Определение № 2721 от 24.07.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …….../24.07.2019 год. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия Павлова търговско дело № 1109 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу решение № 1802/25.04.2019 год. на ВРС – 20-ти състав, постановено по гр.д. № 7603/2018 год., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу срещу Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно-обективно съединени искове за установяване на дължимостта от ответника на сумите, за които по ч.гр.д.

№ 15183/2017 г. по описа на PC-Варна е издадена Заповед № 8244/05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, поправена с Разпореждане № 15074/18.04.2018 г., а именно: сумата от 9747,61 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2016 г.; сумата от 860,25 лв., представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г.; сумата от 27,16 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г. и сумата от 120,00 лв., представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 04.10.2017 г. до окончателното й изплащане и В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените в евентуалност осъдителни искове за разликата над присъдената главница до пълния претендиран размер от 9747,61 лв., за сумата от 860,25 лв.

(осемстотин и шестдесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г., за сумата от 27,16 лв. (двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г., както и за сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща такса изискуемост.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, немотивирано, вътрешно противоречиво, неясно и незаконосъобразно. Конкретните оплаквания са свързани с изводите на съда за нищожност на клаузата на чл.8 от договора предвид установеното по делото, че договорната лихва е намаляване в посока намаляване на нейния размер поради което и не може да се говори за неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сочи се неяснота на изовдите на съда за нищожност на клаузата на чл.5 от договора досежно погасяване на кредита на месечни вноски, съгласоно погасителен план, както и неяснота относно приетата за нищожна договорна лихва в размер на 69 %, каквато в договора не е налице. Излага се и излизане извън предмета на диспозитивното начало, доколкото съдът има право да следи за нищожността, но отгледна точна на нейните формални основания, а не ако същата произтича от договора. Излагат се доводи и за неправилност на съдебното решение в частта относно сумата от 120 лева, като се твърди, че не наименованието, а естеството определят вземането. В случая се сочи, че процесната такса не попада в ограничителния режим на чл.10а от ЗПК, поради което и същата е дължима. Настоява за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна, чрез назначен особен представител, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства и за платена държавна такса.

Настоящият състав констатира, че липсват представени доказателства за възнаграждение за особен представител пред въззивна инстанция, за което на ищецът /сега въззивник/ следва да бъдат дадени указания с предупреждението, че при неизпълнение на това му задължение въззивното производство ще бъде прекратено.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу решение № 1802/25.04.2019 год. на ВРС – 20-ти състав, постановено по гр.д. № 7603/2018 год., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу срещу Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно-обективно съединени искове за установяване на дължимостта от ответника на сумите, за които по ч.гр.д. № 15183/2017 г. по описа на PC-Варна е издадена Заповед № 8244/05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, поправена с Разпореждане № 15074/18.04.2018 г., а именно: сумата от 9747,61 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2016 г.; сумата от 860,25 лв., представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г.; сумата от 27,16 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г. и сумата от 120,00 лв., представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 04.10.2017 г. до окончателното й изплащане и евентуално - В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените в евентуалност осъдителни искове за разликата над присъдената главница до пълния претендиран размер от 9747,61 лв., за сумата от 860,25 лв. (осемстотин и шестдесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г., за сумата от 27,16 лв. (двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г., както и за сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща такса изискуемост.

ЗАДЪЛЖАВА въззивника „Банка ДСК“

ЕАД, в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесен по сметка на ВОС депозит в размер на 300 лева - за възнаграждение за особен представител пред въззивна инстанция.

УКАЗВА на въззивника на „Банка ДСК“ ЕАД,, че при неизпълнение в срок на това му задължение, въззивното производство ще бъде прекратено.

НАСРОЧВА производството по делото за 23.10.2019 год. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника се връчи и препис от постъпилия отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :