Решение № 24 от 14.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Пловдив, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000469 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е започнало по повод подадена от „М.И.“ ЕООД, гр.П., ЕИК ********* въззивна жалба против постановеното по т. дело № 1098/2019 г. по описа на П.О.С. решение, с което „М.И.“ ЕООД, гр.П., ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Б.М. Б.” ООД, гр.П., ЕИК ******** следните суми:

- 18 258, 78 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 16. 12. 2019 г. до окончателното им изплащане, която сума представлява претърпяна от „Б.М. Б.” ООД вреда, изразяваща се в заплатено обезщетение по ангажиране на неговата отговорност към третото лице „А.И.“, на което „Б.М. Б.” ООД е доставил поръчани и изработени изделия, в които е вложил некачествено изработени от „М.И.“ ЕООД болтове с чертежен номер Н ***.***.***.***.

- 3054 лв. съдебни разноски пред първата инстанция.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

1

На 16.12.2019 г. в ПОС е постъпила изходяща от „Б.М. Б.” ООД, гр.П. искова молба против „М.И.“ ЕООД, гр.П..

В обстоятелствената част на същата се говори за съществуващи между ищеца и ответника трайни търговски отношения с оглед аналогичния им предмет на дейност. В тази връзка се сочи, че в периода февруари 2017 г.август 2018 г. ищецът поръчвал на ответника изработката на болт с чертежен номер Н ***.***.***.**. Споменава се, че този болт бил нужен на ищцовото дружество във връзка с предлаган от него продукт, който пък се монтирал на изделия на техен клиент - „A.I.“ GMBH.

Сочи се, че в процеса на работа това трето дружество на 23.07.2018 г, отправило към ищеца рекламационни претенции във връзка с доставения от ответника болт. Недостатъците на същия били уточнени в известие за качество и поръчка за изпитване направени по инициатива на вече споменатото трето дружество. Направената рекламация станала причина с писмо от 31.08.2018 г. изпратено по ел. поща де да предявят и претенции за заплащане на сумата от 27 910, 50 евро за обезщетяване на претърпените от третото дружество вреди. След преговори между ищеца и неговия съокнтрахент бил определен по- нисък размер на обезщетение в размер на 18 258, 78 евро.

Това вземане на третото лице към ищеца било прихванато от негово задължение към ищеца, за което били изплатени на ищеца нужните уведомления и документи по ел. поща. Извършеното погасяване на задължението на ищеца чрез прихващане станало повод той да изпрати покана за доброволно изпълнение до ответника по настоящето дело, с която да поиска да му заплати сумата от 18 258, 78 евро за репариране на претърпените от ищеца загуби следствие некачественото изпълнение на споменатия по- горе болт.

В исковата молба е уточнено и в какво се изразява това некачествено изпълнение/ некачествено заваряване на болтовете/ и се споменава, че същото наред с документите на третото лице се установявало и от възложена на „Т.Н.Б.“ ЕООД проверка и изготвения във връзка със същата доклад.

Споменава се също, че за проблемите с болта ответникът бил уведомен и по ел. поща му като му била препратена направената от третото лице рекламация. В тази връзка ответникът направил изпитване и също 2 констатирал проблема в заварката.

На база изложеното е поискано и осъждането на ответника да заплати на ищеца 18 258,78 евро представляващи пертърпени загуби следствие на споменатото некачествено заваряване.

В отговора на ИМ ответникът не оспорва факта, че е изработил по възлагане на ищеца на болтове чертежен номер Н ***.***.***.**. Твърди обаче, че същите са изработени в съответствие с изискванията на ищеца. В тази връзка се споменава, че първо му е възложена изработката на няколко мострени болта. Ищецът е получил същите, изпитал ги е и ги е одобрил и респективно след това е направил по- големите поръчки удостоверени с фактурите. Изработката на всяка една от тях е била съобразена с изискванията поставени от възложителя. Твърди се, че той не е уведомявал ответника за това къде ще се влагат изработените болтове, нито пък че има към тях изисквания излизащи от тези присъщи за нормалното потребление на болтовете, което да налага извършване на по специфични дейности при изработката им. В тази връзка се твърди, че ответникът никога не е знаел, че болтовете са влагани в производство на багери било в България или друга държава.

Изразено е и мнение, че за ответника е неясно в какво се състои недостатъка на болтовете и е оспорен факта, че същите са се скъсали и са довели до повреда на багерите, в които са вложени. В тази връзка е изразено и с несъгласие с твърдението , че се е наложила подмяната на по два болта в 345 багера и че тези болтове са произведените от ответника.

Наред с това е оспорено, че предмет на изследване от партньора на ищеца е произведен от ответника болт. В тази връзка се сочи, че предмет на изследване е болт с химичен състав С-15, а ответника никога не бил използвал такава стомана при изработка на болтовете. Използваната от него била S -355.

В отговора е заявено също така, че не е ясно как е определен размера на претендираното от ответника обезщетение, което пък той твърди да е заплатил на третото дружество. В тази връзка е изразено и менене, че няма данни това плащане да е свързано с произведената от ответника продукция.

Наред с това се сочи, че ищецът не е уведомил ответника в сроковете по чл. 264 от ЗЗД за това, че произведените от него вещи са с недостатъци.

3

Твърди се, че във връзка със същите той не е упражнил правата си по чл. 265, ал.1 от ЗЗД, като в тази връзка се възразява и че сроковете по чл. 265, ал.3 от ЗЗД са изтекли и те са погасени по давност.

В ДИМ с оглед направените в отговора защитни възражения, ищецът сочи, че е имало върнати от него на ответника 301 броя некачествени болтове и рекламацията за тях е направена по електронен път на 01.08. 2018 г.

Болтовете са преработени от ответника и той ги е върнал на ищеца с експедиционна бележка на 15.08. 2018 г. На тази база се прави извод за своевременно направени и приети от самия ответник рекламационни претенции. Споменава се и че според доклада на „Т.Н.Б.“ ЕООД , ответникът бил наясно с недостатъците на изработеното изделие. В ДИМ съответно е оспорено и твърдението на ответника, че не му била предоставена информация за специфичната употреба на изделието, като според ищеца той е предоставил изчерпателна проектна документация, вкл. какъв да бъде химичният състав на изделието.

С подадения допълнителен отговор ответникът е заявил, че поддържа вече изложените възражения. Посочил е също, че твърдяната ДИМ рекламация за конкретна бройка болтове и същата е уважена. В тази връзка отново се споменава, че липсват доказателства, че рекламациите на третото лице са свързани точно с произведените от ответника болтове.

Съдът след събиране на поисканите и относими по спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

В него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че произведените от ответника болтове са дефектни и не са съобразени с поставените за изработката им от ищеца изисквания. За неоснователни са намерени възраженията свързани с използвания материал и тези, че ищцовите претенции били погасени по давност с оглед предявяването им извън сроковете по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД. Това и извършеното чрез прихващане погасяване на ищцовото задължение към „A.I.“ GMBH в размер н а 18 258, 78 евро е дало основание да се приеме, че това има характер на загуба съгласно чл.82, изр.1 от ЗЗД, за което ответника дължи обезщетение в същия размер.

На тази база искът е уважен изцяло.

Недоволен от решението е останал ответникът и е подал жалбата 4 станала причина за започване на настоящето въззивно производство.

В нея се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, свързани с неправилна интерпретация на събрания по делото доказателствен материал досежно наличието на лошо изпълнение, както и за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, досежно изтичане на предвидените по чл. 264 и 265 от ЗЗД срокове за упражняване на правата на изправната страна във връзка с некачествено и лошо изпълнение на поетото по договор задължение. Преповторено е възражението, че няма данни изработените от ответника болтове да са вложени в производство на трактори от „A.I.“ GMBH, както и това за неяснота в начина за определяне на платеното от ищеца на третото лице обезщетение. Оспорен е и размерът му.

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая пред ПОС е предявена осъдителна искова претенция за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение. Съдът е разгледал същата 5 на база изложените в ИМ и ДИМ факти и обстоятелства и е постановил решението предмет на обжалване.

Това прави постановеното решение допустимо и налага съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК, спорът предмет на решението да се реши по същество. При извършване на тази преценка съдът е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение.

От описаното по- горе съдържание на обстоятелствената част на исковата молба следва извод, че съдът е сезиран с иск по чл. 79 ЗЗД, вр. с чл.

82 от ЗЗД.

В чл. 79, ал.1 от ЗЗД е казано, че а ко длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

В чл. 82 изр.1 от ЗЗД законодателят е посочил, че обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В изр. 2 е предвидено, че ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

От изложеното до тук следва извод, че основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на доказателства, че между ищеца и ответника е сключен описания в ИМ договор. От доказване, че по същия е налице некачествено изпълнение на задълженията на ответника и от ангажирането на доказателства, че следствие на това некачествено изпълнение, ищецът е претърпял вреди, които са ПРЯКА и НЕПОСРЕДСТВЕНА последица от същото. Липсата, на който и да е от описаните по- горе елементи е основание да се формира извод за неоснователност на исковата претенция.

Спор между ищеца и ответника за това, че в периода февруари 2017 г.август 2018 г. ищецът е възложил на ответника изработката на болт с чертежен номер Н ***.***.***.** срещу задължението за заплащане на възнаграждение липсва. Наличието на възлагане се установява и от представените по делото 6 на брой фактури с издател ответното дружество и получател ищцовото с удостоверена в тях стопанска операция в посочения по- горе смисъл.