Определение № 69 от 04.07.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Смолян, 04.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафинка Т. Чакърова като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Частно наказателно дело № 20255400200109 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.243, ал.5 от НПК.

От обвиняемият Л. В. М., с ЕГН **********, действащ чрез адв. П. П.

С. от САК е постъпила жалба срещу Постановление на Окръжна прокуратура Смолян № 860 от 29.08.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 123/2010 год. по описа на РУ - З. водено срещу Л. В. М. от гр. Н. за престъпление по чл.252, ал.1 от НК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост на прокурорският акт, тъй като неправилно прокурорът е приел, че производството по досъдебното производство следва да се прекрати на основание това, че деянието не съставлява престъпление. Прокурорът не е обсъдил задълбочено събрания доказателствен материал, поради което и правните му изводи са необосновани. Счита, че от анализа на доказателствата по един безспорен начин се установява, че деянието за което е обвинен Л. М. не е извършено и именно на това основание следва да бъде прекратено наказателното производство.

Моли съдът да измени Постановление на Окръжна прокуратура Смолян № 860 от 29.08.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 123/2010 год. по описа на РУ – З., в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство, като вместо такова по чл.243, ал.1, т.1 във вр. чл.24, ал.1, т.1 , предл. 2 от НПК – деянието не съставлява престъпление, да приеме, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство по чл.24, ал.1, т.1, пред.1 от НПК – деянието не е извършено.

Съдът ка т о взе предвид изложените доводи в жалбата, изложените мотиви в постановлението на ОП Смолян и след като обсъди събраните на 1 досъдебното производство доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановеният срок, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът установи следното:

Досъдебно производство № 123/2010г. по описа на РУ - З. е образувано на 31.05.2010г. в РУ - З. срещу Л. В. М., с ЕГН ********** за това, че за периода от края на 2007г. до 31.05.2010г. без съответното разрешение е извършвал банкови сделки, за които се изисква разрешение съгласно чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции - предоставял е парични кредити на физически лица в размер на 5 550 лева, като с дейността си е получил неправомерни доходи в размер на 22 700 лева – престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК.

В хода на разследването по досъдебното производство е установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят М. П. през 2009г. е получил в заем от обвиняемия Л. М. сумата от 5000 лева, като уговорката била всеки месец П. да заплаща 10 % лихва върху уговорената сума. В тази връзка свидетеля П. подписал запис на заповед за сумата от 11 000 лева, като обвиняемият го убеждавал, че ще върне само сумата от 5000 лв. и 10 % лихва за всеки месец до изчистването на сумата. На уговорката за лихвите присъствал и свидетелят З. М., който потвърждава, че е имало уговорка между М. и П. за 10 % лихва на месец за взета на заем сума от свидетеля П..

Свидетелят Б. К. е получавал пари от обвиняемият Л. М. срещу уговорката за лихви, като същия е получавал три пъти различни суми. В края на 2007г. – началото на 2008г. взел, за първи път 400 лв., а подписал запис на заповед за дължима сума към обвиняемия от 1600 лева. Свидетелят К. дал на обвиняемия в залог компютър. В края на 2008г. свидетелят К. отново взел заем от 60 лв. от обвиняемия М., а подписал документ за дължими 300 лева, като оставил в залог за тези пари принтер. В началото на 2009г. - февруари или март за третият път взел заем от 100 лв., като подписал документ за дължима сума от 11700 лв. За да подпише последния документ свидетеля К. бил убеждаван от обвиняемия, че ще му осигури работа на стойност 10000 лева изграждане на подпорна стена, за което лично щял да заплати на свидетеля К..

Вместо да осигури работа по въпросната подпорна стена, след около 5-6 месеца обвиняемия М. поискал от свидетеля да му върне сумата от 11700 лв.

Обвиняемият дори заплашвал свидетеля, че ако не му върне парите, ще изпрати хора да го бият. К. се страхувал, че заплахите могат да се осъществят, защото знаел, че М. познава такива хора, които биха изпълнили подобна поръчка.

След дадените показания от свидетелите е извършено претърсване и изземване в дома на обвиняемия М., което в последствие е одобрено от ОССмолян и от дома на обвиняемия са иззети оригинали на записи на заповеди, 2 договори за заем, злато, 2 броя газови пистолети и патрони за тях, както компютъра и принтера.

Свидетелят А. В. е роднина с обвиняемия Л. М. и няколко пъти е вземал от М. пари срещу задължението да му ги върне, както и да му заплати месечна лихва, съответстваща на 10% върху стойността на сумата, предоставена му в заем. Първия път, когато взел пари на заем от М., било през 2006год., а сумата била 1000 лв., като след точно един месец му върнал 1100 лева, от които 100 лева била лихвата за един месец. След това още няколко пъти свидетеля В. е вземал пари на заем от обвиняемия М., различни суми няколко пъти по 3000 лв., по 5000 лв., дори веднъж през 2007г. е взел сума от 20000 лева, при същите условия за заплащане на месечна лихва в размер на 10% върху главницата. Общия размер на заемите, които свидетеля В. е взел от обвиняемия Л. М. е в размер на 78000 лева при определена от обвиняемия месечна лихва от 10%. Свидетелят В. подписвал по нареждане на обвиняемия записи на заповед на двойно по-голяма стойност от реално предоставените суми. Обвиняемия М. не връщал подписаните записи на заповеди на свидетеля В., когато последният си връщал заетите суми, като убеждавал В., че ще ги унищожи. От показанията на свидетеля се установява, че обвиняемият М. го е подвеждал, че подписаните от него задължаващи документи ще бъдат унищожени, като вместо това ги запазил и предявил срещу В. претенции за заплащане на сума в размер на 227 476.24 лв., от които главница 164 781.72 лв. и законна лихва за забава 62 694.52 лв.

Свидетелят К. Д. също е вземал заем в размер на 1000 лева от обвиняемия М., с уговорката за 20 % месечна лихви върху главницата от 1000 лева. Плащал му всеки месец по 200 лева лихва до настъпването на зимата 2005г.-2006г., когато свидетеля изпаднал във финансово затруднение и нямал възможност да плаща месечната лихва. Уговорил се с обвиняемия М. да му прибави неплатените вноски по лихвата към главницата и да му начислява лихва върху новообразуваната главница. За три месеца главницата достигнала 1600 лева, като към главницата от 1000 лева били добавени три месечни вноски по лихвата, всяка по 200 лева. Обвиняемия Л. М. предложил на свидетеля Д. да му предостави още 400 лева и така главницата да стане 2000 лева, а свидетеля да започне за плаща лихва върху новата главница от 2000 лева. Свидетеля Д. се съгласил и по настояване на обвиняемия му предоставил, като обезпечение, златни накити. Свидетеля Д. плащал два или три месеца лихвата от 400 лева месечно, но след това отново спрял плащанията и с натрупванията дължимата сума нараснала на 4000 лева.

Обвиняемия М. поискал още вещи в залог и свидетеля Д. му предоставил още златни накити. След това свидетеля погасявал някои месечни вноски по лихвата, а други не успявал и сумата по главницата достигнала 5000 лева.

Тогава свидетеля Д. изтеглил заем от Пощенска банка и върнал на обвинямеия М. сумата от 5000 лева. Обвиняемият Л. М. отказал да върне златните накити на свидетеля Д., въпреки че последният му изплатил всички дължими суми главница и лихви.

3

В хода на разследването и с оглед събраните доказателства, с постановление от 04.06.2010г. Л. М. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК и му е взета мярка на неотклонение „Подписка”.

В хода на разследването е назначена и изготвена съдебноикономическа експертиза и е установено, че за периода 2005 - 2010г. обвиняемия Л. М. е реализирал неправомерни доходи от незаконна банкова дейност в размер на 34 556,00 лева, като лихва върху суми, които е предоставял на физически лица.

От изготвеното по делото заключение по графическата експертиза е видно, че всичките записи на заповеди, с издател Л. М. са подписани от него, както и текста на всички записи на заповеди е изписан от него. В оригиналите на записите на заповеди с издател А. П. В., текста в горния край на същите, „сумата по тази заповед е платена на....”, е изписана от обвиняемия М., След изготвянето на заключението по назначената съдебноикономическа експертиза обвиняемият Л. М. е бил търсен за ново привличане, но същият не е бил открит на адреса.

От докладна записка на РУ-З. се изяснило, че обвиняемия Л. М. е заминал за К. В. и С. И., на неустановен адрес. Издадено било Постановление за принудително довеждане на обвиняемия от 20.10.2010г., като било отчетено, че не се е явил, след като е бил редовно призован, а също така не е спазил взетата му мярка за неотклонение.

Обвиняемият Л. М. бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 45666/21.10.2010г. на ГД „КП“, с мярка „Принудително довеждане“.

Наказателното производство е било спряно до издирването на обвиняемия, тъй като разглеждането на делото в негово отсъствие би попречило да се разкрие обективната истина.

По повод направени искания от упълномощени защитници на обвиняемият Л. М., наказателното производство е било възобновено с постановление на прокурора от 23.01.2015г. и са били проведени процесуалноследствени действия при условията на чл. 206 от НПК в отсъствие на обвиняемия, тъй като са били налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.”а” от НПК.

Поради продължаващото укриване на обвиняемият и невъзможността за приключване на разследването в негово отсъствие, прокурорът отново е спрял наказателното производство с постановление от 27.08.2015г., като е указал да продължи издирването на обвиняемия.

Поради липсата на резултати от общодържавното издирване и наличието на данни за пребиваването на обвиняемият М. в К. В. и С. И., прокурорът е предприел действия за международно издирване на лицето и издаване на ЕЗА. Във връзка с издаването на ЕЗА прокурорът е издал постановление от 20.02.2018г. за задържане на обвиняемият Л. М. за срок до 4

72 часа, считано от момента на задържане на лицето на територията на Република България или от момента на предаването му на българските власти в процедура по изпълнение на ЕЗА.

На същата дата - 20.02.2018г. прокурорът е издал и ЕЗА за издирване на Л. В. М., ЕГН ********** и след като е преведена на английски език е изпратена директно до изпълняващия орган в К. В. и С. И..

С писмо рег.№ 9169/21.03.2018г. Сектор „Сирене“ към ДМОС на МВР са уведомили ОП-Смолян, че Л. В. М., ЕГН ********** е обявен за международно издирване в ШИС и е въведен сигнал по чл.26 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета на ЕС с шенгенски идентификационен номер ВС0000003449021000001, както и канала на МОКП Интерпол.

На 27.04.2018г. в деловодството на ОП - Смолян е получено писмо от ДМОС при МВР рег.№ А-13150/27.04.2018г., с което уведомяват прокурора, че е пристигнало съобщение от бюро СИРЕНЕ - В. за задържане на лицето Л. В.

М. на 27.04.2018г. Изискани са били оригинал и превод на ЕЗА на английски език, които са изпратени незабавно от ОП-Смолян на ДМОС при МВР, с оглед препращането им на бюро СИРЕНЕ - В..

С писмо рег,№ А-18333/19.06.2018г. ДМОС при МВР са предоставили нова информация за получено съобщение от бюро СИРЕНЕ В., с което са уведомили българските власти, че на 11.06.2018г. Кралската прокуратура на В. е поискала гаранции от Министерството на Правосъдието на РБ, които да бъдат получени до 11.06.2018г. Гаранциите не са били получени навреме, а едва на 15.06.2018г., като междувременно Л. В. М. е бил освободен. В допълнение Кралската прокуратура на В. е пояснила, че изпратените гаранции от Министерството на Правосъдието на РБ са задоволителни и поради това са посъветвали българските власти да преиздадат ЕЗА.