Решение № 432 от 26.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Варна , 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай С. Стоянов в присъствието на прокурора Женя Емилова Енева (ОП-Варна) като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело № 20203100101532 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по искове на П. Г. М., ЕГН**********, с адрес по делото гр.Варна, ул. „*****“ №*, вх.*, ап.8,с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.„Витоша“ №2, за сумите:

- 30 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от осъждане, душевни страдания, накърнени авторитет и добро име сред близки, познати и колеги на ищеца, социално дистанциране, нарушени сън и апетит, натрапчиви мисли, депресия, тревожност и отключени кардиологични заболявания с лекарствено и оперативно лечение и още захарен диабет тип 2, всички от които – в резултат на задържане за 24 часа по ЗМВР на 23.10.2016г. и главно на неоснователното му привличане като обвиняем по ДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР – София на 24.10.2016г. и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №1889/2018г. на СРС , за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК (че е държал огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели, заедно и с боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това), за което обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила на 16.07.2019г. присъда;

- 4768.94лв. – обезщетение за всички имуществени вреди, формирани от сумите:

2300лв. – цена на 23 пътувания Варна-София с автобус „Биомет“ в периода 01.05.2017г.28.10.2019г. във връзка с наказателното производство; 1519.69лв. – сбор от всички платени средства за лекарства, добавки и лечебни пособия с оглед физическите и психологични увреждания на здравето на ищеца във връзка с наказателното производство (сред които лекарствата Престариум, Конкор, Моксогама, от 2019г. Аторис,Калипра, Егирамлон, Молсидомин, Аванор, Метфогама, Нолипрел форте, Валсакор, от 2020г. Розмарик и Трифас, описани по дати на закупуване в молба от 06.10.2020г. на л.55-59 от делото); и 949.25лв. – пазарна стойност на притежаваните от ищеца, но отнети при наказателното производство пистолет „Астра 100“, калибър 9х19, №W9298 и боеприпаси към него, както и пистолет „Валтер РР“, калибър 7.65, №275833Р с щампа на орел, с антикварна стойност, с боеприпаси; всички материални вреди – в резултат на задържане за 24 часа по ЗМВР на 1

23.10.2016г.; отнемане от служители на МВР на оръжията на 24.10.2016г. и невръщане на същите от ответника и досега; и главно на неоснователното му привличане като обвиняем п о ДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР – София на 24.10.2016г. и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №1889/2018г. на СРС , за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК (че е държал огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели, заедно и с боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това), за което обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила на 16.07.2019г. присъда;

- ведно със законната лихва върху главниците от датата 06.01.2015г. до пълното изплащане на всяка от сумите.

Ищецът твърди, че през есента на 2016г. в гр. София, получил от негови близки пистолет „Макаров“, който бил подарък на баща му за заслугите му към МВР. С оглед сантименталната стойност на оръжието ищецът го прибрал при своите и законно притежавани два други пистолета, въпреки че знаел, че няма разрешение за това.

Твърди още, че на 23.10.2016г., след семеен празник и възникнал на него скандал, е бил задържан за 24 часа по ЗМВР и отведен в ареста, където той се почувствал много унизително. Тъй като при ареста носил пистолета си „Валтер РР“, последният бил доброволно предаден на органите на МВР.

На следващия ден 24.10.2016г. бил освободен и се прибрал в жилището си в София, придружен от служители на МВР. След като отворил касата, която имал в жилището си, в нея се установили и били доброволно предадени други две оръжия – пистолет „Астра 100“, калибър 9х19, №W9298 и боеприпаси към него и пистолета на баща му „Макаров“ с боеприпаси. Когато било установено, че П.М. притежава разрешение за неговите „Валтер РР“ и „Астра 100“, но не и за пистолета на баща му „Макаров“ с боеприпаси, било образувано ДП по пр. преписка №46022/16г. на СРП.

По-късно на на 24.10.2016г. ищецът сочи, че бил привлечен за обвиняем по въпросното ДП за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК (че е държал огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели, както и боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това). Не е била наложена на обвиняемия мярка за неотклонение, но били извърешни по ДП действия с негово участие.

Впоследствие (без да сочи кога) на ищеца било повдигнато и обвинение за престъплението по чл.339, ал.1, пр.2 от НК по соченото ДП. По обвинителния акт било образувано НОХД №1889/2018г. на СРС, по което с присъда от 24.04.2019г. на СРС подсъдимият бил признат за виновен. След обжалване на присъдата от подсъдимия М. било образувано ВНОХД №2293/2019г. на СГС, по което с присъда от 01.07.2019г. била отменена присъдата на СРС, като подсъдимият П.М. бил признат за невиновен по възведеното на същия обвинение по чл.339, ал.1, пр.2 от НК. Присъдата на СГС не била протестирана от Прокуратурата на РБ и влязла в законна сила на 16.07.2019г. Въпреки това обаче на М. не били върнати (тогава, а и до днес) отнетите и притежавани на законно основание пистолети „Валтер РР“ и „Астра 100“. А след присъдата на СГС били издадени още пет съдебни акта по делото, последният от които на 28.10.2019г., едва след което наказателното производство било приключило.

Ищецът твърди също, че в резултат на незаконното обвинение (в т.ч. и на задържането му на деня преди това и на отнемането на личните му оръжия), ищецът претърпял страх от неоснователно осъждане, душевни страдания, негативни отношения със семейството, близки и колеги на ищеца, социално дистанциране, нарушаване на сън и на апетити, започнали натрапчиви мисли, депресия, тревожност, отключили се освен това кардиологични заболявания с лекарствено и оперативно лечение и още захарен диабет тип 2, и други силни негативни преживявания. Допълнително и конкретно твърди, че изгубил работа в дружество „Лейбъл мениджмънт“ към „Солвей соди Девня“; че на 30.10.2017г., на 2

13.03.2018г., на 07.08.2019г., на 12.12.2019г. и на 26.02.2020г. постъпвал в болници с тежки и влошаващи се кардиологични заболявания, които наложили и няколко сериозни операции за запазване на живота и здравето му; отделно се отключил и захарен диабет тип 2 – всички от които преживявания влошили още повече състоянието на ищеца, като всички те твърди да са пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с негово участие и всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на наказателното производство върху него, моли за обезщетение в претендирания справедлив според него размер, както и също за законна лихва за забава върху обезщетението, от конкретно сочена дата, като в подкрепа на искането си развива правни съображения.

По отношение на имуществените вреди твърди, че в резултат на общото му влошено състояние от повдигнатото му обвинение и поради отключените кардиологични заболявания с приемане в болници и операции на 30.10.2017г., на 13.03.2018г., на 07.08.2019г., на 12.12.2019г. и на 26.02.2020г., както и получения захарен диабет, в периода от 27.07.2017г. до 29.07.2020г. ищецът се налагало да приема постоянно лекарства (Престариум, Конкор, Моксогама, от 2019г. Аторис, Калипра, Егирамлон, Молсидомин, Аванор, Метфогама, Нолипрел форте, Валсакор, от 2020г. Розмарик и Трифас), описани по дати на закупуване в молба от 06.10.2020г., за които заплатил общо 1519.69лв. Пак във връзка с обвинението, ДП и НОХД ищецът твърди, че в периода от 01.05.2017г. до 28.10.2019г. е направил 23 пътувания Варна-София с автобус „Биомет“, на обща стойност 2300лв. И пак във връзка с с обвинението, ДП и НОХД, както и невърнатите му и досега, но иззети негови пистолет „Астра 100“, калибър 9х19, №W9298 и боеприпаси към него, както и пистолет „Валтер РР“, калибър 7.65, №275833Р с щампа на орел, следвало да получи стойността им 949.25лв. Или в обобщение претендира сбора от тези суми в размер на общо 4768.94лв., като материални вреди от незаконното обвинение и производство срещу него, ведно със законната лихва върху това обезщетение, също от конкретно сочена дата.

В о.с.з. ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа всички свои твърдения, на които основава предявените искве.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва привличането на ищеца като обвиняем, задържането му, повдигането на твърдяното обвинение срещу него, образуваното по обвинението НОХД и финалното му оправдаване по него.

Исковете обаче оспорва изцяло по основание и размер, като във връзка с това навежда следните групи доводи: 1/ разходите за 23 пътувания от Варна до София са напълно недоказани по реализиране и по връзка с обвинението, още повече с оглед твърденията на ищеца, че живял и в София през целия или през част от периода; 2/ разходите за лекарства също са недоказани, нямат и връзка с обвинението, евентуално всички или част от тях се поемат от НЗОК, а отделно самите заболявания на ищеца са били хронични; 3/ няма никаква пряка причинна връзка между сочените болести на ищеца и ДП и НП, защото се касае за хронични и дългогодишни заболявания, резултат от начина на живот, начина на хранене, възрастта, вредни навици и други, поради което и никакви морални или материални вреди по повод заболяванията не следва да са задължение на Прокуратурата на РБ; 4/ недоказаност за влошаване на отношение на ищеца с неговото семейство, напротив данни за отдавна влошени такива, включително и с оглед сигнала, след който е бил задържан за 24часа по ЗМВР; 5/ точно това задържане по ЗМВР няма никакво отношение към ДП и не е извършено с оглед на това ДП, нито от органи по разследването на ДП; 6/ ПРБ не е огласявала по никакъв начин самото ДП; 7/ ДП не е повлияло на труда на ищеца, първо тъй като той е бил вече пенсионер към привличането му и второ защото е работил 3 през цялото време на ДП и НП; 8/ пистолетите и боеприпасите са отнети не от ответника, а от МВР, служба КОС, и не по повод ДП,а по повод издадени срещу ищеца Заповеди за защита от домашно насилие и отнемане на разрешително за оръжията; 9/ размерът на търсената сума за морални вреди е силно завишен и силно несъответен на принципа на справедливостта, включително с оглед естеството на делото, на срока на разглеждане на същото и на другите висящи производства срещу този обвиняем; 10/ по ТР на ВКС законна лихва по ЗОДОВ се дължим само от деня на влизане в сила на оправдателната присъда.

В о.с.з. ответникът поддържа всички свои възражения, като въвежда още и довод за това, че привличането на ищеца за обвияем е било на различна и много по-късна дата от твърдяната в исковата молба.

По същество моли за отхвърлително решение по исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по приетото в оригинал НОХД №1889/2018г. на СРС, ведно с ВНОХД №2293/2019г. на СГС и ДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР – София, П. Г. М. е бил привлечен за обвиняем по това ДП на 16.06.2017г. за деяние по чл.339, ал.1, пр.2 НК – че е държал огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели, заедно и с боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това. На М. не е била взета никаква мярка за неотклонение по това ДП, както и впоследствие по образуваното НОХД. След привличането обвиняемият само е бил разпитан и са му били предявени материалите по разследването, без да са извършвани други действия по ДП с негово участие.