Решение № 260 от 27.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Монтана, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630102087 по описа за 2025 година

Предявен е иск от “ЕОС Матрикс” ЕООД, град София и е образувано гр.д. 2087 по описа на РС – Монтана за 2025 година. Повод за образуване на делото е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2177 по описа на РС Монтана за 2022 година.

Ищците в производството твърдят, че на 29.05.2023 година между тях и „Ти Би Ай Банк” ЕАД е сключен договор за цесия, с който е прехвърлено вземане към ответника.

Вземането произтича от договор за потребителски кредит 4053047322 от 14.08.2020 година, сключен между ответника и „Ти Би Ай Банк” ЕАД.

Стойността на отпуснатия кредит бил 589.42 лева. Ответникът се задължил да погаси задължението си на 15.08.2022 година. След крайния срок на договора, Банката предявила правата си в заповедно производство, където съдът по ч.гр.д. 2177 по описа на РС Монтана за 2022 година издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 489.94 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от 30.09.2022 година до окончателното плащане, 110.76 лева договорна лихва за периода 15.02.2021 до 15.08.2022 година, 133.16 лева обезщетение за забава за периода 15.02.2021 до 08.09.2022 година. Въз основа на издадения ИЛ, било образувано изп.д.20227480402237 по описа на ЧСИ Мая Иванова. В предвидения срок по чл.414 ГПК след получаване на поканата за доброволно изпълнение, ответникът подал възражение, което обусловило и правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в посочения размер.

1

Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата И. Д. А. чрез процесуален представител оспорва предявения иск. На първо място възразява срещу допустимостта на предявения иск като оспорва ищецът да е носител на материалното право поради недействителност на договора за цесия. На следващо място оспорва валидността на възникналото правоотношение в първоначалния кредитор, като заявява, че не е подписвала процесния договор, а подписът е „пренесен“ с техническо средство; че не е получила процесната сума; че правотношението е недействително поради наличие на неравноправни клаузи.

От представените по делото доказателства се налага извод за основателност на предявения установителен иск.

На 14.08.2022 година ответницата закупила Фотоепилатор от магазин Зора.

Сумата била заплатена от „Ти Би Ай Банк ” ЕАД, с което дружество ответницата сключил договор за стоков кредит № 4053047322. (В самия договор погрешно бил вписан вида на стоката – фотоапарат, което според настоящия състав не се отразява на валидността на кредитното правоотношение. Ответницата не отрича факта да е закупила и получила от магазин Зора именно фотоепилатор). Стойността на закупената стока била 499.00 лева. Ответницата следвало да върне заетата сума на 24 месечни вноски според уточнен с дружеството погасителен план, всяка от които по 31.63 лева.

Общата цена на кредита, с включена застраховка и договорна лихва, възлиза на 589.42 лева.

Анализът на представения договор не сочи на наличие на неравноправни клаузи и изводът на съда е, че е налице валидно облигационно отношение, възникнало между ответника и дружеството – заемодател. Не се установи и твърдението, че ответницата не била подписала договора, а подписът й бил пренесен с техническо средство.

От представените доказателства и заключението на вещото лице, се установява, че за погасяване на вземането ответницата е направила три плащания в общ размер на 159.21 лева. С тях са погасени задължения, както следва: 99.48 лева главница, 58.67 лева договорна лихва и 1.06 лева лихва за просрочие.

Банката предявила правата си в заповедно производство, където съдът издал заповед за изпълнение за сумите 489.94 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от 30.09.2022 година до окончателното плащане, 110.76 лева договорна лихва за периода 15.02.2021 до 15.08.2022 година, 133.16 лева обезщетение за забава за периода 15.02.2021 до 08.09.2022 година. Въз основа на издадения ИЛ, било образувано изп.д.20227480402237 по описа на ЧСИ Мая Иванова. В предвидения срок по чл.414 ГПК след получаване на поканата за доброволно изпълнение, ответницата подала възражение.

С договор за цесия от 29.05.2023 година вземането на „Ти Би Ай Банк” ЕАД е прехвърлено на ищеца в настоящото производство.

От установените по – горе факти е видно, че предявеният иск е частично основателен. Според заключението на вещото лице, като отчита извършените плащания, 2 задължението на ответницата е както следва: 489.94 лева главница, 111.03 лева договорна лихва за периода 15.02.2021 – 15.08.2022 година и лихва за забава 40.75 лева за периода 16.02.2021 – 29.09.2022 година. В конкретния случай претендираната договорна лихва е в по – нисък размер и именно така следва да бъде уважен иска. Лихвата за забава обаче се претендира от ищеца в по – висок размер, поради което над сумата от 40.75 лева искът следва да бъде отхвърлен.

Ответницата е неизправна страна по договор за кредит и дължи сумите, посочени от ищеца (с изключение на лихвата за забава). Налице е и редовно уведомяване за извършената цесия. Събраните по делото доказателства сочат на основателност на предявения иск.

При този изход на делото ответницата дължи на ищеца и заплащане на направените от последния в настоящото и заповедното производство разноски.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено вземането на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление град София, р-н Витоша, жк.Малинова долина, ул.Рачо Казанджията 4-6 по отношение на И. Д. А. с ЕГН ********** от с.Благово, общ. Монтана, ул.Ал.Стамболийски 3 за сумата от 250.50 Евро главница, дължима ведно със законната лихва считано от 30.09.2022година до окончателното плащане, 56.63 Евро договорна лихва за периода 15.02.2021 – 15.08.2022 година и лихва за забава 20.84 Евро за периода 16.02.2021 – 29.09.2022 година, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 2177/2022г. на РС Монтана, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за претендирана лихва за забава над уважения размер от 20.84 Евро до претендирания от 133.16 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

О С Ъ Ж Д А И. Д. А. с ЕГН ********** от с.Благово, общ. Монтана, ул.Ал.Стамболийски 3 ЗАПЛАТИ на ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление град София, р-н Витоша, жк.Малинова долина, ул.Рачо Казанджията 4-6 сумата от 217.20 Евро. направени разноски в настоящото производство и сумата от 63.91 Евро разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

3