Решение № 1538 от 08.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1538 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20221100901466 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 405 ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът „Е.” ЕООД твърди да има сключен договор за застраховка „Каско“ с ответника „ЗАД А.“ АД. В периода на действието й – на 21.04.2019 г. застрахованият авТ.обил марка „Audi SQ7“, рег. № ******* бил увреден. Твърди се застрахованият авТ.обил да е управляван в посока от с. „Оброчище“ към КК А.“. В района на бензиностанция „Петрол-перфект“ друг авТ.обил, идващ от гр. Варна без да спре на знак стоп, създал предпоставки за ПТП. За да избегне удара водачът на застрахования авТ.обил навлязъл в лентата за насрещно движение. Поради наличие на други авТ.обили не могъл да се върне обратно в дясната пътна лента, а с повишено внимание продължил напред. Малко преди мястото за маневра ляв завой за влизане в бензиностанция „Лукойл“ се изравнил с л.а.

„Пежо 206“ рег. № *******. Вече подминавайки този авТ.обил неговият водач рязко предприел маневра ляв завой, при което ударил застрахования авТ.обил в задна дясна гума.

Смята, че водачът на л.а. „Пежо 206“ не се е уверил, че не го изпреварва друго моторно превозно средство преди да предприеме маневрата. Застрахованият авТ.обил се движел в рамките на разрешената скорост от 90 км/ч, но при удара загубил сцепление, развъртял се и последвало преобръщане. Ответникът бил уведомен на 24.04.2019 г. за събитието, но отказал да плати обезщетение, позовавайки се на движение на авТ.обила със скорост от 133 км/ч и допусната груба небрежност от неговия водач. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сумата 235 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до изплащане на сумата. Претендират се и сторените в производството вреди.

В отговор по исковата молба ответникът признава съществуването на застрахователно правоотношение, но твърди договорът за застраховка да е сключен в полза на „Д.Л.Б.“ ЕАД, когото смята за единствено легитимиран да претендира и да получи застрахователно обезщетение. Ответникът оспорва иска и при твърдение, че водачът на застрахования авТ.обил се е движил със скорост от 133 км/ч при разрешена на пътния 1 участък от 50 км/ч, следствие на което приема сам да се е поставил в невъзможност да предотврати удара в другото МПС. Сочи и авТ.обилът да е изпреварвал въпреки наложената забрана, указана със знак и маркировка и без да са изпълнени задълженията по чл. 42 ал. 1 и чл. 42 ал. 2 т. 1 и т. 3 ЗДвП. Навежда довод, че тези обстоятелства изключват несигурността на събитието, съответно неизвестността и независимостта му от волята на застрахования, съответно упълномощен от него водач , определяйки увреждането като резултат на непокрит риск по смисъла на § 1 т. 3 ДР КЗ. Позовава се и на изключен риск с т. 4.11. от общите условия – неспазени предписания на контролните органи, изводими от маркировката и поставените знаци за движение по пътя. Евентуално оспорва ищецът да е положил грижата на добрия стопанин (т. 50.2 от общите условия – ОУ) и да е предприел всички обичайни и разумни предохранителни действия, мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди (т. 50. 3 ОУ) и не е изпълнил задължението си по т. 50.5 ОУ, обуславящо основание за намаление на обезщетението (чл. 395 ал. 4 вр. ал.. 5 вр. ал. 1 КЗ). Твърди също така необходимите средства за възстановяване на авТ.обила да превишават 70 % от застрахователната сума като твърди запазените части да надхвърлят 150 000 лв. като смята и че вземането става изискуемо след представяне на удостоверение за прекратена регистрация (чл. 391 КЗ).

В допълнителната искова молба ищецът сочи, че застрахованият авТ.обил е негова собственост, а договорът за застраховка сочи да е сключен за закупуване на процесния авТ.обил, който бил обект и на договор за залог, вписан в ЦРОЗ.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. М. намира за доказано, че увреждането е настъпило поради отнето предимство на застрахования авТ.обил – погледнал в огледалото едва след като бил завил волана вместо да се огледа преди да пристъпи към маневрата. Позовава се и на създадена опасност и от излизащ от бензиностанцията авТ.обил, допълнително ограничило възможностите за маневриране, както и наличието на движение в дясно от страна на авТ.обила. Представя списък за претендираните разноски.

Процесуалният представител на ответника – юрк. Д. оспорва иска. Приема за доказани множество нарушения на Закона за движение по пътищата от страна на водача на застрахования авТ.обил, които смята в своята съвкупност да разкриват допусната груба небрежност. Застъпва теза, че при наличие на обособен остров преди кръстовище, от което излизат авТ.обили и най-небрежния би предположил като възможно включване на авТ.обили, на която основа да намали и съответно да спре в началото на кръстовището.

Евентуално прави възражение за редуциране размера на възнаграждението предвид договорената, но неположена грижа на добрия стопанин. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение над сумата от 2000 лв.

В производството с определение № 1550/13.06.2023 г. по ч.т.д. № 20231000501442 на Софийски апелативен съд, 11 търговски състав като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД. По съществото на спора процесуалният му представител – юрк. Д., също пледира за неоснователност на иска. Смята за доказано, че водачът е навлязъл в кръстовището със скорост от 137 км/ч без да предприеме намаляване на скоростта. Застъпва теза, че водачът на л.а. „Пежо“ не е допуснал нарушение – предприел е маневра на разрешено място с по-ниска от допустимата за конкретния участък скорост и с подаден мигач при невъзможност да прецени отстоянието на процесния авТ.обил при предприемане на маневрата предвид и формираната колона от авТ.обили. Приема, че увреждането се дължи единствено на поведението на водача на застрахования авТ.обил, несъобразил действията си с действителната пътна обстановка.

2

Съдът като обсъди по същество надлежно въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл.

235 ГПК, намира за установено следното:

Страните не спорят, че за лек авТ.обил AUDI SQ7 с рама № WAUZZZ4M4JD049207 за застрахователна сума от 245 000 лв.. В полицата е отразено, че собственик на авТ.обила е ищецът „Е.“ ЕООД, което следва и от неоспореното свидетелство за регистрация част I и е договорено, че правата по полицата са в полза на „Д.Л.Б.“ ЕАД.. Застрахователната полица сочи начало на покритие от 00:00 ч. на 05.06.2018 г. до 23:59 ч. на 04.06.2019 г. АвТ.обилът е регистриран с номер *******. В полицата е указано като неразделна част от договора да са и общи условия. Според т. 14.5 от Общи условия за застраховка на моторни превозни средства („КАСКО“), досежно чийто текст и относимост към процесния договор не е повдигнат спор, не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от действия с груба небрежност на застрахования. Клаузата на т. 50.2 от общите условия предписва задължение за застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да спазва стриктно правилата за движение съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове по прилагането му (т. 50.4), а съгласно т. 50.3 да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди.

По делото не се спори, а и от представения договор за заем се установява поето от ищеца задължение към „Д.Л.Б.“ ЕАД да застрахова т.а. AUDI SQ7 4,0 TDI quarto, който авТ.обил е заложен в обезпечение на отпуснат заем. От представената и неоспорено изявление, изходящо от представители на „Д.Л.Б.“ ЕАД (служебна бележка изх. № 249/05.11.2022 г.) се установява, че всички задължения по договора са погасени.

Няма спор между страните, че на 21.04.2019 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, което, видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица 1/21.04.2019 г. е настъпило на същата дата между л.а. „Пежо 206“ с рег. № *******, управляван от А.С.А., застрахован по риска „Гражданска отговорност на авТ.обилистите“ при третото лице помагач – ЗАД „ОЗК – Застраховане“.

От показанията на свид. А. се установява, че преди да навлезе в Т-образно кръстовище спрял. Огледал се вляво и видял две коли около съседно кръстовище – на пътя за Добрич. Преценил, че са далеч от кръстовището. Тази преценка се потвърждава и от показанията на свидетеля Д., че той се е движел зад колона от авТ.обили при скорост от 60 км/ч, а управляваният от свид. А. авТ.обил се е включил преди така обособилата се колона.

АвТ.обилът, управляван от свид. А. потеглил на първа предавка, направил десен завой и веднага подал ляв мигач, за да отиде на бензиностанцията. Л.а. „Пежо 206“ достигнал края на непрекъсната линия, навил волана плътно наляво и в огледалото видял да идва засилено към него застрахованият авТ.обил. Натиснал спирачката, не чул спирачки от застрахования авТ.обил, а трясък. Управляваният от свидетеля л.а. авТ.обил „Пежо“ се придвижил на кратко разстояние, дори не напуснал дясната лента на платното за движение, а траекторията на застрахования авТ.обил се променила леко вдясно, излязъл от пътя, спуснал се по стръмен склон вдясно от пътя, улучил средното от три дървета и се превъртял с колелата нагоре.

Не се установява към мястото на удара да е имало ограничение на скоростта. От огледа на вещото лице се установява, че ударът е настъпил извън населено място – на 400 метра след края на с. Оброчище. Изчисленията, според обективните находки след произшествието според заключението на вещото лице М., определят скорост на движение на застрахования авТ.обил от около 137 км/ч и скорост на движение към момента на удара на л.а. „Пежо 206“ от 16 км/ч (предвид обективно необходимото време до пълно спиране на 3 авТ.обила и липсата на данни това да се е случило преди момента на удара и показанията на свид. А. сочи единствено да е бил намалил „движех се като костенурка“ и да е натиснал спирачка, когато е видял връхлитащия авТ.обил).

Предвид показанията на свид. Д., че е видял предния ляв калник и лява врата на излизащия авТ.обил с ляв завой към бензиностанцията от колоната авТ.обили, движещи се в посока А.“ съдът кредитира онагледената от инж. М. траектория на движение на л.а. „Пежо 206“.Описаното от свид. А. преживяване сочи на преживян стрес, което поставя под въпрос обективността на произтеклото от удара преместване на управлявания от него авТ.обил.

Идентифицираното място на съприкосновение между авТ.обилите сочи това да се е случило след очертания с пътна маркировка остров с посока КК А.“ и в границите на обособения подход към бензиностанцията, на чийто изход е стоял авТ.обилът, управляван от свид. А..

Горното се установява от събраните доказателства.

Съдът не кредитира показанията на свид. Д.. Освен родствената връзка с едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество, показанията му се опровергават от всички останали доказателства.

Видно от показанията на свид. Д. застрахованият авТ.обил се е движел в лентата за насрещно движение още преди да достигне до Т-образното кръстовище, където свид. А. се е включил в пътя към КК А.“ и липсват други доказателства, които да сочат на връщане в лентата за движение с посока КК А.“. Онагледената във времето промяна в отстоянието между авТ.обилите съответно на страници 40-43-46-49-52-55-58 от експертизата и показанията на свид. Д., че в дясната лента с посока КК А.“ се е движела колона от авТ.обили, опровергава показанията на свид. Д. да е видял включването на л.а. „Пежо“.

Отсъствието на обективни данни за местонахождението на авТ.обилите от колоната, за която сочи свид. Д. не позволява еднозначно идентифициране на местоположението им, но показанията са достатъчни за извод, че между застрахования авТ.обил и л.а. „Пежо“ е имало поне четири авТ.обила. Следователно навлизането на л.а. „Пежо“ в дясната лента за движение с посока КК А.“ е предхождало пристигането до кръстовището на колоната от авТ.обили, чието изпреварване е предприел водачът на застрахования авТ.обил.