълнителни листове. Посочено е, че ако не оспорват своето задължение, следва да внесат дължимите думи по сметка на ЧСИ.

С постановление на ЧСИ В. Ц. от 17.01.2025 г. е конституиран на мястото на взискателя по изп. д. „АПС Бета България“ ЕООД в резултат на настъпила цесия.

Със запорно съобщение с № 1129/29.01.2025 г. до „И.“ АД е наложен запор по всички сметки на длъжника Т. П., открити при тях до размера на дължимата сума по изп. д. от 33 152, 68 лв. към 12.02.2025 г. В посоченото запорно съобщение е посочено, че се забранява да предават запорираната до посочения размер сума на длъжника. Указано е в 3-дневен срок от връчването да посочат дали признават за основателно вземането и дали е наложен запор по други изпълнителни листове. Посочено е, че ако не оспорват своето задължение, следва да внесат дължимите думи по сметка на ЧСИ.

С писмено становище с № 2025020851/03.02.2025 г. „И.“ АД са признали за основателно вземането, върху което е наложен запорът със запорно съобщение № 6931/25.06.2024 г., като са посочили, че по откритата сметка на 2 длъжника няма налични средства.

С писмено становище с № 2025020848/03.02.2025 г. „И.“ АД са признали за основателно вземането, върху което е наложен запорът със запорно съобщение № 1129/29.01.2025, като са посочили, че по откритата сметка на длъжника няма налични средства.

От отчет по сметка с IBAN: *** в „И.“ АД с титуляр Т. П. е видно, че на дата 06.02.2026 г. е постъпила сумата от 908, 52 евро от Deutsche Post AG Renten Service с основание REF-NO. ***.

От същият отчет по сметка е видно, че на същата дата 06.02.2026 г. „И.“ АД са извършили удържане от постъпилата по сметката сума в размер на 285, 81 евро в изпълнение на запора, наложен от ЧСИ В. Ц..

От вносна бележка от 09.02.2026 г. е видно, че сумата в размер на 285, 81 евро е постъпила по сметка на ЧСИ.

От горепосочения отчет по сметка е видно, че на 15.02.2026 г. е извършено теглене на останалата сума в размер на 620 евро.

От платежно нареждане от 16.02.2026 г. е видно, че ЧСИ В. Ц. е наредила остатъка от събраната сума след погасяване на дължимите към ЧСИ такси и разноски в размер на 133, 39 евро по сметка на взискателя по изп. д.

От пенсионно известие от Германско пенсионно осигуряване от 02.02.2026 г. се установява, че Т. П. получава наследствена пенсия за учащ се сирак в размер на 129, 79 евро, като за периода 01.07.2025 г. – 31.01.2026 г. общата сума, която се следва на Т. П. е в размер на 908, 53 евро.

Според справка от НОИ длъжникът получава наследствена пенсия за учащ се от Германия в размер на 129, 79 лв. и наследствена пенсия от България в размер на 96, 72 лв., като от сбора от пенсии на лицето се правят ежемесечни удръжки в размер на 45, 30 евро на основание чл. 114, ал. 1 КСО за възстановяване на надвзета пенсия.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна – длъжник по изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо в законоустановения срок по чл.

436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС при наложен запор върху частично несеквестируемо вземане, каквито са доходите от пенсия, срокът за обжалване на насочването на изпълнението е от узнаване от страна на длъжника, че третото задължено лице по запора е платило на съдебния изпълнител. В случая, третото задължено лице по запора е платило на ЧСИ в деня на постъпване на сумата – 06.02.2026 г., а длъжникът е подал жалбата срещу действията на ЧСИ на 13.02.2026 г, като едва на 15.02.2026 г. длъжникът е изтеглил средствата от сметката си, от който момент се приема, че е узнал за наложения запор върху частично несеквестируемото си вземане. Обстоятелството, че длъжникът погрешно е депозирал жалбата 3 пред Окръжен съд – Габрово, а не чрез ЧСИ, както изисква чл. 436, ал. 1 ГПК, не може да доведе до пропускане на срока, като неблагоприятна последица за длъжника, още повече, че след препращане на жалбата до ЧСИ за нейното администриране, същата е постъпила редовно на 17.04.2026 г., поради което двуседмичният срок от узнаването също се явява спазен.

По същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, ако те са над минималната работна заплата, са секвестируеми.

В случая размера на пенсията на длъжника, получавана от Германия е под размера на минималната работна заплата, както и общия сбор на получаваните пенсии от длъжника от Германия и България е под размера на минималната работна заплата, видно от справката от НОИ.

Според ТР № 2/26.06.2015 г. запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления.

С новелата на чл. 446а ГПК това разрешение е залегнало изрично и в закона, като е прието, че несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

ЧСИ е длъжен да уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446 ГПК – чл. 446а, ал. 5 ГПК.

Следователно налагането на запор на сметките на длъжника само по себе си не е незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход на длъжника, ако изпълнението върху постъпленията по тези сметки се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл.

446а ГПК. Поради това налагането на запор върху сметка на длъжника в "И." 4

АД, по която сметка постъпва пенсията й, не е незаконосъобразно. В този смисъл са разпоредбите на чл. 446а, ал. 2 и, ал. 3 ГПК, според които запорното съобщение не поражда действие по отношение на несеквестируемата част от вземането.

Доколкото по сметката на длъжника биха могли да постъпват и други секвестируеми вземания или е налице възможност постъпилите несеквестируеми средства да не бъдат изтеглени в рамките на един месец, поради което биха придобили характер на спестявания, то налагането на запора върху сметката на длъжника не се явява незаконосъобразно действие.

Когато лицето задържа несеквестируеми или изключени от принудително изпълнение суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец, се приема, че тези суми придобиват характер на спестявания и те стават годен обект, върху който да се насочи принудително изпълнение. Ако средствата са постъпили по банковата сметка на длъжника след налагането на запора, както и един месец преди това, за тях се прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост по чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК. Ако обаче средствата са постъпили по банковата сметка преди /по-рано от/ един месец от налагането на запора, то те са секвестируеми. Напълно секвестируеми са и средствата, неизтеглени от длъжника преди постъпване на последното по ред плащане.