Решение № 691 от 10.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Бургас, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20232120201679 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на С. С. М. с ЕГН: **********, адрес:

*, против Наказателно постановление № 23-0769-000406/07.04.2023 г., издадено от ВПД Началник група, към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл.

21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

С жалбата се посочва, че нарушението не е извършено в условията на системност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. * от АК-Бургас, които заявява, че поддържа жалбата против цялото наказателно постановление, както и че не е налице системност.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява, като в писмено становище моли за потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 20.04.2023г., а жалбата е депозирана на 02.05.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице.

Съдът обаче намира, че подадената жалба е частично недопустима и по-конкретноотносно обжалването на постановлението в частта, в която на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 800 лева. Постановлението е било връчено на жалбоподателя на 20.04.2023 г., като жалбата е депозирана на 02.05.2023 г. Към преписката е приложена квитанция, в която е отразено, че на 20.04.2023 г. е заплатена сумата от 640 лева по обжалваното постановление. Това е отразено и в справката за нарушител водач.

Съгласно чл. 79б от ЗАНН, в случай че в 14-дневен срок от връчване на 1 наказателното постановление жалбоподателят заплати 80 на сто от размера на глобата, или по-малък ако специален закон предвижда намален размер на глобата, наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането.

Съгласно изр. второ на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, в случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г.

От изложеното следва, че са налице всички законови предпоставки за прекратяване на настоящото производство на основание чл. 79б, ал. 2, вр. чл. 63г от ЗАНН в частта относно обжалването на наложеното наказание глоба, като съдът следва да разгледа жалбата по същество само касателно кумулативно наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС съгласно чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН.

Както вече бе посочено, в останалата част жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 01.12.2022 г. в 12:45 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494+910 от кв. Пети километър в посока кв. Ветрен, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M“ с № 644/14, поставена в служебен автомобил с рег. №*, засякла и заснела, движещ се със скорост от 87 км/ч. автомобил „Мерцедес“ с рег. № *.

Контролирания пътен участък се намирал в населено място, като имало и въведено ограничение с пътен знак В26- 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 68802”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас- св. Р. Д., който от записания файл, установил, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя, както и че скоростта следва да се счита на 84 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача). Също така, свидетелят установил, че за нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са съставени ЕФ Серия К № 5317441, влязъл в сила на 28.12.2021 г. и ЕФ Серия К № 5500471, влязъл в сила на 02.03.2022 г.

За констатираното св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 801804, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.1 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него.

Въз основа на АУАН, на 07.04.2023г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, като посочил, че нарушението е извършено при условията на системност, след наложени наказания с електронен фиш, поради което и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал.1, т. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 644”, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 24) и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 25).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния 2 номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр. 19/2015г.) - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава акт и въз основа на него и наказателно постановление в отсъствието на контролен орган. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на НП и електронни фишове не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на 3 липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства.

Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронни фишове и НП за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АдмСБургас.

Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), както и снимка по чл.

10, ал. 3 от Наредбата.

Видно от отговора на Община Бургас на л. 34, безспорно се установява, че към датата на нарушението в процесния участък е имало въведено ограничение на скоростта със знак В26- 50 км/ч и същият се намира в урбанизираната територия на гр. Бургас. След като се касае за населено място и е налице пътен знак за ограничение на скоростта, то важи именно ограничението от 50 км/ч, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тук следва да се отбележи, че е приложима именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като макар да е налице пътен знак В26, то посоченото в него ограничение съвпада с общото такова за населено място.