Решение № 254 от 19.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Велико Търново, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500176 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила против Решение № 1502/ 18.11.2024г. , постановено по гр.д. № 3034 82023г. по описа на Районен съд- Велико Търново, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Н. И. с ЕГН: ********** от гр. В. Търново, ул. „Иларион Драгостинов” №17, вх. В, срещу Н. С. К. с ЕГН: ********** от гр. П.

Тръмбеш, ул. „Кокиче” №4, Д. А. Т. с ЕГН: ********** от с. Павел, общ. П.

Тръмбеш, ул. „Трета” №53, С. А. И. с ЕГН: ********** от гр. П. Тръмбеш, ул.

„Дунав” №37, Т. Я. И. с ЕГН: ********** от с. Павел, общ. П. Тръмбеш, ул.

„Тридесет и пета” №33, А. С. А. с ЕГН: ********** от гр. В. Търново, ул.

„Рада Войвода” №7, вх. А, ет. 2, ап. 6, А. И. Я. с ЕГН: ********** от гр. П.

Тръмбеш, ул. „Дунав” №37, Д. Б. Т. с ЕГН: ********** от с. Павел, общ. П.

Тръмбеш, ул. „Трета” №55 и „НАВАР” ЕООД, ЕИК: 201281972, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Полк. Х. И.” №66, иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД, относно проглА.ване за нищожен като противоречащ на закона на чл. 1 от Договор за наем на земеделски земи №510 от 24.07.2018г., сключен между Т. Я. И., Стоян А. Т., Д. Б. Т. и Иван Я.

И. като наемодатели и „НАВАР” ЕООД като наемател, в частта относно срока за предоставяне ползване на имотите от 01.10.2022г. до 30.09.2029г.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт, както следва :

Неправилни и погрешни са изводите на първоинстанционния съд , че 1 разпоредбата на чл. 4а от 3СП33 е специална по отношение на чл. 32, aл. 1 от ЗС като допуска сключването на договор за наем на земеделска земя да се извършва за срок над една година от съсобственик или съсобственици, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот.

Неправилен според жалбоподателя е изводът, че разпоредбата изключва приложението на общите правила за договора за наем, включително и тези относно срока по чл. 229, ал. 2 u ал. 3 от 33Д.

Неправилен е и изводът, че процесният договор след като отговаря на изискванията на чл. 4а и чл. 4б от ЗСПЗЗ и е сключен от праводателите на ищеца или техни наследници, го обвързва.

Изводите на съда според жалбоподателя са неправилни, защото законът признава правото за сключване на договор за наем със срок над три години единствено в полза на лицата, които притежават правомощия за разпореждане c вещта. Сключването на договор за наем за повече от три години от лице, което е носител само на права за обикновено управление, съставлява основание за редуциране на уговорения срок до три години пo силата на чл.229, ал.3 oт 33Д и за прекратяване на договора след изтичане на тригодишния срок. B случая според жалбоподателя със сключването на договор за наем за срок повече oт три години е нарушена разпоредбата на чл.229,ал.2 от 33Д, поради което клаузата за срока на ползване се явява нищожна на основание чл.26,ал.1,предложение първо от ЗЗД, поради противоречието й със закона. Доколкото порокът е именно противоречие на сключения договор за наем с нормата на чл.229,ал.2 от ЗЗД, то ефектът от нищожността на съответната клауза според жалбоподателя ще бъде преодолян чрез заместване пo право с предписаното от императивната разпоредба на чл.229, ал.3 oт 33Д съдържание. Това, oт своя страна, означава и запазване валидността на останалите части на договора за наем, т. е. следва да се приеме, че сключеният договор за наем е със срок от три години.

Жалбоподателят се позовава на съдебна практика, която приема, че договор за наем е непротивопоставим на съсобственици, които не ca го сключили, освен ако не ca го потвърдили. Тази практика според него е продиктувана от необходимост да се преустановят разпространени практики чрез сключване на дългocpoчни договори за целия земеделски имот от минотарен съсобственик, пpu зА.гане интересите на мажоритарен собственик, малко арендатори да ползват земите.

Развиват се подробни съображения и се отправя искане към съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да уважи предявения иск.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответниците по същата, чрез своя пълномощник, заемат становище за нейната неоснователност.

Посочват, че приложението на специалната разпоредба на чл.4а, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи към договорите за наем на земеделски земи изключва приложението на общите разпоредби на чл.32, ал. 1 от Закона за собствеността. Така е налице изключение от правилото, че общата вещ се използва и управлява пo волята на 2 съсобствениците с мажоритарен дял в съсобствеността.

Развиват подробни съображения, оспорвайки доводите в жалбата и молят съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Производството е образувано по искова молба на И. Н. И., в която се излагат твърдения, че с договори за дарение и за продажба от продажба от 21.10.2021г. е придобил 1/4 идеална част от правото на собственост спрямо земеделски земи, намиращи се в землището а с. Павел, общ. П. Тръмбеш, подробно описани. Ищецът сочи, че на 24.07.2018г. между ответниците е сключен договор за наем относно имотите със срок десет стопански години, считано от 01.10.2019 г., който според него противоречи на изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗЗД, защото наемодателите не са притежавали повече от 50 на сто идеални части от земеделските земи. С оглед изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата в договора, с която е определен срок от десет стопански години поради противоречието й със закона като същата да се замести от разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗЗД като той се счита сключен за три стопански години. Налице е и претенция за присъждане на разноски.

Ответниците С. А. И., Т. Я. И., А. С. А., А. И. Я., Д. Б. Т. и „НАВАР” ЕООД, в срока по чл. 131 от ГПК, не са представили отговор на исковата молба.

3

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Н. С. К. и Д. А. Т., в който те оспорват основателността на исковата претенция с довода, че договорът за наем е действителен, тъй като отговаря на изискванията на чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Навеждат доводи, че ищецът е частен правоприемник на част от наемодателите и предвид вписването на договора за наем е обвързан от срока, за който последният е сключен.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предмет на делото е иск по иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността иска.

По оплакванията в жалбата :

Основният спор пред въззивния съд е този относно приложимостта на разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗЗД спрямо жалбоподателя. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че процесният договор за наем на земеделска земя е сключен при спазване на разпоредбите на чл. 4а, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ, преди ищецът да придобие идеални части от имотите, предмет на договора. Според ищеца договорът спрямо него се явява сключен от лица, които могат да извършват само действия на обикновено управление с процесните имоти и тъй като не е бил страна по него, клаузата за срок не го обвързва.

Тези доводи, изтъкнати във въззивната жалба, са несъстоятелни. Договорът е сключен от праводател на ищеца и от наследодателите на част от другите му праводатели. В този случай ищецът се явява правоприемник на собственици, които са сключили договор за наем, спрямо който приложение намира специален закон, при спазване изискванията на този закон /чл. 4а от ЗСПЗЗ /.

Така спрямо ищеца разпоредбата на общия закон /чл. 229 ,ал. 2 от ЗЗД / относно срока на договора е неприложима. След като договорът за наем е бил вписан към момента на придобиване на дяловете от процесните имоти от страна на ищеца, той , съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ЗЗД, е обвързан от този договор, включително и относно уговорения в него срок. / В този смисъл - Р Е Ш Е Н И Е № 50 от 21.06.2022 г. по гр. д.№ 1666 по описа за 2021 г. на ВКС Второ ГО. /

4

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение в неговата цялост. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати, на основание чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата , възнаграждение на адвокат И. В. – ВТАК за осъщественото процесуално представителство и защита на ответниците Д.

Т. и Н. К. пред въззивната инстанция, в размер на 300 лв., като същото според настоящата инстанция се явява обосновано и справедливо.

Водим от горното, Великотъновският Окръжен съд,

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 1502/ 18.11.2024г. , постановено по гр.д. № 3034 82023г. по описа на Районен съд- Велико Търново.

Осъжда И. Н. И. с ЕГН: ********** от гр. В. Търново, ул. „Иларион Драгостинов” №17, вх. В, да заплати на адвокат И. П. В. от Великотърновска адвокатска колегия с №1900041650, с адрес гр. В. Търново, бул. „А. Бурмов” №4, ет. 1, ап. 2, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на Д.

Т. и Н. К. пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на жалба

Председател: _______________________