Определение № 1069 от 23.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1069 гр. Благоевград, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500922 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във вр. с чл.274, ал.1 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 4747/22.05.2026 г. от „АСВ“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., чрез юрк.С.Д., срещу Разпореждане № 1748/23.06.2026г., постановено по ч.гр.д.№ 727/2026 г. по описа на РС – П., с което е отхвърлено заявление с вх.№ 5645/11.06.2026г., подадено от "АСВ" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу Г. И. Х..

В депозираната жалба въззивникът оспорва съдебния акт на РС-П. като неправилен и незаконосъобразен. Поддържа се, че задължението на заявителя по чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не.

Според въззивника, във всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което РС няма законово право да тълкува тази норма разширително. Сочи се, че промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема /кредитора-заемодател/, с оглед целта на производството, е да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 от ГПК.

С оглед на това се заявява, че нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея, не представлява нередовност, 1 подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Развиват се съображения, че липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането също не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. В тази насока въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК, която изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, без да предвижда задължение за представяне на такова уведомление да длъжника. Отбелязва се, че въпросното уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и в този смисъл не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия по отношение на процесното вземане.

Според въззивника, изследването на въпроса дали длъжникът е уведомен за цесията, не е предмет на заповедното производство, а би имал значение само в едно бъдещо исково производство за установяване на вземането и то само в случай че длъжникът в това исково производство направи възражения, че е платил част от дълга или целия дълг на предишния кредитор, преди да е бил уведомен за цесията. Прави се извод, основан на чл.411, ал.2 ГПК, че съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Изразява се становище, че в случая не следва да си изисква договора за цесия, тъй като касае нов договор, сключен с трето лице - цесионер, а не с потребител.

С оглед изложеното иска въззивният съд да отмени Разпореждане № 1748/23.06.2026г., постановено по ч.гр.д.№ 727/2026 г. по описа на РС – П. и да върне делото на РС-П. за издаване на заповед за изпълнение.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частна жалба, по която е образувано настоящето производство е допустима. Подадена е от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството е образувано въз основа на заявление с вх. № 5645/11.06.2026 година, подадено от „АСВ“ ЕАД, чрез пълномощник, с искане издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК срещу лицето Г. И. Х., с ЕГН **********, с адрес: с.Д. ул.“Г.Б.“ № 2, община С., обл.П.

Към заявлението са приложени писмени доказателства. При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, предвид че заявителят претендира да е кредитор на длъжника на основание договор за цесия, който не е представен към заявлението. С оглед на това, с Разпореждане № 1598/11.06.2026г. заявлението е оставено без движение и указано на заявителя да представи цитирания в 2 заявлението договор за цесия с всички приложения към него, както и доказателства за заплатена държавна такса.

В срока за отстраняване на нередовности заявителят е депозирал молба с вх.№ 5745/12.06.2026г., с която е представил доказателства за заплатена държавна такса, но не е представил изискания договор за цесия. В срока за отстраняване на нередовонстостите заявителят е подал молба с вх.№ 6107/22.06.2026г., с която е оспорил правомощията на заповедния съд да изисква и проверява договор за цесия в производство по ч.410 ГПК.

Районният съд, след като се е запознал с депозираната от заявителя молба е намерил, че със същата не са отстранени дадените от съда указания и с атакуваното разпореждане е отхвърлил като неоснователно заявлението, подадено от "АСВ" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК .

Така постановеното разпореждане, настоящият състав намира за правилно, по следните съображения:

Според чл.411, ал.2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата визирани от законодателя в т.1-5 на чл.411, ал.2 от ГПК. От разпоредбата следва, че при подадено заявление районният съд винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, според БлОС, не променя дължимото от районния съд произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл.410 и 411 от ГПК, няма препращане към чл.129, ал.3 от ГПК, разписващ като последица от неизправяне на нередовности на искова молба връщането й и прекратяване на производството.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна С оглед съдържащото се в чл.410, ал.2 ГПК изрично препращане към чл.127, ал.1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл.127, ал.1, т.4 ГПК).

До отхвърляне на заявлението се стига и при наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това. С оглед на това задължение на заповедния съд и съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за заем, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши проверка и дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала. Относно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивната правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права и валидността на отделните нейни клаузи.

Съгласно чл.27, ал.1 от ГПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по 3 материалното право, а съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. За страните по делото и тяхната активна легитимация съдът следи служебно. След като заявителят „АСВ“ ЕАД претендира вземане на друг кредитор - съгласно неговите твърдения в заявлението и представения договор за паричен заем, той следва да представи договора за цесия, с което ще се установи както отделните елементи от облигационното правоотношение, които са прехвърлени, така и техния размер, а също и да се легитимира като носител на прехвърленото вземане. А от тук и страна по гражданското правоотношение.

Непредставянето им ги определя „АСВ“ ЕАД като страна, упражнила чужди права без правно основание, което е нарушение на закона и е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение.

В случая липсва процесуална възможност заявителя да търси правата си срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права. Тяхната липса е пречка заповедното производство да се развие по законосъобразен начин. Същите водят до отказ да се издаде исканата заповед за изпълнение.

Отделно от това, доводите в частната жалба, че не е необходимо представянето на договор за цесия са неоснователни и поради факта, че въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него. В случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно съобщаване на цесията на длъжника, а само за изпращането на уведомително писмо. Когато се касае до частно правоприемство, каквато е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1748/23.06.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 727/2026 г. по описа на РС – П..

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5