Решение № 6026 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6026 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20261100103260 по описа за 2026 година

Ищецът Е. А. М. е предявил срещу ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 15 000.00 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили във връзка с осъществил се инцидент с ищеца на 13.06.2025 г. в гр. София, от виновно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неподдържането и неизправността на пътен участък, част от общинска пътна мрежа. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 13.06.2025 г. около 14.00 ч. - 14.15 ч. е излязла от дома си в гр. София, ул. ****. При придвижване по десния тротоар на ул „Панайот Волов" с посока на движение към ул. „Стара планина", в района на кръстовището образувано между двете улици, ищцата попаднала на дупка, образувала се поради липсващи плочки от тротоарната настилка в участък между шахти на тротоара. При преминаване си дестният й крак попадал в дупката, поради което се спънала, падайки на лявата си ръка на павираното платно на ул. „Стара планина". Причина за падането била неподдържаната и увредена настилка на тротоара и наличието на дупка, образувана поради липсващи плочки, част от тротоарната настилка. Въпреки, че е била с подходящо и удобно за сезона облекло и обувки, поради наличието на дупка и 1 различното ниво на настилката Е. А. М. загубила равновесие и паднала.

Мястото, на което плочките липсвали не било обозначено или оградено и ищцата не е очаквала, че преминаването й от там крие риск.

Пострадалата била съпроводена до УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД от очевидци на инцидента, където й била поставена диагноза – „счупване на горния край на раменната кост, закрито”. С оглед характера на получената фрактура била извършена закрита репозиция на фрактурата на проксималния хумерус и поставена превръзка тип „Дезо“.

На следващия ден при посещение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, били установени и открита рана на лакътя, контузия на долната част на гърба и таза, и контузия на дясното коляно.

Получената вследствие на инцидента фрактура на раменната кост, както и открита рана на лакътя, контузия на долната част на гърба и таза и контузия на дясното коляно, причинили болки и страдания на ищцата, които били със значителен интензитет през първия месец от възстановителния период, и които продължавали и към настоящия момент. Твърди, че всичките последствия от претърпения инцидент се отразили много лошо на психиката, здравето и социалния й живот, и цялото й ежедневие е било променено. Имала затруднения в извършването и на елементарни битови дейности, като през цялото време имала нужда от човек до себе си.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, в законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва вида и размера на вредите, както и причинната им връзка с твърдяното противоправно деяние. Навежда възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецът не е положила дължимата грижа да прояви внимание при движението си. В условията на алтернативност моли съдът да намали размера на обезщетението. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Й.Д.П., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че през м. юни 2025 г. след като паркирала управлявания от нея лек автомобил 2 свидетелката забелязала суматоха на ул. „Панайон Волов”. Сочи, че видяла, че ищцата е паднала на тротоара, имало и други хора, които й казали как е настъпил инцидента. Ищцата била силно пребледняла и на моменти неадекватна. Тъй като изпитвала силни болки не изчакали екип на „Бърза помощ”, а я придружили до УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД.

Свидетелката сочи, че по време на инцидента времето било топло и слънчево, и че забелязала на мястото, където паднала ищцата неравности и дупки между шахтите.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Смилена Валентинова М. (дъщеря на ищцата), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че след процесния инцидент ищцата била в тежко физическо и емоционално състояние. Сочи, че в болницата майка й била изключително изплашена, пребледняла, изпитвала силни болки в лявото рамо и имала охлузни рани по таза и колената. След инцидента ищцата носила ортеза за обездвижване на лявата си ръка за период от 45 дни, през който не можела да се обслужва сама и имала постоянна нужда от чужда помощ.

Свидетелства, че възстановяването на ищцата продължило четири месеца, през които изпитвала силни болки, налагало се да спи в изправено положение, и не можела да извършва нормалните дейности в ежедневието си. През този период ищцата не посещавала работното си място и изпитвала страх да се придвижва сама по улиците, затова свидетелката я придружавала постоянно.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза (СМЕ), неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила следните травматични увреждания - фрактура в проксималния (горен) край на левия хумерус (раменната кост), засягаща големия туберкулум на костта (Fractura tuberculi majoris humeri sinistri), открита рана на левия лакът (Vulnus lacero-contusum cubiti sinistri), контузия на долната част на гърба и таза (Contusio regio lumbalis dorsi et pelvis) и контузия на дясното коляно (Contusio genu dextri). Получената в резултат на инцидент от 13.06.2025г. фрактура на големия туберкулум на лявата раменна кост при ищцата е довела до реализирането на медикобиологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на 3 левия горен крайник“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата, а посочените по-горе мекотъканни травми: открита рана на левия лакът, контузия на долната част на гърба и таза и контузия на дясното коляно, са увредили здравето на ищцата в лека степен, без каквато и да било опасност от засягане на жизнено важни органи и системи, при което са реализирали в съвкупност медико-биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Дислокацията на туберкуларния фрагмент при ищцата е под 5 мм, което е индикация за провеждането на неоперативно лечение на счупването. С оглед на това, правилно при ищцата е бил предприет консервативния подход, изразяващ се в поставянето на мека имобилизираща превръзка или фабрично изработена ортеза тип „Дезо“ (Desault). Това е и единствената извършена медицинска манипулация спрямо пострадалото лице, която е била необходима и напълно достатъчна за отстраняването на това увреждане. В конкретния случай не е провеждана никаква мануална репозиция на фрактурата. Горепосочените телесни увреждания при ищцата са в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие от дата 13.06.2025 г. Болките при ищцата са били найсилни в периода между настъпването на фрактурата на големия туберкулум на левия хумерус и обездвижването на крайника, както и в ранния посттравматичен период (около 30 дни след настъпване на травмата), като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма. Вещото лице е посочило, че с оглед морфологията и характеристиките на травматичното увреждане, при ищцата не се очаква да настъпят каквито и да било усложнения или състояния, които трайно или до живот да я съпътстват.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и 4 доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционнообезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика (ответника) задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. По делото не се спори, че по отношение на мястото, на което е реализиран процесния инцидент, задължението за поддръжка е в тежест на ответника.

На основание чл. 31 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, което включва дейности по полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита на неговите принадлежности и съоръжения, както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по него с отстраняването им във възможно най-кратък срок- чл. 167, ал. 1 ЗДвП и арг. от чл. 3, ал. 2 ЗДвП.

Ответникът не спори, че има задължение да поддържа пътя в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин, установява се събитието да е настъпило на територията на Столична община; доколкото собственикът-ответник е юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически действия чрез други физически лица, поради това задължението следва да се изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на улиците, където са настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с това бездействие. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно, където е настъпил инцидента. Без значение за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които 5 изпълнението му е възложено.

Установява се, че на мястото на инцидента е имало участък с неравности и дупки, което сочи проявено от страна на ответната община бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон задължения за поддръжка.

По делото не са ангажирани доказателства да са били изпълнявани дейности по обезопасяване на пътното платно или към въпросния ден то да е било обозначено като препятствие носещо риск от инциденти.

Съдът намира, че не може да се вмени в тежест на ищеца неизбягването на този участък от пътното платно. За да достигне до този извод съдът съобрази приетите гласни доказателства, установяващи ищцата да се е спънала в неравност на пътното платно, което е причинило последващото й падане. Следва да се отчете, че задължението за поддръжка на пътното платно предполага състоянието на същите, да позволи безпрепятственото им използване и по отношение на уязвими групи – възрастни хора или деца, които обичайно се придвижват с намалено внимание.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените й неимуществени вреди.

Поради това отговорността на ответната страна следва да бъде ангажирана.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалия, тъй като недоказани останаха твърденията на ответника, че ищецът не е положил дължимата грижа да прояви внимание при движението си.