Решение № 4884 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4884 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Д. Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241100509330 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 294,ал.1 от ГПК след отмяна с решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС , ТК, 2 т.о. по т.д. № 1646/2022 г. на решение № 980 от 29.04.2022 г. на СГС по в.гр.д.№ 10080/2021 г. и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната жалба с вх.№ 25087565/21.05.2021 г. ( по регистратурата на СРС ) на ищеца Б. Б. В. от град София срещу Решение № 20109972 от 5.05.2021 г. на СРС, 169-ти състав по гр.д.№ 14440/2019 г. , с което са отхвърлени главните искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ стандарт № 3031276875 от 9.05.2018 г. и е уважен евентуалният иск за прогласяване нищожността на основание член 26,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 21,ал.1 от ЗПК на клаузите в частта „ Параметри“ за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и припадащата му се част от погасителната вноска , както и на клаузите на член 15,т.1 – 5 от Общите условия . ВКС е дал указал да бъдат разгледани доводите и релевираните в исковата молба и въззивната жалба обстоятелства относно неравноправния характер на клаузите, с които са посочени годишният лихвен процент и 1 годишният процент на разходите и нищожността на последната клауза на основание член 26,ал.1 от ЗЗД .

При новото разглеждане на делото въззивникът В. изразява чрез пълномощника си – адвокат Д. Ф. становище, че въззивната жалба е основателна, тъй като посочването на по – нисък от действителния ГПР съставлява нелоялна, заблуждаваща ( относно спазване на забраната по член 19,ал.4 от ЗПК ) търговска практика по член 68г,ал.4 от ЗЗП във връзка с член 68д,ал.1 от ЗЗП, която не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора – основание за квалифицирането на клаузата като неравноправна ; не е посочена по ясен и разбираем начин по смисъла на член 10,ал.1 от ЗПК методиката за формиране на ГПР и включените в нея компоненти – всички разходи, пряко свързани с кредитното правоотношение; това обуславя нищожност на съществен елемент на договора за потребителски кредит, водеща до недействителност на целия договор. Иска отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА в един и същ размер за трите инстанционни производства .

Въззиваемата страна „ ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, град София не изразява становище.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са заявените с исковата молба с вх.№ 2006485/12.03.2019 г. ( по регистратурата на СРС ) от Б. Б. В. от град София срещу „ ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, град София искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ стандарт № 3031276875 от 9.05.2018 г. поради : нищожност на клаузата относно годишния лихвен процент ( по нататък ГЛП ) на основание член 26,ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави по твърдения, че лихва в общ размер от 6 072 лева като сбор на уговорената ( в ГЛП от 41,17 % ) лихва и цената на допълнителния пакет от услуги ( скрита лихва ) надвишава четирикратния размер на законната лихва и поради неравноправния й характер на основание член 146,ал.1 от ЗЗП във връзка с член 143,ал.1 от ЗЗП; нищожност на клаузата относно годишния процент на разходите ( по нататък ГПР) на основание член 19,ал.5 от ЗПК, тъй като действителният размер на ГПР включва стойността на пакета от допълнителни услуги и надхвърля размера по член 19,ал.4 от ЗПК – петкратния размер на 2 законната лихва по просрочени задължения , определена с ПМС № 426/2014 г. и на основание член 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на член 11, ал.1, т. 9 и 10 от ЗПК по твърдения за неточно посочени ГЛП и ГПР , доколкото възнаграждението за пакета от допълнителни услуги не е обявено на потребителя при условията на член 5 от ЗПК и не е включено в записаните стойности на ГЛП и ГПР. Основанията, на които се иска прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, са съединени в условията на евентуалност. Преди проверката за нищожност на договора поради нищожност на отделни клаузи се дължи проверка за нищожност на целия договор.

Предмет на повторното разглеждане са и уважените от СРС евентуални искове за нищожност само на клаузите относно: допълнителния пакет услуги, размера на възнаграждението за него, припадащата му се част от погасителната вноска и клаузите на член 15,т.1- т. 5 от ОУ , тъй като въззивната жалба на ищеца срещу отхвърлянето на главните искове е насочена и срещу уважаването на евентуалните искове поради недопустимост на едновременното уважаване на главен иск и кой да е от евентуални искове .

Ответникът „ ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, град София оспорил исковете с отговора на исковата молба като недопустими и неоснователни .

По делото е установено, че между страните: ищеца с качество на „потребител“ по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП и ответника с качество на „търговец“ по смисъла на § 13,т.2 от ДР на ЗЗП, е сключен договор за потребителски кредит по член 9 от ЗПК - ПРОФИ КРЕДИТ стандарт № 3031276875 от 9.05.2018 г. Ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 3 000 лева, част от който в размер на 1 033,17 лева - за рефинансиране , със срок за връщане 36 месеца, при размер на месечната вноска от 146,39 лева . В договора е посочено, че ГПР се равнява на 49,90 % и ГЛП – на 41,17 % , дължимата сума по кредита е 5 270,04 лева . Със споразумение от 9.05.2018 г. е уговорено закупуването на пакет от допълнителни услуги „Бонус“, изразяващи се в : приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит – т.1 ; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски – т.2 ; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски – т.3 , възможност за смяна на дата на 3 падеж – т. 4 и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства – т.5. Съгласно договорното съдържание в раздел V закупуването на пакета допълнителни услуги не е задължително условие за получаването на кредита, а предпоставките, при които услугите се предоставят, са посочени в т.

15 от Общите условия. Съгласно договорното съдържание VI „Параметри“ възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги се равнява на 3 801,96 лева , платимо е на вноски – 36 броя , в равни размери от по 105,61 .

Заедно с него общото задължение възлиза на 9 072 лева, а общият размер на месечната вноска – на 252 лева.

Съгласно решение на СЕС от 21.04.2024 г. по дело С-714/22 с участието на настоящия ответник - „ ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съобразено в отменителното решение на касационната инстанция, член 3, буква ж ) от Директива 2008/48 на ЕП и Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета трябва да се тълкува, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги възможности, еднакви с тези в посоченото по – горе споразумение от 9.05.2018 г., се включват в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на член 3, буква и ) при условията на втората алтернатива - като конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит . СЕС се е произнесъл още, че член 10, параграф 2, буква ж ) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договора за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3,буква ж ) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед това тълкуване на СЕС значимият за делото материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от първото разглеждане на делото, е разрешен от ВКС в смисъл, че както непосочването, така и неточното посочване на компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ сред изброените в член 22 от ЗПК, какъвто е ГЛП и ГПР, съгласно изискванията на член 11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора .

4

При това положение СГС приема, че разходите за допълнителни услуги от 3 801,96 лева, уговорени в споразумението от 9.05.2018 г. към договора за потребителски кредит, не съставляват скрита лихва, а - част от действителния общ разход по кредита на потребителя по смисъла на § 1,т.1 от ДР на ЗПК и участват при определяне на размера на ГПР. Със заключението по съдебно – счетоводната експертиза е установено, че посоченият в договора ГПР от 49,90 % е изчислен съобразно формулата, определена в Приложение 1 към член 19,ал.2 от ЗПК, но без включени разходи за допълнителните услуги, а при включени тези разходи ГПР се равнява на 147,5 %. Следователно договорът за потребителски кредит съдържа ГПР,който е посочен в неточен размер, в нарушение на изискванията на член 11,ал.1,т.10 от ЗПК и това съставлява основание по член 22 от ЗПК за обявяването му за недействителен.

Преценката за основателност на главния иск е пречка за разглеждането на евентуалните искове – исковете за нищожност на договора на останалите основания и исковете за нищожност само на клаузите относно допълнителните услуги и относимите към тях ОУ. Това налага отмяна на решението в обжалваната част и прогласяване на договора за нищожен на посоченото основание и обезсилване на решението в останалата му част - по евентуалните искове за нищожност на целия договор на останалите основания и само на клаузите относно допълнителните услуги .

Въззивникът иска присъждане на разноски съгласно списък – в размер на платената за въззивното обжалване държавна такса от 181 лева или 92,54 евро и съдът му ги присъжда. Пълномощникът му – адвокат Ф., осъществил адвокатска защита безвъзмездно, иска присъждане на възнаграждение на основание член 38,ал.2 от ЗА за двете въззивни производства и едно касационно производство в равни размери от по 783,60 лева , на колкото възлиза възнаграждението , изчислено според правилото на член 7,ал.2,т.3 от НВАР ( в ред. Дв,бр. 68/2020 г. ) при интерес от 9 072 лева – цената на главния иск. При съобразяване, че насрещната страна е възразила срещу присъждането на възнаграждение за трите инстанционни производства над размера по Наредбата , СГС присъжда на пълномощника възнаграждение в общ размер от 2 350,80 лева ( 3х783,60 лева ), равностойни на 1 201,94 евро.

Воден от горното, СГС

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 20109972 от 5.05.2021 г. на СРС, 169-ти състав по гр.д.№ 14440/2019 г. в частта , с която са отхвърлени исковете на Б.

Б. В. от град София срещу „ ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, град София за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ стандарт № 3031276875 от 9.05.2018 г. : поради неточно посочен размер на годишния лихвен процент на основание член 22 от ЗПК във връзка с член 11, ал.1, т. 9 от ЗПК ; поради нищожност на клаузата относно годишния лихвен процент на основание член 26,ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправния й характер на основание член 146,ал.1 от ЗЗП във връзка с член 143,ал.1 от ЗЗП и поради нищожност на клаузата относно годишния процент на разходите на основание член 19,ал.5 от ЗПК във връзка с член 19,ал.4 от ЗПК, в частта, с която по евентуални искове на Б. Б. В. от град София е прогласена нищожността на основание член 26,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 21,ал.1 от ЗПК на клаузите в частта „ Параметри“ договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ стандарт № 3031276875 от 9.05.2018 г. за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и припадащата му се част от погасителната вноска , както и на клаузите на член 15,т.1 – 5 от Общите условия и в частта относно разноските и ПРЕКРАТЯВА