Решение № 38 от 23.03.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Горна Оряховица, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20254120200601 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Г. Н. останал недоволен и чрез адв. Р. И. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № 25-0350-000437/02.09.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР - Велико Търново, РУ - Стражица, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева /102.26 EUR/, за това че е нарушил чл.

23, ал. 1 от ЗДвП. Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Р. И. от ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата. Защитникът излага съображения за недоказаност на административнонаказателното обвинение.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА –

НАЧАЛНИК РУ В ОДМВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУ – СТРАЖИЦА редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

1

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С АУАН серия GA № 1410043/26.08.2025 г., съставен от К. Г. Т. – мл. автоконтрольор при РУ - Стражица в присъствието на свидетеля Златко С. М.

– полицай е констатирано извършено от жалбоподателя И. Г. Н. нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.08.2025 г. около 22:35 часа на път III-407, км 30.949 с посока на движение от с. Горски Сеновец към с.

Царски извор управлява лек автомобил Ауди А3 Спортбак с рег. № ********, собственост на И. П. А., като при движение на прав участък от пътя не съобразява разстоянието от движещото се пред него ППС и се удря в него, като реализира ПТП с материални щети. От ПТП пострадали няма. Водачите са изпробвани за употреба на алкохол, като пробите са отрицателни. Актът е предявен същия ден на Н. за запознаване със съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН н е са депозирани писмени възражения по акта.

В законоустановения срок В. В. Б. – ВПД Началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ – Стражица, упълномощен с МЗ № 8121з1632/02.12.2021 г., издал против И. Г. Н. обжалваното Наказателно постановление № 25-0350-000437/02.09.2025 г., в което дословно са възпроизведените отразените в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. С НП на Н. на основание чл. 179, ал.

2, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева /102.26 EUR/, за това че е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на Н. на 17.09.2025 г. и на 30.09.2025 г. последният депозирал по пощата жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.

Актосъставителят К. Т. и свидетелят З. М. потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Св. Т. сочи, че беседвали с двамата водачи и така установили, че причината за настъпване на ПТП била неспазване на дистанция от водача, на когото съставил акт. Съставил и протокол за ПТП Не си спомня дали е имало друг автомобил. Потърпевшият споменал, че е намалил рязко скоростта, но не посочил причината. Св. М. сочи, че устно са снемали обяснения на водачите и така установили, че причина за настъпване на ПТП била неспазване на дистанция от водача, на когото колегата му съставил акт. Установили, че водачът, на когото бил съставен акт се движил след автомобил с ремарке, друг автомобил предприел маневра изпреварване на двата автомобила и това наложило автомобилът с ремаркето да намали скоростта и така настъпил удар с автомобила, управляван от водача, на който бил съставен акт. Третият автомобил не бил установен, тъй като той не бил участник в ПТП.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на свидетелите К. Г. Т. и З. С. М. и приетите по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да се кредитират като 2 последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават от останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с жалбоподателя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /т. 2.2/. АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съобразно правилата на чл. 43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения.

НП е издадено от компетентен орган – ВПД Началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ – Стражица, който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /т. 3.8/ да издава НП по ЗДвП.

НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът констатира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление.

АУАН и НП са съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в същите не са посочени пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В АУАН и НП липсват каквито и да е данни за движещото се пред автомобила на жалбоподателя ППС, за което се твърди, че е участник в ПТП. Непосочването на данни за ППС, за което се твърди, че е участник в ПТП ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като го лишава от възможността да разбере същността на административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него, а така също възпрепятства съда от възможността да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП. Непосочването на данни за ППС, за което се твърди, че е участник в ПТП възпрепятства съда да установи причинено ли е ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, а именно събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, а оттам да прецени в причинна връзка ли е поведението на санкционирания водач с настъпилото ПТП.

Констатираното съществено нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, 3 ал. 1, т. 5 от ЗАНН не може да бъде санирано и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

Наказателното постановление е издадено и при неправилно приложение на материалния закон.

Извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 23, ал.

1 от ЗДвП, не е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин. В хода на проведеното административнонаказателно производство не е изяснен по категоричен начин механизма на настъпилото ПТП.

Видно от приложената АНП, обективираните в АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактически и правни изводи досежно механизма на ПТП, се основават изцяло на устните твърдения на водача на движещото се пред автомобила на жалбоподателя ППС субективно възприятие, че ако управляваният от жалбоподателя лек автомобил се е движел на такова разстояние, че да избегне удара, такъв е нямало да има. Не са снети сведения от свидетели – очевидци. Свидетелите Т. и М. сочат, че от проведена беседа с водачите установили, че водачът на движещото се пред автомобила на жалбоподателя ППС, което било с прикачено ремарке, е намалил рязко скоростта, при което е последвал удар с автомобила, управляван от жалбоподателя. Св. М. сочи, че са установили, че водачът, на когото бил съставен акт се движил след автомобил с ремарке, друг автомобил предприел маневра изпреварване на двата автомобила и това наложило автомобилът с ремаркето да намали скоростта и така настъпил удар с автомобила, управляван от водача, на който бил съставен акт. В случая е следвало да се установи водачът на автомобила, който е предприел маневра изпреварване на двете ППС, правомерно ли е предприел тази маневра и да се установят причините и условията за ПТП и съответно механизма на ПТП от гл. точка на поведението на двамата участващи в ПТП водачи на ППС и поведението на водача на ППС, което е извършвало маневра изпреварване на участниците в ПТП, който вероятно е станал първопричина за настъпване на ПТП. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят отговорността. В случая АНО не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните и субективни признаци на административнонаказателния състав по чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и съответно извършването на нарушението и вината на нарушителя по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, не могат да се приемат за установени и доказани единствено въз основа на сведенията на актосъставителя и на свидетеля по АУАН. Полицейските служители не са били свидетели – очевидци на ПТП, а сочените от тях като установени причини и условия за настъпването на ПТП, обвързващи механизма на ПТП с допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП , не се основат на обективни данни, а единствено на твърденията и субективните възприятия 4 на водача на движещото се пред автомобила на жалбоподателя ППС.

С оглед изложеното съдът приема, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантните факти и обстоятелства.

Предвид изложеното по - горе съдът приема, че не е установено по несъмнен начин жалбоподателят да е нарушил виновно правилото за движение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и да е осъществил състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изложеното по-горе съдът следва да отмени обжалваното наказателно постановление като издадено и при неправилно приложение на материалния закон.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0350-000437/02.09.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР - Велико Търново, РУ – Стражица, с което на И. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес с. ..............., на основание чл. 179, ал. 2, пр.

2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 102.26 EUR /сто и две евро и 26 цента/, левова равностойност 200 лева, за това че е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5