Определение № 101 от 13.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. София, 13.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Мария Христова като разгледа докладваното от М. Христова Касационно гражданско дело № 20248002100610 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с изменено наименование съгласно пар.6, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията, ДВ бр.84/06.10.23г.), чрез служител А. В. (с юридическо образование), срещу въззивното решение №206/04.12.2023г. на Варненски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№358/2023г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на ВКС.

Насрещната страна Е. Е. М. с писмен отговор, чрез адвокат И. С., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формираната трайна и задължителна практика на ВКС; не е налице очевидна неправилност на същото, а поставеният въпрос за начина на определяне на несъответствието е неотносим към произнасянето на съда. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата.

Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, 1 ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Варненски апелативен съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Добрич в частта, с която е отхвърлен предявения от КОНПИ срещу Е. Е. М. иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, на основание чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) вр. пар.5 ЗПКОНПИ, на стойност 51 500лв., представляващо лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. №******, придобит с договор от 30.05.2007г. и колесен трактор, марка С. ****, рег.№ ****, придобит с договор от 14.08.2012г.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: КОНПИ била сезирана с уведомление на Районна прокуратура – Каварна с рег.№ УВ-980/26.06.2014г. за повдигнати по ДП 227/2013г. обвинения срещу Е. Е. М. за извършено от него престъпление по чл.213а, ал.2, т.3 и т.4 вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Престъплението, за което ответникът бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 119/2014г. на РС – Каварна, попадало в приложното поле на чл.21, т.11 ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл.108, т.11 ЗОНПИ. Комисията образувала проверка по чл.21 ЗОПДНПИ (отм.) за периода от 01.07.2004г. до 01.07.2014г. (съгласно чл.112, ал.3 ЗОНПИ). С решение №434/08.09.2016г. на КПКОНПИ било взето решение за внасяне в съда на искова молба срещу ответника за отнемане на незаконно придобито имущество.

Приел, че основанието на предявения иск е чл.74 ЗОПДНПИ (отм.), разгледан по реда на ЗПКОНПИ, на основание §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (сегашно наименование ЗОНПИ, ДВ бр.84/2023г.). Предмет на същия било отнемане на имуществото на ответника, представляващо наличните в края на проверявания период моторни превозни средства и равностойността на притежаваните от ответника 100 дружествени дяла от „Еджистрой“ ЕООД; паричната равностойност на отчуждените в проверявания период моторни превозни средства, както и неналични суми (вноски по банкови сметки; погасителни вноски по банкови кредити и суми постъпили по банковите сметки на ответника от трети лица).

Въззивният съд посочил, че спорните между страните въпроси били свързани с това налице ли е изискуемото от закона несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), обуславящо възникването на правото на държавата да иска отнемане на придобитото от проверяваното лице имущество, за което не е доказан законен източник на средствата; какво се включва в понятието „имущество“, съгласно легалната дефиниция на §1, т.4 от закона; участват ли в преценката за наличие на несъответствие 2 равностойността (направените разходи) на придобитото, но отчуждено имущество; кои от получените от проверяваното лице суми са със законен произход и следва да участват в анализа на получените от него доходи.

За да направи изводите си, въззивният съд се позовал на дадените в ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения по приложение на ЗПКОНПИ, според които на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив.

Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Не подлежат на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Приел, че направените разходи (т.е. придобивната стойност) на полученото в проверявания период имущество, което впоследствие било отчуждено и равностойността му не е налична в патримониума на проверяваното лице в края на периода, не следва да участват при формиране извода за несъответствие. Изложил, че при преценка наличието на несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения. Едва когато между имуществото налично в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, при отчитане на направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период, може да се направи предположение, че останалото в края на периода имущество е незаконно придобито. Посочил, че само в този случай може да се стигне до изчисление, при което несъответствието отговаря на изискването на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, доколкото съгласно §1, т.8 вр. т.2 от ДР на ЗПКОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава партимониума на лицето, след приспадане на раходите за придобиването му. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива имущество, поради което при изчисленията за превишението, нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото.

Въззивният съд установил, от събраните по делото доказателства, че в 3 рамките на проверявания период ответникът е придобил няколко МПС, от които в края на периода били налични: лек автомобил, марка ***, с рег. № ****, придобит по договор от 13.08.2012г. (отчужден на 10.10.2014г., след края на поверявания период); лек автомобил марка Ф., с рег. № ******, придобит на 30.05.2007г. и колесен трактор, с рег. №****, придобит по договор от 14.08.2012г. В края на периода били налични и придобитите от Е. М. 100 дружествени дяла от капитала на „Еджистрой“ ЕООД, регистрирано на 19.02.2008г., на стойност 3 500 лева. Констатирал, че ответникът и свързаните с него лица не притежавали друго имущество, придобито през проверявания период, което да е налично в края му.

Въз основа на горното, съдът направил извод, че стойността на наличното имущество на ответника, в края на проверявания период, определена съобразно разпоредбата на чл.148 ЗОНПИ, била в размер на 49 400 лева (сбора от придобивните пазарни цени на трите моторни превозни средства, съгласно заключенията по допуснатите САТЕ и стойността на дружествените дялове). Изложил съображения, че доколкото този размер е под сумата от 150 000 лева, липсва превишение в притежаваното от въззиваемия и свързаните с него лица имущество в края на проверявания период спрямо имущественото им състояние в неговото начало. Посоченото обстоятелство обосновало извода му за липса на изискуемото от закона значително несъответствие по смисъла на чл.107, ал.2 ЗОНПИ вр. §1, т.3 от ЗОНПИ.

Развил съображения, че имущество, което е на стойност под 150 000 лева не може да превишава с толкова реализираният нетен доход, дори същият да е отрицателна величина. Изложеното обосновало крайния извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск.

Касаторът е направил искане за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС и постановеното след него решение №203/06.12.2023г. по гр.д.№4452/2022г. на ВКС, ІV г.о., по отношение на приетото, че следва да е налице стойностна разлика в имуществото в началото и в края на проверявания период, която да е над законово определения размер на несъответствието. Навел е довод, че в посоченото тълкувателно решение не са поставени ограничения в предпоставките за отнемане на незаконно придобито имущество, за разлика от обжалваното въззивно решение.

Направеното от съда тълкуване е недопустимо, в нарушение на материалния закон и опорочава постановения съдебен акт.

Този въпрос и доводите на страната се свеждат до принципния въпрос за необходимостта от извършване на икономически анализ, при липса на разлика между имуществото в началото и в края на периода в изискуемия се от закона размер. Отговор на същия е даден в мотивите към т.1 от ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС, както и в установената съдебна практика на ВКС по приложението му, част от която са решение №619/23.10.2024г. по гр.д.

№3145/2023г. на IV г.о. и решение №732/12.12.2024г. по гр.д. № 2652/2023г. на ВКС, III г.о. Според същите, предмет на отнемане е незаконно имущество 4

(за което не е установен законен източник на доходи), налично към датата на проверката и формиращо стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Прието е още, че: „Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период.

Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.

Това е така, защото целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.“.

Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените разрешения, поради което не е налице основание за допускане на касационното му обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в цитираното от касатора решение са възприети същите принципни разрешения по тълкуване и приложение на закона, но при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с тези по настоящото дело.